СМЪРТТА НА ЛОЗАТА
СМЪРТТА НА ЛОЗАТА
Лоза като жена - и дума не продума,
на вино ни събра, постла ни топла шума.
От век и до сега - край нея все сме първи
на песен и кавга, на радост и кахъри.
В коравите глави тертипите преправи -
тук гледах призори, запретнала ръкави,
как се избистря ден, как тихо отлежава
и всеки грях простен, и на родата нрава.
Под нейните реси стърча байрак. И брадва.
А що хоро се ви! - и мъртъв да зарадва! -
така ни залюля от люлката до гроба,
но вече остаря и тихо сви утроба.
Днес - грeшни и добри - при себе си ни върна,
и пак ни напои с тръпчивата си мъдрост.
Животът - колело от чаша до мотика -
през тъмното око на бъчвите ни вика.
И пак като деца сме заедно, защото
видяхме и глада на гарвана в окото.
И пак садим лози - за следващите сватби.
А слънцето блести в наточената брадва.
РАНОЗРЕЙКА
На пъпа на разголеното лято,
навръх баира, в стръмното ти лозе,
нагазих белоного, и в полата си
навързах - ранозрейка - бяло грозде.
Тръпчиво слънце пипаше зърната
и те растяха - капка подир капка.
Оцъклиха се. Гарваново ято
кълва и дра. Чевръсто и за кратко -
изпиха ме. Чух истината плаха,
че гарван гарвану око не вади.
А после цяло село се събраха
да вдигат покрай мен пишман огради.
Градиха ме, поиха ме - пак вързах.
От ден до пладне сладост пак наливам
и докато те чакам да побързаш,
на чучелото в ризата се скривам.
А ти търси ме - на баира лозе!
Когато съм нахранила ятата,
за теб ще пазя вкус на ранно грозде
на пъпа на разголеното лято.
ЦИГАНКА
Първото нещо, което отвлече
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко.
Райска градина дали не отмъкна…
Как нацъфтяха полите й! -
дето край тях всяка нощ ще замръква
тропот на конски копита.
Легна си в моите нощи край блатото,
пя с моя вятър в камъша.
После понесе в две кошници лятото,
сбрано от къща на къща.
Гледат я алчно - пълнят очите си…
Чакам да спре и край мене.
Вече дори не залоствам вратите си -
няма какво да ми вземе.
Ще й покажа да види ръката ми -
лъже за жълти стотинки -
да наврачува път до вратата ми,
обич - макар и прашинки,
да ми завее далече кахърите
с вятър - неверник по пладне,
и като пълни със слънце бакърите -
лъч и за мен да открадне…
ХАЙМАНА
…и лятото - ни чуло, ни видяло -
повлече те по нощи градобитни,
и няма даже облаче ле бяло
да каже: Зарежи го този скитник!
Да каже как далеч са те отвяли
на автостоп побърканите ветри,
как с пръсти по горещо женско тяло
рисуваш ново слънце и си светиш,
как в дъното на потната си чаша
охлаждаш пак пожар от Кама Сутра,
и лятото след тебе как отпрашва,
щом утрото по рамото те бутне.
Затуй при мен така не се и стопли
в сезона на морето и тревите,
но, ако те залеят мътни локви
и всички небеса са ти сърдити -
ще ти намеря облаче ле бяло
да те открие - в здравец и в коприва.
Дано мълчи каквото е видяло,
дано пожали лятната ти нива…
12.07.2011
Атина
КЛЮЧ
Ключът не е да се заключваш,
а като ден да си разтворен.
Затуй, когато ми се случи
да го изгубя - притъмня.
И почнах бавно да се уча
как в тиха сенчица от спомен
и в диря на бездомно куче
човек намира път и праг.
Прерових всички стари думи
с надеждата да го намеря,
но думите са като шума
и крият стогодишен страх.
И само вятърът се чува
от понеделник до неделя -
край прага свири, опнал струна
и ми натяква всеки грях.
И сякаш, че в небитието
потъна. И не ми се вярва.
И все го търся там, където
е пълно с пепел и със прах.
Прерових дадено и взето -
за себе си оставям вяра,
че тръгна ли за към небето -
не искат ключ. И няма праг.
18.07.2011
Атина
