FRITZI
В стихотворението на Димитър Подвързачов “Златна мрежа”, препечатвано в по-късните сборници по изданието на Дружеството на столичните журналисти от 1938 г. (датата на първата публикация на творбата не е установена), лирическият герой се обръща към любимата със следните думи:
Фрици! Когато ме галиш на свойте колене
и търсиш за жадни целувки уста и очи –
не питай: Защо моят рицар мълчи?
Защо са ръцете му мъртво студени?
Не питай! Горят на езика вледени слова…
Причина за мъченията на героя е ревността. “Щастливият страдалец”, полегнал на коленете на своята прекрасна дама, си представя “тайнствената” Фрида или Фредерика, пленила сърцето му, в обятията на други мъже.
Аз виждам: над твоята руса глава
с разблудни усмивки витаят
безсмъртните призраци на любовта…
Аз тъна в кошмарно безсънна омая
и чезна в кошмарно безсънната радост
да мисля за тях –
които са някога били – които не зная –
и първи са пили пиянство от твойте уста,
в лучистата утрин на твоята младост,
с пречистата сладост на първия грях,
а сетне отминали –
може би с гавра и смях…
В последната строфа лирическият герой, вече обрисуван като “жъртва на мисъл коварна” (както би казал Николай Лилиев), разбрал дълбоката причина за нещастието си, все тъй продължава да бъде безволен.
Студен и безмълвен лежа
на твойте парфюмени, топли колене
и слушам: ти все чуруликаш над мене –
и как сладострастна е всяка наивна лъжа!
Ти сплиташ, преплиташ ефирните жици
на златната мрежа, която ме тихо люлей,
но как във зловещо блаженство душата ми тлей,
и как съм злокобно щастлив – ти не знаеш, о Фрици!(1)
Да се каже, че в това стихотворение се осъществява едно иронично преосмисляне на символистичната тема за неизбежността на греха посредством пародийното използване на символистичната образност, не е чак кой знае какво откритие. Всеки може да види, че Димитър Подвързачов травестийно транспонира големите теми на символизма, служейки си с любимите епитети на Пейо Яворов, Николай Лилиев и Димчо Дебелянов (разблудни, ефирни), използвайки високата поетическа лексика на символизма (омая) и оксиморонни метафори от типа на “змия, коварно мила” (Пейо Яворов).
Деструкцията на символистичната проблематика и поетика започва още от заглавието, което е избрал поетът. Метафората “златна мрежа (-и)” е един от най-силно клишираните образи в литературата на романтизма и символизма. Тази метафора се открива в сборника на Ахим фон Арним и Клеменс Брентано “Des Knaben Wunderhorn” (“Mit Lust thät ich ausreiten…”), у Фридрих де ла Мот Фуке, Рикарда Хух(2), в стихотворението “Abendlied” на Фридрих Рюкерт (“Ich stand auf Berges Halde, // Als heim die Sonne ging, // Und sah, wie überm Walde// Des Abends Goldnetz hing.”), та чак до Пенка Денева Цанева от Тутракан, която казва:
Душата ми трепти във безкрайна нежност,
като вода на езеро прозрачно,
накъдрено от вятъра прибрежен –
не си ли ти и твоя спомен в здрача –
струи вълни и хвърля златни мрежи
в незнайните и тъмни глъбини?
(Бленика, “Отражение”)
В стихотворението на Рюкерт “Als ich singen wollte zu der Liebe Preise” се среща метафора, която е синонимна на метафоричното заглавие на стихотворението на Димитър Подвързачов. Това е сложносъставната дума Liebeszauberkreis (омагьосаният кръг на любовта).
Als ich singen wollte zu der Liebe Preise,
Statt in eig’ner, auch einmal in fremder Weise,
War die Weise fremd im Anfang, aber wurde
Eigen endlich auch im Liebeszauberkreise.
soll ich
Beklagen oder segnen meine Lose?
Mir ist dein Kuß je länger je lieber,
Dein Arm ist mir je enger je lieber.
Zwar macht dein Kuß, der lange, mir bange,
Mir aber ist je bänger je lieber.
В знаменитото стихотворение на Димчо Дебелянов – “Лъст”, лирическият герой е категоричен. В прегръдките ти – казва той – “аз гибел прочитам, жена!” И все пак любовта си остава “светло причастие”, въпреки капката отрова, от която “повяхват мечтите, покитени в раздола на смъртния грях”. При Димитър Подвързачов темата за греха не е представена толкова драматично. Подобно на лирическия герой на Рюкерт, героят от “Златна мрежа” не проклина любимата, не я нарича “рабиня на жадната плът”, както е у Димчо Дебелянов. На него му е приятно да бъде въвлечен в “омагьосания кръг на любовта”. Плахостта му е желана плахост; любовта носи горчивина (не отрова!), но също и сладост, както е в друго стихотворение на Рюкерт, в което поетът нарича своята любима Амара, сиреч Горчивата:
Amara, bittre, was du tust, ist bitter,
Wie du die Füße rührst, die Arme lenkest,
Wie du die Augen hebst, wie du sie senkest,
Die Lippen auftust oder zu, ist bitter.
…………………………………………………..
O du mit Bitterkeiten rings umfangen,
Wer dächte, daß mit all den Bitterkeiten
Du doch mir bist im innern Kern so süße!
Препрочитането на романтическата лирика, където са корените на символизма, е полезно и в още едно отношение. При по-внимателното вглеждане в творчеството на Рюкерт или Айхендорф се вижда, че този процес на тривиализиране на романтизма, за който говори Теодор Адорно в статията си за Шуберт(3), като че ли е напълно закономерен. Романтическото произведение се поддава лесно на опошляване, защото субективното единство на творбата е нещо твърде крехко. След разрушаването му, вместо вълнуващата субективност на Шуберт, остава еснафският сантиментализъм на Heinrich Berté от “Das Dreimäderhaus”.
С Рюкерт и Айхендорф се случва същото. Някога стихотворенията им са били ценени заради тяхната искреност. Днес се вижда в тях една взаимозаменимост на тематичното единство, подобна на тази в жанра “попури”, т.е. времето безмилостно е унищожило субективната пълнота на преживяването, оставяйки след себе си само формата на единството (клишетата).
Пред такава заплаха е изправен и символизмът. Ако се уязви в самото сърце, атакувайки крехкостта на субективното, както прави Димитър Подвързачов в редица хумористични стихотворения, символистичната творба ще изгуби неповторимостта на индивидуалното преживяване и от нея ще останат само клишета, подобни на тези, използвани от шлагерната лирика.
Че в “Златна мрежа” поетът следва точно тази стратегия на боравене със символистичната образност, е очевидно. Например името Фрици, появяващо се в началото и в края на творбата като обръщение.
В “Blossom Time”, американския вариант на “Das Dreimäderhaus”, оперетата на Heinrich Berté, за която стана дума по-горе, главни действащи лица са сестрите Fritzi, Mitzi и Kitzi. Във второ действие, на фона на музиката на Шубертовата песен “Die Forelle”, се води следният безсмислен диалог (дует):
(Mitzi.) You men are ev’ryone deceivers,
I’ll never trust you any more.
(Schober.) When women are believers
They may find their hearts are sore.
(Mitzi.) They talk of lover’s fevers,
When another maiden they adore.
(Schober.) But cease your plaintive sighing,
Another tale you’ll shortly tell,
When cupid comes a-flying,
You’ll hear the wedding bell.
(Mitzi.) I’m sure that I” never wed!
(Schober.) Quite often I’ve heard that said.
(Mitzi.) Forever with love I am done.
(Schober.) But there’ll come, Just the one:
Only one love ever fills the heart,
Only one voice makes the pulses start,
Only one can delight us
Turn our sadness into brightness
There’s no happiness apart,
from that one only.
(Mitzi.) Sunlight shines brighter when he is there,
Darkest clouds fade into bluest air,
All joy glows in one only
And without him life is lonely.
(Both.) Only one that can make us care.(4)
Този диалог е толкова банален, колкото и чувствата на лирическия герой от стихотворението на Димитър Подвързачов. Трудно е да се каже дали поетът е знаел за съществуването на оперетата на Berté, която е поставена за първи път през 1916 г. в Raimund-Theater във Виена, а след това е играна в Ню Йорк (“Blossom Time”, 1921) и в Лондон (вече със заглавие “Lilac Time”, 1922).
Във всеки случай е ясно, че името Фрици се появява не случайно в стихотворението на Димитър Подвързачов. В годините 1919-1921 писателят публикува във вестник “Зора” осем фейлетона, озаглавени “До моята приятелка Фрици Тедуш – Singerstrasse 92 – Виена”.
Мимоходом би могло да се отбележи, че Димитър Подвързачов обича да използва значещи чужди имена. Такъв е случаят с Schieber Hugo от стихотворението “Април”. Schieber е дума, която на жаргон означава “човек, занимаващ се с тъмни дела”. Хуго е мошеникът, който отмъква любимата изпод носа на нейния ухажор.
Фамилното име – Тедуш, пък подсказва, че Фрици е от немското езиково пространство. “Singerstrasse” е улицата, на която винаги се е намирала главната сграда на Консерваторията. Така че нищо чудно чуждото умалително име Фрици да се е появило в текстовете на Димитър Подвързачов под влияние на славата на Fritzi Massary (родена като Friederika Massaryk), най-известната шлагерна певица от онази епоха. Тази жена, която е пяла в театрите на Линц, Виена, Залцбург и Берлин, има в репертоара си известни шлагери, като: “Warum soll eine Frau kein Verhältnis haben?” (от оперетата на Оскар Щраус “Eine Frau, die weiß, was sie will”), “Du bist mein stiller Kompagnon”, “Eine Frau von Format: Liegt im Bereich der Möglichkeit”, “Die kleine Kokotte” и т.н. – заглавия, които се вписват, меко казано, в духа на еманципацията от 20-те години на XX век.
Всъщност не е чак толкова важно по какви точно пътища се е появило името Фрици в стихотворението на Димитър Подвързачов. По-важно е да се посочи каква функция има то. В немската и в австрийската литература с умалителните имена Фрици и Мици често се назовават жените проститутки. Така е в “Traumnovelle” на Шнитцлер и в романа на Ремарк “Черният обелиск”. Но при абстрахиране от това обстоятелство нещата могат да се видят от друг ъгъл.
Поетите романтици и символистите назовават любимата с тайнствени и понякога даже със заумни имена: Лорелай (Хайне); Диотима (Хьолдерлин); Единствената (Бодлер); Аннабел-Ли, Юлалюм (Едгар Алан По); Дева, Заря, Купина (Ал. Ал. Блок); Морна (Пейо Яворов) и т.н. Когато на тази, която е “над разума, ума и същността”, се даде името Фрици, нейната божественост се стопява като сняг. Останалото е също тъй “лесно”, почти като детинска игра. Взема се готовият културен обект, променя се неговият контекст, разхлабвайки връзките между отделните му сегменти, и свободно се борави с тях, използвайки принципа на колажа.
На този начин на боравене с вече създаденото в културата – стратегия, с която Димитър Подвързачов си служи толкова умело в стихотворението “Златни мрежи” – Ги Дебор даде името “détournement”. Ги Дебор смяташе, че тази операция трябва да бъде натоварена с идеологически смисъл. Интегрирането на миналия или настоящия културен опит в нова ситуация може да мине и без да се гонят пропагандистки цели. Така постъпва Уди Алън в “What’s up, Tiger Lily”. Той взема една готова творба – японския филм на тайните “Kagi No Kagi” (английското му заглавие е “Key of Keys”), като изпълва преведените диалози с ново съдържание. Така се ражда историята на агента Фил Московиц, който се опитва да се добере до тайната на “най-великата яйчна салата”.
Споменаването за Ги Дебор и Уди Алън е, за да се види, че на този свят няма нищо ново под Слънцето. Дали ще се използва думата “пародия”, или пък ще се употреби понятието “détournement”, за да се обозначи това, което те правят, и това, което в друго време Димитър Подвързачов е направил, е въпрос на терминология.
Бележки
(1) Подвързачов, Д. Избрани произведения. София, 1975, с. 63. Обратно в текста
(2) Deutsches Wörterbuch von Jacob Grimm und Wilhelm Grimm. 16 Bde. // 32 Teilbänden. Leipzig: S. Hirzel, 1854-1960. Band 8, Spalten 817-833. Обратно в текста
(3) Адорно, Т. Избранное: Социология музыки. Москва: СПб, 1998, с. 211. Обратно в текста
(4) Цит. по: Stern, C. Die Sache, die man Liebe nennt. Das Leben der Fritzy Massary. Rowohlt Verlag, Reinbek bei Hamburg, 2000, s. 179. Обратно в текста
FRITZI
Plamen Panayotov
(Summary)
The subject of the present essay is the artistic functioning of the name Fritzi in Podvarzachov’s poem Golden Gauzes. Special attention is paid to the creation of a connotative aureole around proper names Mitzi, Kitzi and others.
