Жоржи Амаду
Жоржи Леал Амаду ди Фария (Jorge Leal Amado de Faria, Ферадаш, Бразилия 10.08. 1912 - Салвадор де Баия, Бразилия, 6.08. 2001), бразилски писател и общественик, е роден във ферма в село Фарадаш, сега част от град Итабуна, щата Баия. Син на плантатор. Майка му Еулалия Леал е с индианска кръв. Поради епидемия, семейството се премества в крайбрежния град Илеуш, където прекарва детството си в. Посещава гимназия в столицата на щата Салвадор. Пише от 14-годишен. Дебютира на 19 години с романа „Земята на карнавала” (1931), последван от „Какао” (1933), който е конфискуван и изгарян. Свързва се с комунистическата партия като студент във факултета по право в университета на Рио де Жанейро. Дипломира се като юрист, но предпочита да се занимава обществена дейност и литературен труд. Активен деец на Бразилската комунистическа партия. Подложен на преследвания, арестуван (1936), книгите му са забранени в Бразилия (до 1943) и Португалия. Успехът на „Жубиаба” (1935, издадена и на български) във Франция обаче е голям. В първия период от творчеството си описва борбите на трудещите се за техните права. Издава „Мъртво море” (1936), „Капитани на пясъка” (1937), „Рицар на надеждата” (1942, биография на намиращия се в затвора Луис Карлос Престес), .„Безкрайни земи” (1943), а след Втората световна война - романите „Червени кълнове” (1946), „Нелегална свобода” (1952). Живее в изгнание в Аржентина и Уругвай (1941-1942). Избран за депутат в Националния конгрес от компартията на Бразилия (1946). След забранaта на Бразилската комунистическа партия (1947) живее във Франция (1948- 1950), Чехословакия (1950-1952), пътува до Съветския съюз (1948) и написва книгата „Свят, където цари мир”, претърпяла пет издания. Носител на Сталинска награда „За укрепване на мира между народите” (1951). През следващите 4 г. посещава редица страни от Западна и Източна Европа, Азия и Африка. Завръща се в Бразилия през 1955 г. Въпреки, че за известно време се оттегля от политически живот, убежденията му неизменно си остават леви. През този втори период от творчеството си, от края на 50-те г. става един от представителите на магическия реализъм - певец на родната Баия, с тропическата й екзотика и ярко изразено африканско начало в културата. Романите му се отличават с интерес към народните традиции и вкус към живота с всичките му радости. Публикува „Габриела, карамфил и канела” (1958), „Пастири на нощта” (1964), „Дона Флор и нейните двама съпрузи” (1966), „Тереза Батиста, уморена да воюва” (1972), „Тиета от Агрести” (1977), „Токая Гранде - тъмната страна” (1984), „Откриването на Америка от турците” (1994), всички преведени на български, и други. Многократно посещава България, участва в международните писателски срещи за мир през 70-те и 80-те г. у нас. Член на Бразилската литературна академия (1961). Почетен доктор на различни университети в Бразилия, Португалия, Италия, Израел и Франция. През 1984 г. е награден с ордена на Почетния легион (Франция), а през 1986 г. - с Международната награда „Георги Димитров”. 32-та му романа са превеждани на над 50 езика в тираж над 20 милиона, многократно са екранизирани (около 40 филма), в основата са на театрални постановки и радиоспектакли, песни. Умира на 88 г.
Публикации:
За Жоржи Амаду:
ЖОРЖИ АМАДУ В ДИМИТРОВГРАД/ автор: Тодор Коларов/ брой 32 септември 2011
