ЖОРЖИ АМАДУ

Игор Варламов

превод: Литературен свят

В Бразилия широко отбелязаха навършилия се на 10 август век от рождението на писателя Жоржи Амаду, чието творчество през XX век по нов начин откри най-голямата страна на Южна Америка за десетки милиони читатели по всички континенти на планетата. Броят на събитията за обявената страната юбилейна година на Амаду, е голям и разнообразен: от тържествено заседание на Националния конгрес /парламента/ до конкурса за самодейни изпълнители в родния щат на писателя Баия. В продължение на 12 месеца в най-големите бразилски градове са организирани, посветени на живота и творчеството на Жоржи Амаду изложби, филми, премиери на книги и фотоекспозиции. В този ред паметни мероприятия са и “чисто бразилските” по дух и съдържание, например, изпълненията на училището по самба на карнавала в Рио де Жанейро и Сао Паолу. А в Салвадор - родния град на литератора - всички карнавални празненства тази година преминаха „под знака на Жоржи Амаду”, който в далечната 1931 г. дебютира с романа „Земята на карнавала”.

Амаду, приживе станал класик на бразилската литература, остави огромно творческо наследство. Книгите му, голяма част от които разказват за живота на обикновения народ, са преведени на 49 езика и са издадени в общ тираж повече от 80 милиона в над 50 страни. Но само изброяването на наградите и титлите, включително Международната Ленинска награда „За укрепване мира между народите”, би заело два абзаца. Но бразилците обичат Жоржи Амаду не за титлите, а за искреността и човешката простота. В очите на обикновения човек е скъп дори такъв пример от живота на писателя: повече от 30 години той остава верен почитател на един от отборите на щата Баия, който не само в националните, но и даже в местните турнири не е заемал призови места. Създателят на романите „Капитани на пясъка” и „Тереза Батиста, уморена да воюва” отбелязал в тази връзка: „Няма нищо по-просто от това да се поддържат победителите”.

Авторът на тези редове преди единадесет години беше щастлив да се запознае със сега, уви, покойната вдовица на писателя Зелия Гатаи, да посети дома на Амаду в Салвадор, където в градината под дърво е погребан прахът на литератора, само с няколко дни недоживял до 89 години. Както е известно, Амаду от млад е революционер и комунист. Знаел какво са арести и затвор. Два пъти бил в емиграция. Общо шест години прекарал в Съветския Съюз. Както твърди Зелия Гатаи, „до последните си дни Жоржи се интересуваше от всичко, което се случва във вашата страна. И се огорчаваше, особено след 1991 година”.

В Салвадор беше представен проект по превръщането на дома на Жоржи Амаду в мемориален център на писателя. Няма съмнение, че той ще бъде много популярен. Амаду обичал да колекционира сувенири, да пази многобройните подаръци, получени през дългите години, изпълнени с далечни пътувания. Буквално зад всеки от тях стои историята на XX век и на необикновените хора, с които съдбата е срещала писателя.

(с незначителни съкращения)


Своими именами, N 37 (105) 11.09. 2012 г.