ХАРАКТЕР
Ние живеем в обществото на другите - в постоянен контакт с хората - и, следователно, за да бъдем щастливи, до голяма степен, зависи от нас, какви ще се покажем пред външния свят.
Благоденствието и щастието на човека зависи не толкова от неговите материални възможности, не толкова дори и от неговите способности и дарования, колкото от неговия поглед и разбиране на живота и от държанието му в обществото, а това пък ще покаже неговият характер. Може да сте много богати, даровити, но, ако нямате добър характер - и за себе си няма да сте добри, и за другите няма да сте полезни.
Добрият характер дава оценка на личността.
Първата отличителна черта в добрия характер е - скромността. Човек трябва да има смирено съзнание за себе си - да не бъде горделив, надменен, високомерен, даже и когато явно превъзхожда другите с нещо. Щастливото съчетание на скромността с дарованията, красят човека и го правят такъв с добър характер.
Гордостта показва липса на разум. Горделивият е подобен на празния житен клас, който е издигнат нагоре и постоянно се люлее от вятъра. От какво може човек да се гордее? От дарованията ли? Но те му са от Бога? Заради богатствата ли? Но те са предходни: днес ги има, а утре може да е последен бедняк. Поради власт, чест и достойнства ли ще се гордее? Но и те са толкова преходни, че днес може да е първи в обществото, а утре последен и презрян от всички… Скромният човек пък прилича на пълния житен клас, който е наведен от тежестта на зърното и радва погледа на всички.
Скромността проличава във физиономията на човека. Тя е черта и показ на добрия характер и дава външен облик на смирението. Тъй, скромността, преди всичко, трябва да проличи във външността на човека, в облеклото му. Не е без значение, как е облечен. Наистина, вярна е поговорката, че “хората посрещат човека по облеклото, а го изпращат по ума”, но, все пак, първите впечатления за него се добиват от външността. А те са от голямо значение.
Трябва да се обръща внимание на облеклото. Облеклото е само външно - в него се открива цялата душа на човека. Всяка гънка от облеклото издава нещо от характера на този, който го носи. Гордостта има своя собствена символика в облеклото: също и скромността. Впрочем, понякога, в скромността може да проличи и тщеславие. Един от Сократовите ученици - Антистен, като желаел да надмине учителя си в скромността и безразличието му към външността, веднъж се явил с разкъсана дреха. И Сократ, като го видял: извикал: “Приятелю, я виж как из всяка дупка на дрехата ти надзърта тщеславието.”
Всички функции на душата, с нейните индивидуални особености, се отразяват в облеклото на човека, затуй по облеклото се съди за характера му. По облеклото се познава степента на културата, разума и фантазията на човека. Недобрият вкус, а често пъти липсата на вкус, обезобразява неговата външност. Небрежността в облеклото не е извинение - от уважение към тия, пред които са явяваш, трябва да си облечен спретнато. Не е необходимо да е богат човек, за да се носи добре и с вкус. Щом дрехата му не е скъсана, не е оръфана и изцапана - той е прилично облечен.
Освен това, човек трябва да знае, какво подхожда на възрастта му, на служебното му положение, пък и на материалните му възможности. Възпитаният човек отбягва ярките и пъстри цветове в облеклото, контрастите в различните дрехи и знае, че със скромността винаги се печели. Изцапана шапка и ръкави - отблъскват. Измачкана и изкривена връзка, скъсани копчета и чорапи, изтрити токове на обущата, неизмити ръце, невчесана коса - не го препоръчват. Затуй, трябва да се обръща внимание и на тия наглед дребни неща.
Не е без значение и изразът на лицето в обществото на другите. Човек трябва да си създаде характерна физиономия. Това значи - по израза на лицето му да проличи неговото благовъзпитание. Не е условие да има красиво лице, за да е приятен. Може и некрасивият човек да е приятен и да се ползва от обичта и уважението на другите. Ако е с добри мисли, с добро сърце, кротък, незлобив, жизнерадостен, неговото лице ще бъде чисто, светло, във външността си ще сияе, защото мислите се отразяват в очите, четат се в погледа, в челото - откриват се в цялата физиономия. Има ли чисти, възвишени, благородни мисли, ще има и благородна физиономия.
Човек трябва да бъде с поглед чист, откровен, приветлив и ще спечели сърцата на другите. Да се отнася внимателно, учтиво и да стои високо над мизерията в живота. Но пак трябва да бъде с поглед смирен, спокоен, миловиден.
Той трябва да обръща внимание и на движенията си. Последните допълнят говора и са красиви и израз на благовъзпитаност, когато са смирени, спокойни, не прекалени. Движенията дават сила и убедителност на мисълта,но когато са на място. Едно леко кимване на главата, сериозност в погледа и спокойно движение на ръката са достатъчни, за да подчертаят известна фраза или съждение. Гримасите на лицето, бързите и често повтарящи се движения на ръцете, тласкането ръката напред, разперването на пръстите, тропането с крак, нервното движение на тялото - показват лош характер и невъзпитание. Движенията, ако човек си служи с такива, трябва да бъдат благопристойни, спокойни, скромни. Те са красиви и на място, особено в ораторската реч, когато тялото е подвижно, не сковано, и взема участие в кимването на главата и на движенията на ръцете. Широките, спокойни и скромни движения показват искреност, сърдечност и са за предпочитане. Разните знаци с очите, с ръце показват лош характер и невъзпитание.
Добрият характер проличава и в говора на човека. Благовъзпитаният говори спокойно, умерено бавно, тихо и приветливо. Лош характер издава високото говорене, надвикването, неизчакването и изпреварването във вземане на дума, а също тъй и шушненето в присъствие на други хора. Лошо и досадно впечатление, когато човек говори близко до лицето на събеседника си, когато го дърпа за ръкава, за копчето на дрехата му и, по тоя начин, гледа да завладее вниманието му. Говорът е красив, когато човек проявява спокойствие, когато сдържа нервите си и зачита своя събеседник. В разговор със Сократ, някой си човек се раздразнил до такава степен, че, без да мисли, му ударил една плесница. На тази избухливост Сократ с приветлива усмивка отговорил спокойно: “Жалко, че не може да се предвиди, кога трябва да носим шлем!” В разговор, човек трябва да проявява нерви и да иска непременно да наложи своето мнение на другите - трябва да зачита и чуждото разбиране.
Най-много, обаче, говорът се краси от предмета му, от мислите, които се разкриват и от изящния и цветист стил. Четенето, преразказването, заучаването на красиви изрази и думи обогатяват речника на човека. “Езикът е мъничък, но големи работи говори. Ето, малък огън, а каква гора запалва!” (Иак.3:5). Езикът, наистина, е като огън, който може да направи пожар и да изгори духовната ограда у човека. Но ако човек има любов и мъдрост да владее себе си, със същия този език може да угаси огъня на гнева и да спечели сърцето на противника си. Езикът може и да спаси и да погуби човека.
Един празничен ден Ксантус, като решил да направи угощение на някои свои приятели, заповядал на Езоп да купи от пазара най-хубавото, каквото намери за ядене.
“Аз ще те науча, си казал фригиецът, да определяш точно това, което желаеш, а не да се оставяш на волята на един роб.” И купил само езици, които сготвил отлично, с най-различен сос - първо, второ, трето ядене, всичко било сготвено с езици. Гостите отначало били много доволни, но накрай се почувствало едно незадоволство и Ксентус повикал Езоп и му казал остро:
- Не ти ли поръчах да купиш най-хубавото за ядене?
- - А какво има по-хубаво от езика - отговорил Езоп. Езикът, това е връзката в обществения живот, ключът на всички науки, орган на истината и на разума. С него се строят и благоустрояват градове, с него хората се учат и убеждават в доброто. С него се ръководят събранията, с него се славят боговете, което е и първо задължение на всички.
- Е, добре - казал Ксантус, като искал да го постави в затруднение заради умуването му - утре пък купи най-лошото, каквото намериш на пазара, тези същите гости ще бъдат пак при мен и желая да им създам разнообразие.
На следния ден Езоп поднесъл пак същото ядене, като казал, че езикът е най-лошото нещо на света. Той е причинител на всички раздори, извор на разцепления и войни. Ако езикът е орган на истината, той е също орган и на лъжата и на клеветата, чрез него се рушат градове. Той скланя хората да вършат лоши дела.
Наистина, разсъжденията на Езоп били напълно правилни, затуй човек трябва да внимава в думите си.
За да има успех в разговора - да бъде приятен, да спечели, човек трябва да обмисля думите си: да говори откровено, искрено, само тогава ще бъде убедителен. В тоя случай трябва да се ръководи от народната поговорка: “Два пъти мери - един път режи!”, само тъй ще добие навик да умее да подбира думите си. Човек трябва да знае кога да говори и какво да говори. Да не забравя, че казаната дума е като хвърлен камък - не се връща. По-добре е да не каже нищо, отколкото да каже нещо, за което после ще съжалява. Бъбривият не е приятен, както и затвореният, мълчаливият, отблъсква. Мълчанието е злато, ала човек трябва да знае, кога именно то е злато. Пред по-големи и авторитетни хора, по-малкият повече слуша. А когато събеседникът ми е раздразнен или пък вие сте в нервно състояние, по-добре да премълчавате, да сложите ключ на устата си, за да заблестите в златото на мълчанието. Псалмопевецът се моли: “Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми”(Пс.140:3).
Съществена черта в добрия характер е тактичността. В буквалния смисъл на думата тя е - досетливост как да се постъпва в даден случай. В по-широк смисъл тактичността може да се определи и като чувство за благоприличие. Има хора по природа тактични: други пък придобиват тактичността с време. Тя зависи много от религиозното възпитание, от културата и от средата, в която се намира човек. Тактичен е тоя, който умее да постъпва съобразително. Тактичният човек е деликатен в отношенията си към другите. Готов е винаги да услужи. Зачита, изслушва търпеливо, макар и да слуша неща, които му са вече познати. Нетактичният, неделикатният или грубият пък не се интересува, какво ще кажат другите за него, и проявява нервност - хлопа, тропа, блъска врати, подсвирква, вика и въобще държи се неблагоприлично.
Тактичният не изтъква своята личност, малко говори за себе си, не занимава хората със своите неволи и тревоги. Нетактичният, обратно - обича да говори само за себе си, за своите способности, успехи и преимущества, а това е много некрасиво и особено неудобно пред хора, които не биха могли да се похвалят с някакви дарования или успехи в живота.
Нетактичният обича да се хвали и си служи с всички средства, за да задоволи своята суета.
В едно селище някога една благородна жена пожелала да й се посочи най-добрият беден ученик, за да поеме неговата издръжка при по-нататъшното му учение. Учителите се затруднили - не могли да излъчат най-подходящият ученик: оказало се, че двама души били с пълно отличие, двамата били бедни и с еднакво добро поведение. Затова и двамата били изпратени при жената - тя да направи избор. Но те направили много добро впечатление на жената и тя решила в себе си да поеме издръжката и на двамата. И тръгнала с учениците да съобщи това си решение на директора на училището. За нещастие, обаче, кой знае как, по пътя тя се спънала и паднала на земята. Като видели това, единият ученик почнал да се смее, а другият веднага внимателно й помогнал да стане.
Конкурсът бил издържан отлично, но не в училище, а в живота, и стипендията получил вторият ученик.
И тъй, в училище се дава оценка на познанията - оценка на ума на човека, а в живота - оценка на поведението, оценка на сърцето му. Щастливи са тия, които съзнават тая истина и се стараят да оформят в себе си добър характер, за да бъдат и добри граждани.
1960 г.
