Митрополит Иларион

Ето една дума от важно значение: понятие с дълбоко съдържание.
В зависимост от това, къде е насочено вниманието, е и неговото определение, а именно: наблюдение и бдителност - когато е насочено към външни обекти - лица и предмети, и съсредоточеност, когато е насочено към самия себе си.
Разумът, добротата и силата на душата до голяма степен се измерват по вниманието или бдителността на окото на човека. Който не може да събере или да съсредоточи вниманието си, не може да има успех в живота и добродетелта. Вниманието посочва на ученика, кое от чутото трябва да запечати в паметта си, то ориентира човека, кои съвети и примери на добродетели трябва да вдълбае в сърцето си. Вниманието учи търпеливо да се изслушва урока и разговора и да се взема нужната поука. Много грешки в живота, много опущения в задълженията към другите могат да се избягнат, ако човек е наблюдателен и съсредоточен, в себе си, в работата си, в заниманията си, в разговори и др. Въобще, при всички обстоятелства, съсредоточеността е от голямо значение.
Най-голямо достояние за сърцето е добродетелността.
А вниманието, бдителността и съсредоточеността, грижата за сърцето на човека е това, което е въздухът и трудът за неговото тяло.
Без въздух тялото не може да живее и без бдителност сърцето на човека не може да се опази от зло.
Във всички свои дела и постъпки, човек трябва да внимава! Бог вижда всички наши дела. А Той е, който дава живот на сърцето.
Бог знае всичко. Той не е зависим от време и пространство. От окото на хората можем да се скрием, но не и от окото на Бога. Той вижда на всяко място, във всяко време, чува всяка дума, знае всяка наша мисъл - защото е Бог.
Нашето знание е все още слабо, и всяко наше знание открива нови хоризонти на незнание. А Бог всичко знае - и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. За Него няма нищо скрито. Той прониква във всички гънки на нашата душа.
Съзнанието, че Бог вижда всичко, трябва да ни предпазва от грях. Демокрит, езически философ, казва: “Онзи, който вярва, че Бог вижда всичко, няма да прави никога грехове, нито насаме, нито пред други.”
Трябва да се бди и да се преценява всяка мисъл, дума и постъпка, със съзнанието, че за това ще се дава отговор пред Бога.
Антигон, цар Малоазийски (ІІІ в. пр.Хр.), по време на война, веднъж, когато бил в палатката си, дочул, че неговите придворни хора навън говорят нещо против него. Той си подал главата от палатката и казал: “Моля, идете по-настрана, защото вашият цар слуша.” Те изненадани се смутили и си казали: “О, нещастни сме ние, царят е чул всичко и какво ще стане с нас?!”
А от Небесния Цар, Който простира небесата като шатра (Пс.103:2), може ли да се укрие нещо?
Добрият войник, от уважение към своя началник, внимава да се го оскърби, с нещо. Добрият син, от уважение към баща си, се старае да бъде изправен, за да го зарадва.
Мисълта, обаче че Бог е вездесъщ не само предпазва от грях, но и успокоява. Колко е утешителна в страданието мисълта: “Бог е близо до мен!”, “Бог ме вижда!”
Бог е до мене - в моите тревоги, мъки и изпитания, както беше с Йосиф в къщата на Петефрий, с Даниил в лъвовата яма, с тримата момци във Вавилонската пещ, с мъчениците пред съда и на местата на мъченията им и т.н.
Един поглед понякога е по силен от много думи и наставления. Един прочут художник, като си спомнял за причината, която го е подтикнала да изучи изкуството, казал: “Един поглед на майка ми ме направи художник.” Майчиният поглед, пълен с любов и умиление, може да въодушеви човека в пътя на доброто.
А Бог с неизчерпаема любов постоянно гледа човека и го подкрепя да разработи дадените му таланти. И блажен е този, който се съобразява с това и стане художник на добродетелта в сърцето си. Затуй да внимаваме и да бъдем бдителни и строги спрямо себе си, ежедневно да подлагаме на критична преценка своите дела.
Човек трябва да пази чистота в поглед, в мисъл, в чувство - в тяло и душа. Духовната чистота доближава до ангелите. Тялото е жилище на душата, а последната иде от Бога. Нещо повече - тялото е храм Божий (Кор.3: 16) и трябва да се пази.
Един горд ум дръзновено заявил:
- Не се страхувам от нищо, нито даже от смъртта.
- Аз пък се страхувам от Бога - му отвърнал един мъдрец, - после се страхувам от човек, който не се страхува от нищо, и от тоя, който не се бои от Бога.
Страхът да не се наруши нравствения закон на сърцето, е основа на мъдростта. Без тоя страх, човекът и за себе си и за другите не ще бъде добър.
Всеки трябва да внимава над себе си и никога да не забравя, че Бог вижда всички дела и знае помислите на човека.

1961 г.