КЪМ ХЛОЕ
превод: Михаил Маринов
Знам, Хлое, розите цъфтят,
щом с поглед мил ги зърнеш,
но те за миг са на светът
и после ще посърнат.
Че сън животът е - лети,
тече като водите.
На младостта се насити,
виж, времето отлита.
Преди да сетиш радостта -
увяхват устни знойни,
ако зажалиш младостта,
знай - мъките са двойни!
Любовните стрели и теб
в сърцето да улучат -
не слушай Атина (1), дете,
какво ще те поучи.
Добра към милия бъди,
не го измъчвай, Хлое.
И нека мъка затрепти
дори в сърцето твое.
Не вярвай в Артемида (2)! Знай,
че само се преструва -
с Ендимиона често май
потайничко хортува.
На младостта се радвай ти,
че тя лети, не трае,
и чак когато отлети,
напусто се желае…
——————————
1. Атина - богиня на разума и мъдростта
2. Артемида - богиня на Луната, девственица. Според гръцката митология тя се влюбила в красивия младеж Ендимион. Бел. прев.