ТРЕВАТА
Каква зелена трева! Много зелена! Такъв наситен цвят не съм мяркал! Прилича на щвейцарска ливада - гледана и поливана всекидневно! Наторявана от кравите, манекенки за шоколадите. Трева чудо! Сякаш е недоносено бебе, което не можеш да лишиш от грижи. И пораснала! Брей! Ама стигнала ми е до пъпа! Като сметнете, че съм дългокрак и висок 1, 93 см… Миналата събота я окосих. Днес е петък привечер и тя е избуяла и прилича на бременна жена! То наистина валяха дъждове, слънцето пече, но чак такъв ентусиазъм в растежа…
Миналият път си полегнах. Под младия орех. На шарена сянка. Поспах около два часа. И като станах - едно отмаляло, отпуснато се почувствах. Лежал съм по поляните и знам, че после тялото ми е свежо и подмладено. А тогава - все едно бях дал една банка кръв. Че и отгоре. Стори ми се, че ще припадна и поседнах. Нищо чудно да попрекалих с мазните пържоли и топлия хляб. Сега хапнах леко и ме повлече пак тревичката. Сънят на зелено е несравним! И щом се събудих - пак същото. Силите ми изцедени. Тонус - като след маратон. Имах чувството, че съм отслабнал скоропостижно с няколко килограма.
А тревата! Не мога да й се нарадвам! Аз се оплаквам, тя хубавее! Аз без сили! Тя - олимпийски шампион! Отидох до поскърцващата си вила и яхнах стола. Сипах си ракия за подобряване на настроението. С тъжни мисли не се седи сред природата. Дошъл съм на чист въздух, на отмора, а се оплаквам като неощипана вдовица. Ракийката тънка. Чашката блести на въздуха. Глътката ми лакома. Алкохолът избистри съзнанието и се сетих за съседа ми. Начумерен. Неразговорлив. Поздравявахме се и той бързаше да се мушне в къщата си. Чувах го два-три пъти да хърка насред зеленината. В хъркането не беше мълчаливец. Сигурно идваше тук с мъка в душата си. Гледах го как повяхва седмици наред. Килограмите му се стопяваха с наближаването на лятото. По едно време се изпари тоя мой съсед! Да, бе! Изчезна. За последно затворих пак прозореца, че с неговите гръмогласни струни ми нарушаваше рахатлъка. Птичите песни смущаваше. И повече не се поздравихме. Излекува ли си мъката, човека? Тревата ли го изсмука? Ама какви ги говоря и аз на ракиена глава…
Каква зелена трева! Не съм и предполагал, че може да се отгледа в моята градина! Вече ми е под гърдите! И ако расте така - ще ме надмине!
