КАКВО Е ЧЕЛ ГЕО МИЛЕВ?

Впечатления от личната библиотека на поета

Анастасия Цандер

Къщата-музей „Гео Милев” в Стара Загора е един от богатите и ценни литературни музеи в България. Той вече е представен със собствена страница в интернет, където  са отразени фондовете на музея и актуалните културни мероприятия, посветени на живота и творчеството на Гео Милев. Най-същественият дял от основния фонд на музея образува личната библиотека на поета, която обхваща над 600 книги и списания на различни европейски езици от областта на хуманитаристиката, както и около 50 репродукции и оригинални рисунки на немски художници експресионисти.

Българската културна общественост имаше възможност да види голяма част от тях по време на изложбата „Преводачът Гео Милев - български гражданин на света” , посветена на 105-годишнината от рождението на поета през януари 2000г., показана в Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” в София. Целенасочената преводаческа дейност на поета безспорно до голяма степен определя съдържанието на личната му библиотека, на не в по-малка степен то зависи от възпитанието и образованието, от духовните интереси на Гео Милев. В семейството на Мильо Касабов - книжар, издател и културен деец от възрожденски тип - Гео Милев е закърмен с любов към книгата. Свързан като немски възпитаник с големите книгоиздателски центрове Лайпциг и Берлин, той се оформя като ерудит и библиофил от европейски мащаб в началото на ХХ век.

Любопитно е да се надникне в неговата лична библиотека днес, 100 години по-късно. Ще се опитам да направя това от гледна точка на германист, изследовател на Гео-Милевото творчество и дългогодишен сътрудник на Берлинската държавна библиотека. На първо място впечатление прави изумителната пълнота, с която тук е застъпен европейският литературен модерн: Верхарн, Маларме, Метерленк и Верлен, Демел, Рилке, Георге и Хофманстал, цялата плеяда немски експресионисти от Георг Хайм и Йоханес Р. Бехер до Елзе Ласкер-Шулер, Готфрид Бен и Франц Верфел, модерните скандинавски автори Якобсен, Стриндберг, Херман Банг, руската литература с Достоевски, Блок, Маяковски, Еренбург. Не липсва и крайният представител на авангарда - италианският футурист Маринети с неговите „Les mots en liberte futuristes” („Думи на свобода”) - с лично посвещение на Гео Милев! Решително преобладават произведенията на немските експресионисти, мисля, че можем да говорим за единствена по рода си експресионистична сбирка в рамките на личната библиотека на Гео Милев, при това в повечето случаи се касае за издания на книги, които днес са библиографска рядкост. Много от тях излизат в издателство Курт Волф (Kurt Wolff), Лайпциг - най-престижното издателство на немския експресионизъм, чиято поредица “Der jungste Tag” („Ден първи”) меродавно определя литературния канон на експресионизма, а името на Курт Волф става символ на модерна издателска дейност. Изключително богатият и разнообразен издателски ландшафт на Германия от началото на ХХ век е гаранция за развитието на младата експресионистична литература. Освен в лицето на Курт Волф тя намира платформа и в ред други издателства; между тях са и по-старите, вече утвърдени белетристични издателства като С. Фишер (S. Fischer), Паул Касирер (Paul Cassirer) в Берлин и емблематичният Инзел-Ферлаг (Insel-Verlag) в Лайпциг. Всички те са представени с ред издания в библиотеката на Гео Милев.

Челно място тук заемат разбира се публикациите на „Щурм” и „Акцион”, преди всичко двете списания като най-важна трибуна на експресионистичните автори и художници, на чиито страници се разчиства теренът на новата естетика. Запазените в библиотеката на Гео Милев броеве от теченията на двете списания свидетелстват за неговата близост до проблемите на тази естетика и представляват днес безценен документ за съпричастността на България към развитието на европейския модерн (близост в пълния смисъл на думата, ако вземем предвид личните контакти на българския поет с редакторите на двете списания - Херварт Валден, респ. Франц Пфемферт - и ролята на Гео Милев като представител на „Щурм” в България). Присъствието на „Щурм” и Акцион” в библиотеката на Гео Милев не се изчерпва с двете легендарни списания. С учудваща пълнота тук са представени монографичните издания на „Щурм” и Акцион” в техните поредици Sturm-Bucher, Aktionslyrik“, Aktionsbucher der Aeternisten, “Der rote Hahn” и др., в които излиза експресионистична лирика и проза, между другото и стихове на такива авангардисти като Август Щрам, както и теоретичните студии на Валден и Рудолф Блюмнер върху най-новите течения в модерното изкуство. Едва ли друга библиотека в България може да се похвали с толкова пълна сбирка от текстове на и за експресионизма и то в първите им издания!

Многоликият Гео Милев се оглежда в книгите на своята библиотека. Например театралът Гео Милев: неговият интерес към театъра се фокусира във фигурата на Макс Райнхард, на когото са посветени ред биографични и критически издания. Особено ценна ми се струва отлично илюстрираната книга за работата на Макс Райнхардт на сцената на Дойчес театър, Берлин, написана от неговите най-близки сътрудници с увод от Хофманстал (Reinhardt und seine B?hne, hrsg. von Ernst Stern und Heinz Harald, Berlin, 1920). Но Гео Милев се интересува и от най-новите експерименти в театъра, свързани с постановките на Вагнерови опери и пиесите на Пол Клодел на фестивалната сцена в Хелерау (Hellerau/Dresden), където Адолф Апиа изгражда театралния спектакъл на основата на музикалния ритъм. Интересен документ за генезиса на понятието ритъм в естетиката на Гео Милев е студията на скулптора Освалд Херцог (Oswald Herzog: “Rhythmus in Kunst und Natur”, Берлин, 1914), която Гео Милев изрично цитира в „Театрално изкуство”. В стилизираните ритмически пластики на Освалд Херцог, многократно излагани в галерия „Щурм”, той вижда пример за истинско изкуство, „освободено от всякакви подробности на повърхността и обособено като ритъм”.

Когато говорим за естетическото кредо на Гео Милев, не можем да не споменем алманаха на Василий Кандински и Франц Марк Der blaue Reiter” („Синият конник”) - тази библия на модерното изкуство в началото на ХХ век. В библиотеката на Гео Милев намираме екземпляр от второто издание (1914). За отношението му към това изкуство говори не само внушителната сбирка от репродукции и оригинални графики на експресионизма, които вероятно са били показани на уредената в дома му изложба в София през 1921/1922 г. То се проявява и в собствената му художествена практика, в неговите рисунки и гравюри (за интереса му към приложното изкуство свидетелстват напр. две книги от немски автори върху техниката на гравюрата на дърво, респективно на линогравюрата).

И накрая най-новото изкуство - киното. Гео Милев не остава равнодушен и към него, то е представено в библиотеката му от една истинска библиографска рядкост: “Das Kinobuch” - сборник от киносценарии на различни експресионистични автори с увод от Курт Пинтус (Leipzig, 1914 ). Тук за първи път се срещат литература и филм, търсят се границите между театър и кино. Мисля, че можем жанрово да отнесем и текста „Драма” от Гео-Милевите „Грозни прози” - той може да се определи като кинодрама, сценарий за ням филм. Сред книгите на Гео Милев се откроява група издателски рекламни материали - алманаси, каталози, анкети и прочее, които представят продукцията и издателската стратегия както на големите, утвърдени немски издателства (С. Фишер, Инзел-Ферлаг; Хиперион-Ферлаг), така и на новите, търсещи място на пазара, като напимер. издателството на Виланд Херцфелде „Нойе Югенд” („Neue Jugend”), предшественик на легендарното ляво издателство „Малик”; алманахът на „Нойе Югенд” за 1917 г. е конфискуван от военната цензура поради пацифистката си насоченост - с това си съдържание и с илюстрациите на Оскар Кокошка, Жорж Грос и Лудвиг Майднер той е един библиографски уникат в библиотеката на Гео Милев. Наличността на тези алманаси говори за отличната информираност на Гео Милев относно дейността на немските издатели, от които има какво да се научи.

Гео Милев живее в епоха на висока книжна култура. Когато през 1900 г. се чества 500-годишният юбилей на Йоханес Гутенберг, шрифтът се възприема като доминиращо средство на комуникация и ориентация в индустриалното общество. Но този юбилей предизвиква и оживен дебат за качеството на масовите печатни произведения в условията на машинното производство. В противовес на индустриалния печат се издига искането за художествено оформена книга в ограничен тираж, за книгата като произведение на изкуството, при което внимание се отделя както на качеството на хартията, така и на подвързията, графичното оформление на корицата, типографията, хармоничното съчетание на текст и илюстрация. Шрифтът се осъзнава все повече не само като носител на информация, но и като самостоятелен иконичен знак със собствен потенциал; търсят се нови типографски форми, преоткрива се готическият шрифт. За естетическото оформление на библиофилската книга - преди всичко в областта на белетристиката, - издателствата привличат художници и типографи-дизайнери. Образци в това отношение създават издателства като С. Фишер, Касирер, елитарно издателство на Стефан ГеоргеBlatter fur die Kunst” и Инзел-Ферлаг - името на неговата поредица Insel-Bucherei” („Библиотека Инзел”), екземпляри от която има и в библиотеката на Гео Милев, остава до ден днешен символ на библиофилската колекция.

Художественото оформление на книгата занимава Гео Милев още от юношеска възраст. Надарен с таланта на художник, той изпробва съотношението текст-илюстрация при оформянето на своите ръкописни сборници „Изкуство”; той е добре запознат с проблемите на книгопечатането покрай издателската дейност на баща си и като студент активно посредничи при връзките на Мильо Касабов с немски издателства (например с издателската къща Густав Кюи).  И именно в Лайпциг, т. нар. „Мека на полиграфията”, българският студент може да се запознае с най-новите постижения в областта на книгопечатането; той има възможност да ги види тук демонстрирани (в пълния смисъл на думата) на световно ниво по време на Световното изложение на книгопечатането и графиката (Weltausstellung  fur Buchgewerbe und Grafik, съкратено „Bugra”), открито през май 1914 г. То е истинско културно събитие с широко международно участие, манифестация на постиженията на духовната култура на народите в началото на ХХ век. За нейните мащаби говорят блестящите палати на участващите страни, сред които първенство държи страната-домакин. На площ от 20 000м2 тук е показана цялата полиграфична индустрия на Германия, дейността на най-големите издателства, най-новите постижения в областта на книгопечатането и графиката, на репродукционната техника. Лайпцигското изложение в началото на лятото на 1914 г. представлява последното внушително обобщение на резултатите от мирното културно съревнование на народите, преди те да попаднат - два месеца по-късно - във варварството на Първата световна война.

Гео Милев явно добре познава техническите новости в областта на полиграфията; това проличава между другото и в кореспонденцията му с Мильо Касабов. Като инсайдер се изразява той например. в писмото си от 27.06.1914 г., в което става дума за печатането на български календар в Лайпциг и за избора на „аутотипия или фототипия”; тази осведоменост е отлична предпоставка за по-късната му издателска дейност.

В библиотеката на Гео Милев намираме указания за това, че той е бил запознат и с типографските експерименти на европейския авангард по времето около Първата световна война: пренасянето на звукописни или музикални принципи върху формите на шрифта, разчупването на печатния текст, разиграването на буквите като автономни знаци в търсене на нови изразни средства; тези експерименти поставят под въпрос традиционната типография и размиват границите между литература, изобразително изкуство и типография. В крайна степен те са осъществени в споменатата по-горе книга на Маринети „Les mots en liberte”, която представлява особена библиографска ценност поради посвещението на автора - „до приятеля на футуристите Гео Милев”. Тези експерименти са залегнали също и в публикации на руския конструктивизъм като списание „Вещь”, редактор. Иля Еренбург и Ел Лисицки (Берлин 1922), брой от което намираме в библиотеката на Гео Милев. В него се формулира конструктивисткият идеал за една нова типография като средство за сугестивно насочване на погледа на възприемащия и изграждане на нова визуална йерархия на информацията. В този смисъл Ел Лисицки, който като художник оформя между другото и прочутата книга на Маяковски „Для голоса”, обозначава себе си като „конструктор на книгата”, който с типографски знаци, идеограми и диагонали визуализира ударната насоченост на футуристичните стихове на Маяковски.

Интересно е, че Гео Милев публикува откъси от текста на Еренбург за конструктивизма в „Алманах Везни” (1923). В своята поетическа практика той използва типографията по различни начини за подсилване на израза. Ярък пример за това е звукописното изображение на пропадането в най-долния кръг на ада в неговата поема „Ад”, където на една цяла страница от горе до долу се повтаря единствено буквата „Р”.

Сред многото руски книги в библиотеката на Гео Милев особена група образуват руските книги, издадени в Берлин в началото на 20-те години. Става дума за издания на руската емиграцията след Октомврийската революция.: През 1922 г. в Берлин се наброяват около 48 руски издателства. По-големите от тях са „Слово”, „Геликон”, „Скифы”, Петрополис”, „Мысль”, „Эпоха”, свързани с известните издатели Гржебин, Ладыжников, Эфрон и др. По това време в Берлин излизат над сто руски вестници и списания, между които „Накануне”, „Новый мир”, „Жизнь”, „Наш путь”, „Вещь”, „Веретено”. За този издателски бум спомагат както икономически фактори (ниските цени при следвоенната инфлация в Германия) така и политически благоприятна атмосфера на установените приятелски отношения между Ваймарската република и Съветска Русия (Рапалският договор, 1922).

За разлика от други европейски центрове на руската емиграция в началото на 20-те години, „Руският Берлин” все още живее с надеждата за помирение със Съветска Русия. Емиграцията още не е отделена с желязна завеса от родината, осъществява се единствен по рода си диалог на двете култури. Този диалог довежда до възникването на много руски издателства, като най-големите от тях се ориентират към пазара на Съветска Русия. Те публикуват произведения не само на емигранти, но и на съветски автори - преди всичко художествена литература. Издават се толкова много произведения на руската класика, че за краткия период от две-три години се създава библиотека на руската класическа книга в чужбина - един уникален по рода си феномен.

От изданията на „Руския Берлин” в библиотеката на Гео Милев ще намерим както многотомните издания на Пушкин, Лермонтов и Блок, така и сборниците поезия „Поэзия большевистких дней” и „Поэзия революционной Москвы” (ред. И. Еренбург), „Красный парнас” (ред. Ф. Иванов), стихосбирката на Ал. Кусиков „Птица безимянная” с корица от Ел Лисицки, отделни броеве на в. „Накануне” (1922/1923), на литературния месечник „Эпопея” (ред. Андрей Белий, 1922), на споменатото по-горе списание „Вещь”, чието подзаглавие гласи: „Международное обозрение современного искусства”. Изданията на Руския Берлин спадат към най-интересните документи на европейската културна история на ХХ век и днес представляват абсолютна библиографска рядкост.

Ако разлистим книгите на Гео Милев, ще разберем не само какво, но и как е чел той, как е възприемал прочетеното. Подчертавания, бележки, скици и рисунки по белите полета на страниците са своеобразни форми на коментар и усвояване на прочетеното, които трябва да бъдат проучени в детайл. На места се проявява спонтанно и преводачът Гео Милев, например в стихосбирката „ Sturm-Abende” (”Литературно-музикални вечери на Щурм”, 1918) с молив е скициран преводът на рецитираните стихове на Август Щрам, а в двутомника със стихотворения на Пол Верлен намираме два рисувани портрета на Верлен и рисунки на голо женско тяло.

Собствеността върху книгите си Гео Милев отбелязва в повечето случаи с подпис, а в някои от тях със собственоръчно изработени екслибриси. Особено внимание заслужава книгата на Жорж Роденбах “Das totte Brugge” („Мъртвият Брюге”) в немски превод от 1910 г., която носи автографа на Димчо Дебелянов и годината 1915, явно собствен екземпляр, който Дебелянов една година преди смъртта си е дал на Гео Милев, за да го ползва при работата си върху превода на фламандския автор. Към свидетелствата за личните контакти на големите български поети трябва да отнесем и двете стихосбирки на Теодор Траянов „Български балади” и „Песен на песните” с посвещение „На Гео Милев”. Без да изпадаме в сантименталност, можем да причислим такива книги към реликвите на българската литературна история.

Книгите на Гео Милев са материалните нишки, които ни свързват с него и неговото време. Те ни дават възможност да се запознаем „от първа ръка” с европейския модерн. Едва ли друга библиотека в България съдържа толкова много оригинални текстове на модерната - предимно немскоезична - литература и то в първите им издания. Значението на Гео-Милевата библиотека надхвърля националните граници, ако допълним, че някои от тези издания липсват в Берлинската държавна библиотека, най-голямата универсална научна библиотека на Германия - те са загубени по времето на Втората световна война. Необходимо е книгите на Гео Милев да се съхранят, да се опишат грижливо, за да станат достъпни за научноизследователска работа. Това може да бъде задача на Регионалната библиотека Стара Загора, която разполага със съответните професионални кадри и може да осигури условия за съхранение и ползване на това голямо духовно богатство.

И сто години по-късно книгите на Гео Милев имат какво да ни кажат - не само със своето съдържание; те са добре дошли и със своята материалност в нашето дигитално време, в което докосването до книжното тяло става все по-рядко интелектуално удоволствие.