Георги Н. Николов

Плашещото ни гостоприемство - наръчник за махленски хрумвания и палаво мародерство, убедително се доказа и утвърди. Пак, в сезона на туристическото лято. На преден план, разбира се, бе традицията. Натровени с храна и с “питейна” вода деца, изнудване с плажни чадъри и шезлонги, кухненски стоки с изтекъл миналия век срок на годност, таксита на космически цени и пр. са само част от нейния арсенал. Изпробван всяка година почти без последици, защото заканите на проверяващите за строги санкции са вид коледни пожелания. Изобщо не твърдим, че въпросните проверяващи взимат по някой лев за затворени очички. Пък до следващия сезон всичко ще се забрави и играта на излъгани туристи може да започне отново…
В края на този сезон тя се обогати с Карнавала на кирливите ризи, вещо организиран от фирмите “Алма тур” и “България еър”. Със срамливото участие на нашата баба Държава. Чедата на която, из разни наблюдаващи министерства, демонстрираха платено фигурантство. В контролните си функции и в лъсналия като гол зад.ик конфликт на интереси в Слънчев бряг. С назначени свои хора, които, както мъдро рече един министър, “имат добри идеи в работата си”. Вярно, хартисалите братушки се жалват, че нямат пари, но имат срочни задачи в родината си и искат да се върнат. Затова, като във вече много пъти гледано театро, топката на отговорността прехвърча между авгиевите обори на двете фирми. Но не вреди на туристическия ни имидж, защото той е вече гътнат. От подобни палави игрички в края на сезона (явно замисляни още в началото му). От други игрички - с раздаването на лицензи и с неотнемането им, а още повече пък - с някакъв контрол. От втръснали публични извинения, че държавата не може да следи разплащанията между частни фирми. И от дежурното й цупене, че обществото иска да знае какво става и кой ще опере пешкира. Ние, като обръгнали на официални лъжи и измислици българи, отговаряме в аванс: “Никой! Освен ланшният сняг”.
Примерът с финските туристи, които държавата им си прибра без много приказки, е лош за нас. Току виж, че и ние поискаме татковината да се сети за нашето присъствие - не по плажовете. А в делничния ни безпаричен, нездравословен, социално несигурен хал. Над който, като над бунище, се вие смрадлив дим от празнословие и несбъднати обещания. Но това е друг въпрос. Наричайки ни “братушки”, представителка на потребителско сдружение от Русия се притесни, че част от излъганите й сънародници ще се замислят дали да дойдат пак у нас. Още повече пък за зимния ски-сезон. И ако това не е голям праз, здраве му кажи! Можем веднага да предложим братушките въобще да не се прибират. Нека дочакат тук ласкавата българска зима и още с първия сняг започнат да се пързалят. Така, вместо да бият пътя напред и назад, сполучливо ще съчетаят почивката на море с планина. Ако и след нея пак няма самолети, а фирмите все още не са приключили с взаимните люти клетви, директно ще се върнат на плажа. Сред пресни миди, ядливи водорасли и нови неформални изненади. И защото са братушки няма да се сетят за евтините, чисти и приветливи курорти в Турция, Гърция, Адриатическото крайбрежие. И собствените си черноморски, от които по-лесно ще видят дома си отново. Ние пък ще продължим с фалшивите отчети за висок ръст на приходите от туризма. Ще продължим да строим бункери-зандани на първа плажна ивица и ще измисляме свежи хватки за гостоприемно мошеничество. Всяко чудо за три дни. Е, това с руските туристи продължи повече, но пък и впечатленията им от нас се увеличиха. Адреналинът също. Арсеналът от неласкави епитети към българските туристически и държавни пишман-братушки: също… Впрочем, до нас долетя новина от последната минута. Че държавата ни е поканила българската асоциация по делтапланеризъм да се включи в извозване на туристите. Подобна покана е отправена и към заминаващите си ята щъркели. И това ако не е сполучливо разрешение на дребния проблем с туристите, тогава какво е? ..А вие, руски приятели, защо не сте чували за Лъжлив Съби, Ганьо Балкански, Данко Хаирсъзина и Тодю Малоумния, които ви канят на платено гости у нас? Хак ви е, братушки!..