ХОРО
ХОРО
Стъпка до стъпка. Мъка връз мъка.
Рана връз рана…Комитско хоро.
Песни се пеят - сърцата се пукат.
Злото не свършва, а няма добро.
Свирят ли гайди - плачат кавали.
Струните Струма и Вардар звънят.
Тъпани думкат, думкат и жалят
майките роби, когато родят.
Де гиди море, Голготнице наша,
кръстът е тежък. Гробът - висок.
Пълна с отрова е звездната чаша.
Има ли нейде живот по-жесток?
Майчице мила, кого да прокълна?
Теб или мене си? Кой ни събра
в тази земя, разделена от мълнии?
Ой, разтури се, Шар планина…
Рамо до рамо - мъже и невести.
Рамо до рамо - отбор планини.
Плаче Галичица с Охрид и Преспа.
Жали Беласица слепите дни.
Гоце земята страдална кръстосва
като единствен праведен бог.
Не със дванайсет - с хиляда апостоли
правдата прави Илинденски скок.
Право в небето - на Крушово в рая.
Сетне отново във ада и пак
тежко хоро. И така до безкрая -
мъка връз мъка, юнак над юнак.
ОГРАЖДЕН
Планина - незакърпена мъка,
изпосечен до корен букак.
Хвърлен камък. От жажда напукан.
Как живя тъй безпесенно? Как?
И за мравките беше безхлебна,
попрегърбила хилаво ръст,
ти бе толкова, толкова бедна,
че за мъртвите нямаше пръст.
Със Беласица бдиш ослепена,
но за теб паметта ни мълчи.
Планина, моя кръв разделена.
Гроб във мойте очи.
РАНИ
По Рила още личи границата,
прокарана от Берлинския конгрес.
Една бразда под Церов връх
сърцето ми разсича.
От нея капе скръбна кръв.
Свисти на ветровете бича.
Тук поглед скверен е сквернил
родино, хубостта ти.
Берлин със брадва е делил
прегърнатите клони на гората.
Извити като смоци в пек,
надигали се коренища.
От яд е плакал смолест клек
в прокълнати огнища.
Сега гората шумоли,
протяга млади клони.
Събират се разсечени скали
и облаци бездомни.
ЕПИЛОГ
Дотука беше зимата. От днес
започва нов сезон - съвсем различен.
Кокичета свенливи - тих протест,
замръзналите корени отричат.
През лятото високи снегове
забраждат върховете мълчаливи.
Поляните горят във цветове
и хляб пекат безсинурните ниви.
Сега е пролет. Облаци летят.
В пръстта лудуват сокове и жили.
А птиците се любят. И въртят
гнездата си с трогателно усилие.
И пеят непрекъснато. Без жал,
че някой просто може да се пръсне
от жажда да ги слуша, осъзнал
какво във свойте песни е пропуснал.
