Юлий Йорданов

Обичат ли българите България? Този въпрос е особено актуален днес. Нужно е да си го задаваме във времето на тотална криза, когато разцъфтява себеотричането, нихилизмът и обръщането гръб на всичко, което е дълбоко закътано в корените на българския род.
И ето в този така труден за всеки от нас период един инженер по образование - роден, израсъл и живеещ между Дунав и Западния Балкан - се е заел да защити пред своеобразната Темида на мирозданието всичко, което се нарича българско. А неговата символична пледоария е синтез на математическия с философския и историческия анализ. Всичко това разбираме, когато поне час се разговорим с монтанчанина Георги Кръстев.
Този най-обикновен човек, но със странен пиетет към родното, създаде екип, който разработи проект за български календар.
Българският календар е един от най-значимите и най-малко изследвани обекти на българското историческо наследство. Той е квинтесенция на мирогледа на българите и дава много информация за знанията и представата им за произхода на света, строежа на космоса и слънчевата система. На календара са подчинени цялата празнична система на българите, обредите и ритуалите за всеки отделен празник.
В българската наука няма единно мнение за характера и строежа на българския календар. Изследванията се водят във всички възможни направления. Най-обоснована е тезата, че българският календар е слънчев и юпитеров с неретрограден зодиак. В такъв случай книгата има характер на научен труд. Тя е едновременно и четиво, и справочник, и учебник по патриотизъм.
За устройването на характера и строежа на българския календар са използвани огромно количество данни от най-различни източници, но решаващо значение имат българските исторически факти и най-вече информацията, която е съхранила народната памет. Методът на изследване е в най-висока степен комплексен. Апаратът, който е използван, съдържа елементи на различни дисциплини на науката: история, философия, физика, лингвистика, математика и астрономия. Данните са обработени във вид на таблици, фигури, снимки и чертежи, за да може информацията да бъде максимално достатъчно достъпна за всеки любознателен читател.
Изводите, които прави авторът, са подчинени на правилото да не са в противоречие с нито един исторически факт. Това ги прави убедителни и трудно атакуеми. Благодарение на тази особеност календарът на българите ни е представен като цялостна вътрешно свързана и непротиворечива система. И хубавото е, че тя може да обедини повечето изследователи на календара.
Най-голямо значение за работата на автора имат: календарът на Енох, календарът на маите, китайският календар и календарите на древните шумери, египтяни и асирийци. Това са отправните точки за изграждане тезата на Кръстев и екипа.
По време на проектирането те отхвърлиха варианта “световен календар” като неприемлив. Той не взема предвид огромното историческо календарно наследство и не се вписва в многообразието на сега действащите календари на много народи и религии. Затова екипът прие и проектира стандартен календарен модел. Предназначението на този стандарт е да създаде рамка задължително, която да спазват всички народи и религии, приели да реформират своя календар в съответствие с този стандарт. Той даде възможност при изработването на стандарта да намери приложение най-ценното от световното календарно наследство.
Познаването на българския календар има огромно значение за съвременната наука и култура. Календарът е средство, инструмент за изследване в най-различни направления на историята. Чрез него могат да се правят изводи за мирогледа на древните българи за тяхната философия и космогония, за познанията им за строежа на Космоса и слънчевата система. Чрез календара може да се възстановят празничната и обредната система на българите. Особено ефективно е датирането на владетелите върху базата данни, взети от календара.
Считам, с пълно право може да се твърди, че “Българският календар” ни представя по възможно най-убедителен начин календара на древните българи. Той е солидна основа, върху която може да се извърши реформа на съвременните календари. И тъй като тази потребност е на дневен ред, авторите са се потрудили да разработят и представят проект за тази реформа, в чиито темели стоят основните принципи на българския календар.
“Българският календар” разкрива неразривната връзка между календар и астрономически явления в нашата Галактика. Илюзорна остава представата, че древните са изчислявали посредством стожера (стълба всред хармана, около който са обикаляли конете върху разстлани житни стръкове, за да се отдели зърното от класовете) движението на небесните тела, по дължината на сянката им през деня.
По дължината на тази сянка може да се проследи движението на планетата Земя по нейната орбита, но не е възможно да се определя с математическа точност движението на другите планети около Слънцето, една от които изобщо не е била позната по онова време. Без наличието на лаборатории и постоянно наблюдение не е възможно да се определи с математическа точност и сложното движение на небесните тела. Следователно остава хипотезата за съществуването на високо развита цивилизация преди десетки хиляди години.
Без съмнение книгата “Българският календар” е изследване, което заслужава да бъде достояние на широк кръг от обществеността. А защо не и на цялата общественост.

Георги Кръстев. „Българският календар”. Монтана. 2011