Елена Алекова

Повече месец сред писателите цари странно за летните жеги оживление. Хората хукнали - кой на море, кой на планина - да се спасяват от горещия ад в столицата, а сред писателите - движение, суматоха, оглеждане. Правят подписка! Събират подписи за свикването на извънредно Общо събрание на СБП през октомври 2011 г.!
Имам вече представа за подобен род трески. Те винаги са били насочени срещу ръководството на писателския съюз, в крайна сметка - срещу писателите. Обикновено се организираха в летните горещини, когато вестникът на СБП не излиза и няма възможност за дискусии. Още помня онази подписка например от края на 90-те, която целеше да катурне от председателския пост Николай Хайтов. Само че Николай Хайтов е мощен - няма как току-така да го поклатиш… И друга една подписка помня - от лятото на 2000 година, когато Лъчезар Еленков със завидна за възрастта и нежната си лирическа душа енергия се носеше сред писателските среди с предложение за създаване на фондация към СБП, с което целеше да лиши ръководството му от функции и авторитет.
Всички тези обстоятелства, събрани на едно място, ме поставиха нащрек: КАКВА ПОДПИСКА? И ЗА КАКВО?
Не беше трудно да науча едно-друго за нея - нали и мен елегантно ме подканиха да се подпиша. Всичко това се случва в сградата на СБП и е достатъчно да се види кой подканя писателите да се подписват и при кого ги изпращат за подпис, за да се разбере, че подписката е организирана и се движи от членове на съюзното ръководство. Е, казаха ми, никой от тях нямало открито да си признае, ама е публична тайна. И имало два списъка: единият бил при председателя на Контролната комисия Благовеста Касабова, която «не знае» кой всъщност стои зад подписката, а другият се намирал неизвестно при кого. Стана ясно още, че председателят на СБП Николай Петев сам обикалял домовете на някои писатели (и в провинцията!), за да ги убеждава лично той да се подпишат, тъй като трябвало да се направят промени в Устава, но не какви да е (посочените в подписката), а да се премахнат едни там точици, свързани с мандата на съюзното ръководство. Но и тези разговори не можело да се докажат… Междувременно из провинцията се разпращали и писъмца с подписката - не се знаело от кого точно, но май от СБП, ама и това нямало как да се докаже. Там дори имало «агенти», които подканяли членовете на СБП да се подписват, но сигурно и «агентите» не знаят кой точно ги е натоварил с тая задача…
Озадачена от всичките противоречащи на здравия разум твърдения, се вгледах по-сериозно в текста на самата подписка. С удивление констатирах, че тя, адресирана до Управителния съвет на СБП, е подписана и от негови членове. Самият текст също буди ред недоумения:

«Уважаеми колеги,
Промените в обществения и културен живот естествено предизвикват и би трябвало да предизвикат промени и в Устава на Съюза на българските писатели. В съответствие с някои решения на Общи събрания се налага и в Устава да се запише точка за изграждането на Секции по жанрове, да се уточни предмета на тяхната дейност, избора на ръководствата им. Поради неработещия закон за творческите фондове, би трябвало да се промени и дейността на Творческия фонд на СБП. От съвременни позиции се нуждае и приемането на нови членове в нашата организация. Тези и ред други въпроси изискват свикване на Общо събрание преди отчетно-изборното, за да може новото ръководство да има истински съвременен инструмент за работа на Съюза на българските писатели.
Ние, долуподписаните, призоваваме Управителния съвет да свика Общо събрание през месец октомври 2011 г., като на него представи варианти за промените в Устава.»

(следват подписи)

Не отговарям, ако съществуват два или повече варианти на текста, защото в средите ни и това е възможно. Лично на мен ми бе даден за подпис този текст.
И така, за да го подпиша, бих искала да знам отговорите на някои въпроси:
1. Защо организаторите на подписката се крият, след като са така ангажиращо загрижени за благото на СБП? Защо е тази тайнственост, защо е тази конспиративност? От скромност или…
2. Защо искат извънредното Общо събрание да се проведе през октомври, след като същия месец има избори за местна власт и за президент и на писателите едва ли ще им е до него?
3. Защо е нужно извънредно Общо събрание два месеца преди и без туй задължителното Общо събрание през декември 2011 г., което е и отчетно-изборно?
4. Защо въобще е нужно извънредно Общо събрание, в което единствената точка от дневния ред ще бъде «промени в Устава», след като тази точка при необходимост присъства в дневния ред на всяко Общо събрание, а редовното Общо събрание на СБП, повтарям, е през декември т.г.? Каква толкова сериозна причина налага провеждане на извънредно? Оправдано ли е разхищението на средства? Нима СБП дотолкова вече се е замогнал, че можем да изискваме от ръководството му да организира събрания през месец-два, без да се изтъкват особено основателни причини за това? И ако СБП се е замогнал, защо тези средства да не се използват за подобряване на жизнения статус на членовете му, за подпомагане на нуждаещи се писатели? Не е нужно това да става само под формата на социална помощ за болни или крайно нуждаещи се писатели, а като се плащат хонорари на колегите за всеки публикуван в съюзните издания материал, както и за книгите им, издавани в издателство «Български писател»? Нали работата на писателя е да пише и е редно за това да му се плаща. Писането за писателя не е хоби, както обикновено днес се тълкува. Писането на книги е хоби за други хора. Поне това трябва да е разбирането в СБП - ако не там, къде другаде!
5. Защо Общото събрание ще се занимава с неща, които по същество могат да се решат от Управителния съвет, Изпълнителното бюро, председателя или главния секретар на СБП? Нали нито Уставът на СБП, нито Законът за юридическите лица с нестопанска цел, по който писателският съюз е регистриран, не ограничават в нищо инициативите им по оперативната дейност? Напротив! В Устава на СБП в глава «V. Творчески подразделения (изм. Общо събрание 20. ХІІ. 1995 г.)» например буквално е казано, че към СБП «могат да се създават творчески формации на писатели - клубове, кабинети и дружества по региони, които не са юридически лица /Чл. 30 (1)/ и че «творческите формации работят по Правилник, утвърден от Управителния съвет на Съюза на българските писатели» /Чл. 30 (2)/? По Устав дори е определено кой точно отговаря за «секциите» и «клубовете», а именно главният секретар /Чл. 25/. Въз основа тъкмо на чл. 30 са създадени всички дружества на писателите в страната. Дори преди няколко години бе възобновен от сегашното ръководство Кабинетът на младия писател, без Общо събрание да взема за това специално решение или да променя Устава. И аз бях поканена и участвах във възобновяването. А след това нито някой ме потърси във връзка с този Кабинет за нещо, нито чух нещо той да е направил и всъщност не съм уверена има ли го все още или не. Сигурно е чудесно в СБП да има секции по жанрове, но ако и те ще съществуват формално - за какво са ни? За да начешем само гъдела си по миналото незабравено и непрежалено? И без туй в обществото са ни заплюли като «тоталитарния съюз»! Трябва ли да им даваме още «хляб»? Пък и миналото си е минало, а ние живеем в настоящето и настоящето изисква от нас да поемем отговорност за това как днес живеем и как ще живеем по-нататък.
6. Колкото до Творческия фонд и приема на нови членове… Ако тези промени бяха чак толкова жизнено необходими за СБП, защо досега не бяха предложени от загрижените за съюза писатели?
Въпросите покрай подписката са много повече. Но ще се огранича с тези. И само те са достатъчни, за да се разбере цялата й несъстоятелност.

Изводите…

Някой обвинява сегашния председател и Управителния съвет на СБП, че са били некомепетентни, дори неспособни да ръководят поверения им от Общото събрание писателски съюз, защото досега не са разбрали, че «инструментите», с които го ръководят, не са «истински съвременни»! Но кой точно е обвинителят? Помислете: подписката се осъществява в сградата на СБП и от членове на ръководството му, подписана е и от членове на УС! Значи те признават собствената си несъстоятелност като ръководство, т.е. крадецът вика: «Дръжте крадеца!»? Поне това е логиката, макар и абсурдна!…
Разгадката на тази невероятна загадка ще намерим като разберем кой всъщност има сметка да организира извънредно Общо събрание на СБП два месеца преди редовното, което ще избере и ново ръководство на съюза.
Дали организатори не са евентуалните претенденти за председателското място и за Управителен съвет? Едва ли! Защото няма смисъл! Трябва патка да е изпила ума им, за да не смислят, че с промени, направени при старото ръководство, новото няма как да се сдобие с крила, а напротив - предварително ще си нахлузи букаи!…
А може би промени са притрябвали на някой от писателите? Но с какво конкретно биха му помогнали те, направени тъкмо сега? С нищо! Напротив - ако той едва свързва двата края (както е прието да се мисли), ще трябва два пъти за два месеца да се бръква, за да присъства и на двете събрания. Или някой ще му плати и командировките, и загубата на време, и нервите?… Така че никой от писателите няма сериозни основания да иска извънредно Общо събрание, освен ако, меко казано, просто не е в час.
Значи излиза, че действително членове на сегашното ръководство на СБП мътят водата месеци преди отчетно-изборното събрание! А имат ли основателна причина за това? Да, имат! В Устава четем две точици, според които «членовете на Управителния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата» /Чл. 17. (3)/, както и членовете на Контролната комисия /Чл. 27. (2)/. Така че председателят на СБП, председателят на Контролната комисия и неколцина от членовете на УС вече нямат право по Устав да бъдат избрани в новото ръководство. Тях ги устройва тези точици спешно да бъдат променени или въобще премахнати. И по някакво невероятно стечение на обстоятелствата тъкмо техните имена се свързват - самостоятелно или съвкупно - с разпространяването на подписката. Затова, струва ми се, е тази тайнственост, тази конспиративност, тази игра, защото писателите се подлъгват, че подкрепят подписка срещу досегашното ръководене на СБП, целяща промени, чрез които ще се коригира дейността на сегашния председател и УС (поне такава е логиката на подписките). Кой би повярвал, че ръководството на СБП само ще прави подписка срещу себе си? Така човек по инерция, без да иска, се хързулва на динената кора и се подписва. Но излиза, че го прави не за да избере «истински съвременни инструменти за работа» на новото ръководство, а за да си избере през декември пожизнено ръководство! При това положение едва ли някой от организаторите на подписката ще си признае каквото и да е във връзка с организирането й, макар че неофициално всички се потупват в гърди, че е така, и с лукава усмивчица ни успокояват, че «всичко вече е уредено».
Ако тази «ампутация» или промяна стане факт, писателите ще загубят един от онези демократични инструменти, които правят Устава им съвременен. Никой от председателите на СБП от създаването му през 1913 г. до днес не си е позволявал подобна недемократична стъпка - нито Кирил Христов, нито Елин Пелин, нито Иван Вазов (почетен председател), нито Михаил Арнаудов, нито Христо Радевски, нито Георги Караславов, нито Димитър Димов, нито Пантелей Зарев, нито Павел Матев, нито Кольо Георгиев, нито Никола Радев, нито който и да е от останалите. Дори един от най-силните сред тях Георги Джагаров председателства 6 години. Нароченият за «тоталитарен» Любомир Левчев ръководи съюза само 9 години (рекорд!). А обвиняваният в «авторитарност» Николай Хайтов също изкара само два председателски мандата.
Политиците от новото време внесоха поправки в Конституцията, свързани с мандатността на държавните ръководители. Елцин отстъпи, Путин отстъпи, отстъпи Бил Клинтън… само и само за да не погазват демократичните свободи на хората! А част от сегашното ръководство на СБП би искало поправка в обратен план!… Все пак твърде глупаво е, за да е вярно!
Надявам се Управителният съвет да вземе правилното решение, когато умува какво да прави с подписката. Защото няма логика в това да насрочва извънредно Общо събрание два месеца преди редовното, в чийто дневен ред и без туй може да има точка «Промени в Устава». А най-добре ще е промени да предложи новото ръководство и то след като поработи поне една година и на практика се убеди какво точно има нужда от осъвременяване в Устава.
Ако все пак здравият разум не надделее и се стигне до извънредно Общо събрание през октомври… Лично аз вярвам в българския писател. Той никога не е позволявал да бъде мамен и манипулиран. Няма да позволи и сега.
А че Уставът се нуждае от промени, нуждае се. Но не е нужно да се свиква за това извънредно Общо събрание. Още повече - в период на икономическа криза и на политически избори.