ЗОВ ЗА СПАСЕНИЕ
За пореден път писателят Кирил Павлов поднася на своята читателска публика книга за едно от най-страшните изпитания пред съвременния човек - дрогата. Неговите 17 прозаични откъса разглеждат проблема многостранно. И все пак акцентът напълно съзнателно е поставен върху търсене на причините за избора на по-малкото съпротивление, отколкото върху последствията. Тях авторът оставя на възприемателите.
Предназначени предимно за младежката аудитория, творбите маркират облика на днешния ден. Ситуирани в пространствено-времевия отрязък на едно общество с девалвиращи ценности, героите на Кирил Павлов познават модулациите на общуването, в което се зараждат и ескалират конфликтите с катастрофичен финал. Взети от различни социални прослойки и имащи разнородно битие, момчетата и момичетата се оплитат в сложни ситуации, водещи ги по-често към безпътицата в уж равновесното съществуване в един измислен дом или в една любов.
Прав е Асен - приятелят на Дамян от „Незавършени мечти”: „Движението е живот. Човекът е като водата - не се ли движи, се превръща в блато, започва да мирише.”. За това движение по посока на светлината е книгата на Кирил Павлов „Сграбчен живот”. И може би заради това поколенията в повечето творби се опитват да намерят равновесието - а не да враждуват. Но са загубени следите на доброто - заради кариерата („Учителката”) или недоверието, поради ненамиране на подходяща среда или приятелски кръг („Сграбчен живот”, „Последното желание”), а понякога - и заради излъганата любов и потъпканите нравствени ценности („Букет червени рози”, „Кървава абитуриентска”, „Прозрението”, „Агенция за секс услуги”, „Диагнозата”, „Като птица”). И само понякога е възможно измъкването от сложните ситуации - в името на любовта, на вярата и надеждата („Спасение”, „В името на любовта”).
Вероятно не на всеки читател ще му хареса черният цвят на предложените финали. Но те са житейски правдиви. Всекидневно умират млади хора от свръхдоза, от недоглеждане или криворазбрано благоприличие („Диагнозата”). Отдавна вече е дошло времето светът да се огледа в себе си и сам да поеме инициативата за спасението на децата, бързащи да станат възрастни по най-неподходящия начин. Защото никой няма да спечели истински, ако блатото победи и душевните свлачища погубят младостта и усмивките.
В предложените разкази, новели и малки повести Кирил Павлов търси и предлага проверени в живота конфигурации на общуването, което като бумеранг се връща винаги в началото. И независимо от това, дали съзнателно или несъзнателно тръгват към смъртта, героите потенциално носят светлината на младостта. И ако те лесно се подхлъзват, вероятно по-голямата вина е на възрастните, които често последни забелязват какво става в собственото им семейство, в кооперацията или в квартала. Затворени в потискащите пространства на големия град, те само понякога се връщат към вече отминалото време - без да съумеят да преустроят мисленето си съобразно настъпателната реалност. И умират огорчени и неразбрани („Незавършени мечти”, „Неблагодарност”).
Езикът на Кирил Павлов е лаконичен. Фразата е изчистена от умозрителни сравнения или обобщения. Но поантите звучат с публицистична страст. Те поставят разтърсващи въпроси и укоряват гузните съвести на онези, за които „значение имаше само личният интерес” („Сграбчен живот”). И ако „Букет червени рози” завършва с неочакван диалог между герои от извънвремевото пространство на основния конфликт, то е, за да се обърне внимание на голямата истина за пътя към пропастта. Изправена пред снимките на младите жертви на дрогата, възрастна жена пита: „Господи, че каква държава е тая, която им разрешава да вземат отрова!”. За да чуе лаконичния отговор на непознатия човек: „Българска.”. Вероятно не е много това, което би могло да се допълни. Защото повече от очевидно е, че Кирил Павлов визира най-високите етажи на властта, удобните кресла на определени министерства и абсурдната толерантност към медийните реклами и постерите, към пошлите афиши и бездуховните филми, оказващи се зловещ „пример” за хората без бъдеще.
В този смисъл „Сграбчен живот” на Кирил Павлов е книга зов за спасение - ако се започне от днес!
