ЗАЛЕЗ
ЗАЛЕЗ
Такива залези, каквито вечер
изпращат тук по тия върхове,
не се повтарят често. Те са вечни,
но и единствени под туй небе.
Като една далечна, светла есен
те багрят хълмове и планини.
И спомнят ми забравената песен
за мъката по гаснещите дни.
Във тоя час замира всеки трепет.
Сърцето ми запира. И без дъх
угасват храсти и треви, и хребети,
несетно чезне всеки звук и лъх.
Тогаз далеч през сънни трепетлики,
възлизащи самотно тук и там,
аз виждам как земята ни велика
потъва в здрача. И оставам сам.
КЪМ РОДИНАТА
Не съм се клел във вярност и любов,
за теб това ще прозвучи фалшиво.
Аз само слушам майчиния зов
и той в сърцето ми откликва живо.
Аз само дишам въздуха ти чист
и той за мене е вълшебна ласка.
Не съм ли мъничък и нежен лист
от твоя ствол, що ветровете тласкат?
И ако ти си явор или дъб,
развил клонаци в кичеста корона,
аз само чакам твоя повей скъп
над тебе като лист да се отроня.
