ГЛАД
ГЛАД
От лятото остана
песента на едно щурче
и поляна,
полегнала на хълбок.
Ей го пчелина -,
блестят златни криле,
трепти хоботче над дъхаво цвете…
Ароматът на мед ли ме изправя
гладна
или силуетът на пчеларя?
…ОНОВА ПАЯЧЕ
Любовта ми
търсела е теб -дълго,
докато онова паяче
пътека към мен направи.
За теб е тя - да сгрешиш пътя
невъзможно е - той ухае на мен
и на моята обич,
която
искам да ти дам…
РЕФРЕН
Простих си.
Не бързам за никъде,
не броя изгреви
и оранжеви залези…
Жена съм,
с утроба в прегръдката
и в косите с мелодия.
Нищо не чакам пред прозорец
без изглед.
С мигли скръцвам, но не може
Любовта да заспи сама.
Облизвам сухи устни,
сгушвам се с Утеха
да си простя този ден,
че те очаквам.
Простих си…
…БЕШЕ ЛИ
Докосна сърцето и
с поглед се вряза в стара рана -
заболя и загорча, а
душата се сви настръхнала…
Обич ли беше,
любов ли -
пълна купа съмнения…
до дъното й ровиш,
звъни на кристал,
а смисъл няма -
обагрена в тъмно душа,
като името разголена
и нищо друго,
нищо…
Свърши ли тази загадка -
близостта?
Само моя обич ли беше?
ВЕЧЕРНО
Улица
под тъмен свод на дървета,
далечен и тъжен дъх
на липи,
тропот от падащи кестени…
През оределите листа - светлее
необятен нощен простор,
силуети,
унесени от ласка вечерна,
тих женски смях и
нежно докосване
под крехка улична лампа…
Улицата -
там в края й
моят прозорец просветва портокалово
жълто -
като око,
уморено махало на стенен часовник
отброява мажорно -
у дома …
най-хубаво е
у дома…
КАМБАНА ЛИ Е
…по това време търся
един поглед,
в паметта си ровя -
да прозвъни.
Чакам,
да разсипе по мен кафяво,
да прелива,
да се насити чиста капка
светлина,
сърцето да виси на букетче
цвете,
да ухаят събудени звуци
в разлюляна топола…
Какво е?
Нежност ли е?
Докосване - не.
Страст е,
потъване и очакване и ураган…
Заря е -
с нея хвърлям заровете и
оставам жена.
Да,
камбана е…
С ДУША НА СВЕТУЛКА
…идеш ли, слънце - казах.
В очите ти блесна
светулка -
меко и влюбено. Веднъж.
И толкова.
От другата страна съм.
Боса. На колене.
С душа на светулка.
Потулен крясък
разпилява тишината,
а там горе, някой
открехва небето и слуша:
…къде ми е светулката
и я търси за мен.
ДА НЕ ЗАГЛЪХВАТ ЗВУЦИТЕ
детето е шедьовър -
стон от майчина утроба
изсипва звуци
захапва топла гръд
засуква
с неподправен майчин дъх… и
тръгва подир звуците
от дома…. до буквара -
той е нива
рохка родна пръст
слънчев клас в топла пита
звън на чанове -сребърни
от напукана болка и жажда
шум по върхове на борове и мури
шепот от здравец и пърхане
на пеперуди
удар на криле и писък на гнезда
плясък на вода
звук от радостна сълза -
да не заспива в шепа словото
на а бе ве
шедьовър е детето…. със буквара
