ПОЗИЦИЯ
ПОЗИЦИЯ
И колкото по остарявам-
проумявам:
това, че нямам късмет
е всъщност голям късмет.
В житейските битки и драми
разчитам
на себе си само.
И всичките клетки във мене
до дъно са заредени
да устояват
на болка, беди и на слава,
на пошлост и на лъжи.
…Навярно затова се чувствам
до изнемога жив!
И ВСЕ ТАКА…
Дотук животът ми
е минно поле:
препятствия,
предизвикателства,
предателства.
И сега
не очаквам
да ме погали
с перце.
…НО все тъй
по мъжки конспиративно
нося побелялото си сърце.
ВМЕСТО РЕКВИЕМ
В памет на мама и татко
Напразно се пънете
да ме уплашите -
друг е моят ген.
…Баща ми с нож в пояса
под вой на вълци
в зимната гора,
през девет села в десето
отивал да види мама.
Само да я види!
И после посреднощ
през девет села -
обратно в своето.
Не нося нож.
Не търся любовта
през девет села.
НО - връхлети ли беда голяма -
крепи ме бащината твърдост
и нежността на мама!
***
Почувствам ли,
че ме обичат
истински -
и славей ще надпея.
Ще бъда
толкова прозрачен извор,
че песъчинките
през мен
ще се разглеждат.
…НО - в кой живот?
В отвъдния?
Или във този?
РУБИКОН
Ти си напрегната и строга
сред заснежените треви.
Едно предчувствие за сбогом
невидимо във мен кърви.
Реката протестира с плисък
и пукат корени в пръстта.
В очите - вик: Човече, спри се!
Недей убива любовта.
Сълзата си ти скришом бършеш.
- Здравей! - пак устните мълвят.
…Излъгани да чакат мърша,
далече враните летят.
***
Природата мълчи, макар и вечна.
Бърборим ние, а сме временни.
Загърбили сърдечност и човечност,
от суета сме бременни.
Снобеем и злобеем в ресторанти.
От думите ни не пониква нищо.
И спепелява се във нас таланта
подобно изоставено огнище.
МОЛИТВА
Животът и без мен ще продължава.
Земята и без мен ще се върти.
Разбира се -това ме натъжава.
Понякога разплаква ме почти.
Едно се моля - дните до финала
да изживея честно и открито,
за да си кажа: - Не живях нахалос!
И да умра със светлина в очите…
КАКВО СЪМ АЗ?
Частица от Природата,
каквато сте и вие.
…Перо от птица.
Понякога от гълъб.
Друг път - ястребово.
Спасителна дъждовна капка
върху пресъхналите
безлюбовни устни.
Затрупан извор.
Водопад неостаряващ.
Поваляща мълния,
но и протегнат слънчев лъч,
като приятелска ръка.
И шепа пръст, върху която
възкръсналата трева
люлее зелена грива…
ОТСТОЯВАНЕ
С годините очите ми угасват,
но се разпалва
вътрешният поглед
и Бог помогна да го съхраня
в душата си -
по детски любопитна.
…И слънцето отново е зелено,
а облаците - жълти и лилави.
Като мравка - зрънце по зрънце
събирам усмивки -
да ми светят
през черните дни.
Когато лежа на тревата
стаявам
дъха си,
за да не обезглавя
глухарче.
С цветя и тръни
разговарям
и мога да ви преведа
на рибите езика мълчалив.
…Защо се чудите тогава,
че съм по детски щастлив?
КАТО ТЯХ
Обичам грапавите бръчки
по кората на дъба столетен.
Изкарал три войни
и все пак - жив
е моят дядо.
Обичам неговите бръчки.
В тях като в улеи
се задържат
частици светлина -
последната, прощална
може би.
В дъбовите клони
играе катеричка.
По устните на дядо
играе мъдрата усмивка,
а аз се моля Богу -
на тях да приличам, когато стана
стогодишен…
