Ирена Панкева

В тази луда мащеха - държава
оран чака спечена земята,
но орачът нивата продава.
Не предавай, майко, планината!

Тук реки под всеки връх извират,
закачливо сини плитки мятат
и се влюбват страстно в язовира.
Не предавай, майко, планината!

Днес духът на дядо отвисоко
пак се взира дълго във водата
да си види къщата в дълбокото.
Не предавай, майко, планината!

От предци далечни завещана,
тя за нас е дом и орис свята.
Не продавай даже и поляна!
Не предавай, майко, планината!

Ще пресъхне медното в пчелите,
ще раззине гърло тъмнината
и ще глътне слънчевата пита,
предадеш ли, майко, планината!