ЕМИГРАНТ
ЕМИГРАНТ
Когато се завърна у дома
след дългите скиталчества…
Когато
и слънцето, и ясната луна
възкръснат в спомени
за детство свято…
Когато белостволата бреза
посипе в дланите ми златни листи
и моят дух, унил и изтерзан,
възвърне своите октави чисти…
Когато пак открия радостта
в подутите от плач очи на мама,
ще разбера, че пуст е бил света
без нея.
И че всичко е измамно.
Че хлябът у дома ми най-сладни,
и че водата има вкус вълшебен,
че ще остана тук до старини,
защото ще съм някому потребен.
СЛЕДИ ПО АСФАЛТА
Отпечатъци от стъпки
се настъпват по асфалта.
Всяка е с различен профил, и модел, големина.
Сливат се и се разделят в хаотични интервали,
затаили свойта крехка, призрачна студенина.
Отпечатъци от стъпки спират две по две
и тайно
се притискат с нежно чувство -
влюбени във тях открих.
Малки стъпчици се гонят и петичките сияят
като топчици от злато, като ярък слънчев щрих.
Отпечатъци от стъпки - уморени и самотни.
Покрай тях са начертали диви гълъби синджир.
Отпечатъци от стъпки. Те приличат ми на ноти,
по които с бързи пръсти свири вятърът безспир.
ИДЕ ЕСЕН
Иде есен
и първи я виждат тополите -
в старо злато листата им бавно дозряват.
Иде есен
и птици се сбират,
преди да поемат към топлите
южни техни места, все по чужди държави.
Иде есен.
И хем ми е тъжно, хем радостно -
всички багри намята прощално гората.
Иде есен.
И хем ми е светло, хем тягостно,
че след птиците тръгват на път и цветята.
Иде есен.
Дъждът свойта плетка дантелена
ще заплита и в дните,
и в нощите дълги.
Иде есен.
И пейзажът ще става по-строго пастелен
до внезапния сняг
и пътеките хлъзгави…
СТАРЕЦЪТ
Надеждата последна се стопява
в стъмненото небе на старостта.
Там спомени безчет се утаяват,
там страстите гротескно се смаляват,
затрупани с годишните листа.
Вълните на живота не достигат
до неговата островна душа.
Но той дочува песен на авлига,
която сред безкрая се издига -
небесните камбани се трошат.
И радва се като дете на всичко -
на нежността от вятър или дъжд,
на слънчеви целувки и магично
сезоните менят декор сценичен -
от белота до резедава ръж.
А той е пътник. Чака на перона
кога ще мине неговият влак.
И образът му сякаш е икона,
забравена от някого, бездомна
сред пушеци и бавно падащ мрак.
АРИТМЕТИКА
Ако трябва да кажа
колко дълго живях на земята,
ще извадя
всички нощи самотност,
всички дни на безпаметна леност,
часовете, окъпани в сълзи,
ще извадя
дълъг списък от рани,
обиди,
страдания,
разпилените чувства,
страховете и болките,
ще извадя сезони, години безброй…
Най-накрая, щом всичко извадя
и останат щастливите дни,
ако трябва да кажа
колко дълго живях на земята,
ще посоча
единствено тях!
