Стефка Тотева

НЕДОВЪРШЕН ЕТЮД

                                     На дъщеря ми Яна

Кога ли беше - преди векове навярно,
докато тя растеше си мечтаех,
че няма да съм повече сама,
че с нея ще летим из тоя свят с криле от смях и обич,
кафе ще пием в дъжд, и в слънце, и в Париж….
И лятото, това момче зеленооко,
до нас ще се усмихва винаги…

***
От вятъра и от студа далече -
мечтата ми за дом, за слънце, за липа и орех,
за ябълка - под нея аз дете, в началото
и в края…
От вятъра и от студа далече -
мечтата ми за дом и обич,
но само думите са къща
в която мога да се върна…

***
Резенче луна,
прозрачен огън в чашата
и лед,
за да преглътнеш самотата.
Не зная как да продължа
след този листопад,
след този залез.
Не зная как превръща се отровата в лекарство,
и как смъртта е истината
за живот нататък.
Не зная как да продължа.
Навярно ще добавя лед
и резенче луна във чашата
и ще се моля да заспя…

***
Крадец е лятото,
и нямам мед и злато,
и нямам вече август.
Крадец е лятото,
отнесе всичко.
Една от двете рози в стаята ми
си отиде също.
Дъждът изми следи от устни
върху чашите от вино.
И споменът се скри в сърцето на китарата.
Крадец е лятото,
отнесе всичко.
Земята се покри с листа,
като обърнати за милостиня длани…

***
Черна трева, докато растеш, те сънувам,
като грива на кон без ездач,
като тяло на хищник с очи от зелени светулки.
Черна трева, горчива като глътката въздух,
от която се будя.
Черна трева върху бял лист за стихове…

***
Пристигат Големите празници
като препълнени влакове.
Спират при мене - мъничка гара,
все още в разписанието вписана.
Но между толкова пътници
и сега липсва някой.

А точно него съм чакала…

***
Като пламък на ярко ветрило
Август трепти,
в шепата на скалите
пием чай от жасмин.
Долетя пеперуда,
тръгна си дума,
толкова кратко,
толкова вечно.
Беше лято.
И нещата се случваха…