Александър Гочев

Пиеса в седем картини

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА :

АСЕН КАЗАНДЖИЕВ - преводач към фирма “Светлина”, 43-47 години
МАЯ ПОПОВА - лекар, 40-45 години
РУМЯНА ПЕТКОВА - дъщеря на Мая, студентка в САЩ, 20-22 години
ПЪРВАН СТАНЕВ - бодигард, 30-35 години
ЕЛЕНА ЗЛАТЕВА - секретарка към фирма “Светлина”, 22-25 години
ДРАГАН КУЛЕВ - директор на фирма “Светлина”, 30-35 години
ДЖОНИ ИВАНОВ - програмист, приятел на Румяна, 25-27 години
ЖЕЛЮ ДРАГОСТИНОВ - доведен брат на Мая Попова

П Ъ Р В А  К А Р Т И Н А

Хол-трапезария-кухня в апартамента на Румяна в град Колумбус, Охайо. Доста разхвърляна обстановка: по канапето, масата и столовете има дрехи на Джони, навсякъде се виждат разтворени книги и списания, някакви папки, на земята се валят негови обувки. Той лежи на канапето, облечен по домашному, преметнал е крак с размъкнат чорап през облегалката и разгръща някаква книга. Влиза Руми. Джони с нищо не показва, че е забелязал нейната поява.
РУМИ. Хай Джони. (Мълчание. Руми се съблича, оставя си раницата с учебниците на един стол и се приближава към него.) Отдавна ли си дошъл? Извинявай, че закъснях. Задържаха смяната - имаше много хора заради футболния мач. (Навежда се да го целуне, но Джони се отдръпва.)

ДЖОНИ. Вониш на кухня! Вземи си първо душ.

РУМИ. Уф, все забравям.

ДЖОНИ. И веднага си изпери дрехите, че не се траеш! Трябва най-сетне да си намериш друга работа.

РУМИ. Няма нищо друго близо до университета, знаеш много добре.

По време на следващия диалог Руми прибира разхвърляни вещи и се мъчи да предаде приличен вид на стаяата.

ДЖОНИ. Трябва да си купиш кола. Колко пъти трябва да ти обяснявам? Това е най-елементарна американска икономика: ще си намериш по-добра работа, с повече пари, ще си платиш разходите по колата и ще ти остане. Толкова е очевидно!

РУМИ. Не знам, Джони. Мога да си купя само много стара кола. Не разбирам нищо от мотори и ще трябва да плащам и за най-дребната поправка. После, бензин, застраховка…Най-малко още 150-200 долара на месец. Нямам и шофьорска книжка, трябва да ходя на курсове.

ДЖОНИ. Без кола не може. Без кола си като затворник.

РУМИ. Излишно е да говорим, Джони, първо трябва да събера поне 1000 долара за някоя трошка. Може би в края на лятото , ако работя през ваканцията извънредно.

ДЖОНИ. И, разбира се, пак в Макдоналдс! Как издържаш в тази гадна кухня не ми го побира главата. Студентка!

РУМИ. Ти не си учил тука, Джони, нищо не знаеш. Това не ти е София. Всички мои състуденти работят не по-малко от 20 часа на седмица. Толкова е трудно! Не ти остава време да се наспиш.

ДЖОНИ. Трябва да се взема заем от банката, да се учи стегнато, да се вземат колкото може повече изпити. Да работиш и да учиш е нерантабилно. Нито изкарваш добри пари, нито се учиш както трябва: спиш на лекции и се влачиш с години докато завършиш. Толкова е очевидно!

РУМИ. Какъв заем от банката бе, Джони? Колко дават? Стигат само да си платиш таксата за университета. А квартира, храна, дрехи, транспорт? Трябват ти още най-малко 600-700 долара на месец. Четири часа работа на ден не стигат ако ти плащат минималната заплата, както на мене в Макдоналдс. Ами време за лекции, подготовка, домашни?

ДЖОНИ. Хайде, хайде! Нали ги виждам как се шляят по купони - по нощите та и до сутринта.

РУМИ. Събират се към полунощ, защото всички са на работа - кой до девет, кой до десет вечерта, че и до по-късно. Как не разбираш?! Шляели се!

ДЖОНИ. Къде ще разбирам аз! Ние нищо не знаем за американския студентски живот.

РУМИ (Ядосано.) Наистина, какво знаеш Джони? Безгрижен студентски живот в София под майчиното крилце, това знаеш! Не можеш изкара и един месец тука. (Иронизира.) Джони - американски студент. Чиста проба фантастика! (Пауза.) Яде ли нещо?

ДЖОНИ. Знаеш, че нищо не си наготвила, какво да ям? Чакам. И умирам от глад.

РУМИ. Ето това си ти! Джони! Джони на мама! Не можа ли да си приготвиш нещо?

ДЖОНИ. Докога ще трябва да ти повтарям? Не готвя! (Пауза.)

РУМИ. Сандвич и салата, Джони, сандвич и салата! Какво готвене е това?

ДЖОНИ. Салатата е готвене. Освен това бях зает.

РУМИ. С какво? С умуване? Дълбоко!

ДЖОНИ. Верно. И знаеш ли какво измислих докато те чакам? Кардинално решение на важен семеен въпрос.

РУМИ. Всички семейни въпроси могат да станат кардинални ако се запуснат. Знам го от мама.

ДЖОНИ. Тя не ги разбира тези работи. Слушай сега!

РУМИ. Ти пък да не би да ги разбираш?! Колко време си бил семеен?

ДЖОНИ. Това не е важно. Важното е да има фундаментална идея. Всичко останало е следствие.

РУМИ. Смяташ, че ти е дошло на ума нещо ново? Няма ли обич - нищо не работи. Това да го знаеш от мене.

ДЖОНИ. Обичта си е обич, а домашната работа, къщната работа, трябва да се върши всеки ден.

РУМИ. Че как така ти дойде на ума за домашна работа?! Просто не е за вярване!

ДЖОНИ. Да! Това е голям семеен проблем. И не е решен.

РУМИ. За мене е решен. Не пипваш нищо и няма изгледи. Помни ми думата: някой ден ще си вземеш чантичката и ще си заминеш.

ДЖОНИ Нецивилизована работа: “Ще си вземеш чантичката и ще си заминеш!” Разбирателтво трябва да има и заинтересованост.

РУМИ. Заинтересованост има, как да няма. На тебе, например, ти е много изгодно с мене, а разбирателство няма и не може да има.

ДЖОНИ. Ти забелязала ли си какви сериозни проблеми има тази велика нация и как ги решава? Много по-сериозни от къщната работа, а се решават от просто по-просто.

РУМИ. Така ли?! Ами, че обяснете най-сетне, не ни оставяйте нас, домашнитш слугини, да тънем в невежество.

ДЖОНИ. Материална заинтересованост! Ето го ключа.

РУМИ. Че за тебе каква по-голяма материална заинтересованост, бе Джони? Нито работиш, нито плащаш, само получаваш.

ДЖОНИ. Не става въпрос за мене, а за тебе. На жената трябва да и е материално изгодно да вършиш къщната работа. С радост.

РУМИ. Знаеш ли, ако имаше късмет да си в дома на някоя американска феминистка нямаше да можеш и да си довършиш гениалното изречение.

ДЖОНИ. Какво, щеше да ме удари ли?

РУМИ. Неее, че защо ще те удря? Направо щеше да те застреля на място.

ДЖОНИ. Нецивилизована работа! На тези пък съвсем нищо не им е ясно!

РУМИ. Може да не им е ясно, но могат много добре да стрелят, а на мишените закачат само снимки на мъже.

ДЖОНИ. Не-ци-ви-ли-зо-вано! Виж какво, нали тука е демократична държава?

РУМИ. Е?

ДЖОНИ. Радикалните феминистки правят само социална кариера и то за да си изкарват нещо като заплата от членски внос. За сметка на останалите, редови феминистки, които нищо не получават, само ги слушат и бягат насам-натам по задачи.

РУМИ. Радикални са, защото с нерадикални средства нищо не се получава.

ДЖОНИ. С радикални - още по-малко. Нали трябва да се изменят законите, за което народът трябва да гласува, а народът не ще и да чуе за феминистки. Още по-малко за радикални. Безнадеждна работа.

РУМИ. И, значи, в този момент влиза Джони и всичко си идва на мястото.

ДЖОНИ. Нещо такова. Принципите на пазарната икономика трябва да се впрегнат и да се реши най-после и този въпрос.

РУМИ. Кой въпрос? За феминизма?

ДЖОНИ. Не бе, Руми, не ми следиш мисълта - къщната работа. Трябва да се почне от нещо дребно.

РУМИ. Много интересно! Я да видим сега как ще ме заинтересуваш материално, например, да ти измия чиниите.

ДЖОНИ. Ще ти се заплаща достатъчно за да се съгласиш. На час.

РУМИ. Колко?

ДЖОНИ. Колкотооо..Ще се определи някаква сума. Да кажем, че сме я определили.

РУМИ. Добре! А пък аз ще ти плащам двойно само и само да мога да ти погледам щастливата физиономия докато миеш ти чиниите.

ДЖОНИ. Аз не се шегувам, Руми!

РУМИ. Аз още по-малко. И ще ти кажа още нещо. От днес нататък сам ще си ги миеш.

ДЖОНИ. Не е ефективно. Нямам необходимата квалификация.

РУМИ. Ох, горкото! Забравих, че майчето не те е научило!

ДЖОНИ. Не само, че не ме научи, не ми даваше да се завъртя из кухнята. (Пауза.) И беше права, ако искаш да знаеш! В днешния модерен свят няма място за компромиси. Иска се невероятна фокусировка за да пробиеш. Особено тук. Всяка загуба на време може да се окаже фатална.

РУМИ. Що не издадеш наръчник за кариеристи бе, Джони? Ще има адски успех. А на корицата ще има цветна картинка: Джони, на гърба на майка си, влиза в живота. Използвач! Това си ти. И дрехите си оставяш където свариш и чантата и обувките… (Рита една от обувките му.)

ДЖОНИ. Пак ли се разбесня?! Колко пъти да ти повтаряам? Не са ме научили да слугинерсвам. Не са ме научили да слугинерствам. Не са ме…

РУМИ. Горкото на мама! Съсипали са го от учене и от нищо друго. Прасе! Където и да влезеш става пълен бардак само след десет минути! Една слугиня ти трябва само на тебе.

ДЖОНИ. Че какво лошо има? И това ще стане.

РУМИ. Не се и съмнявам. Точно по плановете на мамчето за Джони: предназначение - милионер. Само че е забравила да ти каже кога. А междувременно, понеже нещата нещо се запъват, аз съм насреща. И гадже и слугиня и готвачка и банка. Кога ще ми върнеш парите?

ДЖОНИ. Пак ли ?! Ще ти ги върна. (Пауза.) Тези дни.

РУМИ. Казах ти, че трябва да плащам таксата за колежа!

ДЖОНИ. Предполагах, че вуйчо ти пак е пратил някоя хилядарка. Няма ли чек?

РУМИ. Не закачай вуйчо ми. Казах ти, че не мога да разчитам на него. Това не са редовни пари. (Пауза.)

ДЖОНИ. Тази работа е много много съмнителна.

РУМИ. Коя?

ДЖОНИ. Че не си го виждала. (Пауза.) Че не знаеш къде е. Много съмнително! Че…Праща пари, а в същност не ти е вуйчо. И тази история с него и майка ти - не е за вярване.

РУМИ. Казах ти да не си пъхаш мръсните пръсти навсякъде. Особено в миналото на майка ми. И в неговото. Не можеш ли да разбереш, че са били много нещастни. Ужасно влюбени и ужасно нещастни. (Пауза.) Мама всичко ми разказа.

ДЖОНИ. Всичко? Я кажи някоя и друга подробност. Спали ли са заедно?

РУМИ. Ще те убия, кретен! О, боже, защо изобщо съм с тебе? (Сяда на канапето и се разридава.) Ооо, толкова съм самотна! Толкова съм самотна!

Пауза. Джони става, отива до нея и се опитва да я прегърне.

ДЖОНИ Не плачи, Руми. Не плачи. (Тя го отблъсва.) Съжалявам! Аз без да искам. Всъщост е безмислено. Хайде да не се караме. (Сяда до нея на канапето и се опитва пак да я прегърне, но тя го отблъсва толкова силно, че той полита и сяда на пода.)

РУМИ. Махай се! Не искам да те видя! Ооо, боже, толкова съм самотна! (Продължава да плаче.)

ДЖОНИ (Изведнъж скача и започва да крещи.) Ти ли си самотна?! Какво знаеш ти за самотата?! Нищо не знаеш! Аз съм самотен! Чуваш ли? Аз съм самотен! И съм бил самотен много повече от тебе! Не само тука - цял живот! От малък, от както се помня: училище, домашни, уроци; уроци, домашни, училище. Живот като в тунел - вървиш, вървиш, вървиш и няма край. Нищо не знаеш ти! Нищо!

Сяда до Руми и се разридава Тя, без да вдига глава, протяга ръка, прегръща го през раменете, и той обляга глава на рамото и.

В Т О Р А К А Р Т И Н А

Фирма “Светлина”. Вижда се само приемната, в която на преден план има две еднакви бюра, поставени паралелно, така че двама работещи биха били обърнати гърбом един към друг и в профил към зрителите. В десния ъгъл, далеч от публиката, има двукрилен канцеларски шкаф. Освен входната врата, която се намира в дъното и в цънтъра на сцената, се вижда още една, на лявата страничната стена, която води към кабинета на директора. Елена, чието бюро е лявото ако се гледа от салона, зарежда с материали другото, на което има само компютър, идентичен с нейния. Влиза Кулев.

КУЛЕВ. Здравей, Елена.

ЕЛЕНА. Добър ден, господин Кулев.

КУЛЕВ. Елена, кога ще престанеш с този официален тон? Става вече неприлично. Ти си на работа повече от месец, а се държиш резервирано както…като през първия работен ден. Всички колеги и най-вече шефът започват да ме подиграват…подсмиват ми се.

ЕЛЕНА. На какво?

КУЛЕВ. Как на какво? На всичко. Първо, говориш ми на “вие”. Второ…

ЕЛЕНА. Искате да ви говоря на “ти” пред външни хора и пред шефа ви?

КУЛЕВ. Не, разбира се. Но…

ЕЛЕНА. Значи всичко е наред.

КУЛЕВ. Става въпрос когато сме насаме.

ЕЛЕНА. Значи пак всичко е наред.

КУЛЕВ. Как така ще е наред?

ЕЛЕНА. Външните хора и шефът ви не знаят дали ви говоря на ти или на вие понеже сме сами, нали?

КУЛЕВ. Не знаят, разбира се, нали сме сами.

ЕЛЕНА. Именно. Значи всичко е наред.

КУЛЕВ. Вие сте ужасно упорит човек бе, Елена! Нали това ви обяснявам, че нищо не е наред.

ЕЛЕНА. Сега вече нещата съвсем се объркаха щом и вие започнахте да ми говорите на “вие”.

КУЛЕВ. И аз това ви казвам. Така не може да продължава. Крайно време е да си нормализираме отношенията. Аз трябва да мога да разчитам на вас, аа…на тебе. Нали така?

ЕЛЕНА. Вие не разчитате ли? Работя осем часа, изпълнявам веднага каквото ми кажете: пощата е наред, преписките… друго какво? Кафе правя щом поръчате…говоря ви на “вие” пред чужди хора и пред шефа ви…

КУЛЕВ. Това да, не мога да се оплача. Но когато сме сами ти си много официална. И отказваш да си на разположение вечер, което… много спъва работата.

ЕЛЕНА. Аз си имам личен живот и не мога да бъда на разположение денонощно, като на повикване.

КУЛЕВ. Много добре го каза: “На повикване”. Точно така. Съвременният бизнес иска жертви. Жертви, които се заплащат, обаче, а не както при комунизма.

ЕЛЕНА. Аз не зная как е било при комунизма, но подозирам, че е било същото. По отношение на жертвите искам да кажа.

КУЛЕВ. Как така същото?!

ЕЛЕНА. Секретарките са били винаги жертви, а заплащането …

КУЛЕВ. Заплащането е според изпълнението. Няма да се скъпим. Ти само опитай и ще видиш как ще ти се промени живота. Няма да го познаеш.

ЕЛЕНА. Сигурна съм и от това се страхувам.

КУЛЕВ. Няма нищо страшно. Ще бъдеш под пълна протекция. Абсолютна безопасност. И ще видиш, става дума само за приятни задължения.

ЕЛЕНА. Извинявайте за директния тон, господин Кулев, но изглежда нямам изход: аз съм постъпила на работа като секретарка и нямам никакво намерение да ставам секретутка.

КУЛЕВ. Секретутка?! Това пък какво е?

ЕЛЕНА. Напънете се малко и ще ви стане ясно. Съдържанието на всичко, което ми казахте до сега с толкова много изречения може да се изрази много точно с тази единствена дума.

КУЛЕВ. Елена, вие ме обиждате!

ЕЛЕНА. Пак минахте на “вие”. Виждате сам, че е много по-удобно и не си струва да си създаваме главоболия.

КУЛЕВ. Добре, без главоболия. Спираме с тези високо интелектуални разговори и минаваме към действия. Довечера идваш с мене на официална вечеря в “Ню Отани”. Така да се каже работна вечеря.

ЕЛЕНА. Довечера съм заета, а мисля че ви отговорих и по принцип.

КУЛЕВ. Казахме, че спираме интелектуалните разговори. От вас, ааа…от тебе, се иска само един опит. После ще видиш, че няма да се налага и да говорим повече.

ЕЛЕНА. Не.

КУЛЕВ. (Пристъпва и хваща Елена за раменете.) Хайде, кукло, стига се дърпа! Почваш вече да ми лазиш по нервите.

ЕЛЕНА. Пуснете ме веднага! Пуснете ме, че не отговарям за последствията!

КУЛЕВ. Каквоо?! Какви последствия? Няма да има никакви последствия!

ЕЛЕНА. Няма да изглеждате официално с издрано лице пред шефа си. (Опитва се да се освободи.) Предупрреждавам ви, губя самообладание, когато някой ми хваща ръцете - сработват безусловните ми рефлекси от детската градина. (Кулев я пуска. Елена пооправя дрехите си.) Освен това, ако не се лъжа, всеки момент трябва да се появи новият преводач.

КУЛЕВ. После ще се разправяме с тебе и с твоите рефлекси. Ти само посмей да си пуснеш ноктите! (Тръгва към кабинета си, но в този момент откъм входната врата се чува почукване. Кулев почти изкрещява ядосано.) Да!

Влиза Асен Казанджиев. Облечен е семпло - спортно сако, без връзка, риза от мек трикотажен плат.

АСЕН. Добър ден. Аз съм Асен Казанджиев, идвам за мястото на преводач, както се разбрахме по телефона.

КУЛЕВ. (Много любезно.) Ааа, господин Казанджиев! Заповядайте, заповядайте, влезте. (Подава му ръка.) Много ми е приятно, Драган Кулев, аз съм директор на фирмата, а това е нашата секретарка Елена Златева.

Асен се ръкува с него и подава ръка на Елена, която я поема.

АСЕН. Много ми е приятно.

ЕЛЕНА. Добре дошли, господин Казанджиев.

КУЛЕВ. Преводач ни трябва отдавна, но не намираме подходящ. Кандидатури много, назначаваме, но след месец се налага да търсим друг. Не знаят добре езика и това си е. С вас работата май ще е друга. Не само сте живяли дълго в Америка, но сте и работили в…каква беше тази редакция?

АСЕН. Информационна агенция.

КУЛЕВ. Да. Информационна. Това е много полезно. От вас се иска да превеждате материали, точно и, ако потрябва…така…(Показва с ръка.), може да се наложи понякога да се…пооправи малко. Текста.

АСЕН. Езиково или смислово?

КУЛЕВ. Езиково?! Е да, може да се случи, разбира се, а смислово… смислово…

АСЕН. Аз не настоявам. За мене, в края на краищта, е все едно. Не ми се плаща на ред така, че нямам интерес да печатам дълги текстове.

КУЛЕВ. Така е, но пък имате сметка да печатате къси.

АСЕН. Скъсяването на дълъг параграф без да се променя смисъла е доста по-трудно отколкото директен превод. В исвестен смисъл се поема и отговорност.

КУЛЕВ. Да, така е… ще видим… ето тука, например има един материал (Отива до шкафа, вади папка и му я подава.) За проба, значи. Вижте там, скъсете нещо, удължете, да видим дали ще се промени смисъла.

АСЕН. Искате да се промени или не искате да се промени.

КУЛЕВ (Пауза.) И двете, значи. (Пауза.)

АСЕН. Какво ще кажете да направим така. Ще взема един голям параграф, ще го преведа дума по дума и след това ще започна да го скъсявам докато започне да му се променя смисъла.

КУЛЕВ (С облекчение.) Отлична идея. Изпълнявайте! Ааа, забравих. Най-напред да ви покажа работното място. Ето бюрото ви. Елена вече е подготвила всичко, компютъра. Нов! Тука всичко е ново.

АСЕН. Да, много приятна обстановка.

КУЛЕВ. Налага се, знаете, международни връзки… Елена, обяснете програмите на господин Казанджиев.

ЕЛЕНА. Да, разбира се. Можем веднага да започнем.

АСЕН. Може да ми казвате Асен.

КУЛЕВ. По американски, а? На малко име. Чудесно! А ние тука все “Господин този, господин онзи…” Много се радвам, просто веднага се чувствува, че ще се сработиме. Нали?

АСЕН. Надявам се.

КУЛЕВ. Няма съмнение, няма съмнение. Така, сега аз ви оставям, имам работа в… министертвото. Елена, ти така… погрижи се за господин Каз… (Поправя се, протяжно.) за Асеен, нали така? Да. Днес е първи работен ден, не се претоварвайте. Нали Елена? Така, от време на време кафенце, цигарка, някой виц… Е и малко на компютъра, така… как се включва, как се изключва, нали? Нова техника, все пак. Аз тръгвам. Хайде до утре. Нов ден - нов късмет. (Махва с ръка и излиза.)

ЕЛЕНА. “Господин Асене” или само “Асене”?

АСЕН. Елена, защо да се мъчите? След два-три дни на самата вас ще ви стане смешно и … Я давайте направо “Асене”.

ЕЛЕНА. Добре. Значи “Асене”. Откъде искате да започнем?

АСЕН. Както обикновено, от най-основния принцип.

ЕЛЕНА. И какъв е той?

АСЕН. Излизането на шефа е сигнал за кафе. Нали така? Още повече, че той много наблегна да не се претоварваме.

ЕЛЕНА. Това значи бил най-основния американски принцип! Виж ти! Трябва от нас да сте го научили. Нали купувате всичко напредничаво от… всякъде и винаги съм се чудела какво ли пък могат американците да вземат от нас? А то, виж ти! (Почва да прави кафе.)

АСЕН. Да ви успокоя малко. Аз съм работил с подобни програми в нашата агенция - преводи на руски , от руски, на български, от български. И да не знам нещо, бързо ще се справим.

ЕЛЕНА. Аз не се безпокоя. Не съм ви началник, по-скоро вие може би ще ми давате работа. Въпреки, че не е официално наредено… все още.

АСЕН. Много е рано да говорим за нареждания. Вие от колко време сте тука?

ЕЛЕНА. Малко повече от месец.

АСЕН. И с какво се занимава тази фирма? Така и не ми стана ясно.

ЕЛЕНА. На мене също. Някакви преводи. Седмица след като започнах уволниха преводача и той не успя да ми обясни по-подробно. А не съм сигурна, че и той знаеше. Ето там онзи шкаф е пълен с материали за преводи: лявото крило - от английски на български; дясното - от български на английски.

АСЕН. А господин Кулев? Той не ви ли дава разяснения.

ЕЛЕНА. Аз пиша главно писма. Не чак толкова много. С преводи не се занимавам. Кулев ги носи някъде, казва в министерството, май че на просветата. Много е зает, няма време да обяснява.

АСЕН. Да се надяваме, че лека полека ще ни се изясни.

ЕЛЕНА. Колко кафе искате? Захар?

АСЕН. Две лъжички, без захар.

ЕЛЕНА. За постоянно ли се връщате в България или …?

АСЕН. За известно време, но не знам колко - имам да уреждам някакви имоти. Може да вземе и повече от година.

ЕЛЕНА. Извинявайте, не питам от чисто любопитство. Искам да знам за колко време мога да разчитам, че ще имам колега тука, във фирмата. Много е важно за мене.

АСЕН. Да кажем за около година. От друга страна, смятате ли, че фирмата ще просъществува толкова?

ЕЛЕНА. За фирмата не знам. Доста е странна, много такива мрат като мухи. Една година е достатъчен срок за мене, но се съмнявам, че ще изкарам толкова дълго.

АСЕН. Неразрешими проблеми с господин Кулев?

ЕЛЕНА. Нещо такова. Ако сте постоянно в канцеларията бих се чувствувала доста по-сигурна. Вие сте човек с много по-голям жизнен опит от моя и, най-важното, предполагам, че знаете как да се държите с началници, които ежедневно ви дават да разберете, че могат да ви уволнят всеки момент.

АСЕН. Със шевове от този вид е много съмнително, че ще ви помогне жизнен или някакъв друг опит.

ЕЛЕНА. Събирам пари за да мога да уча, а работа много трудно се намира. Много ще ми се объркат плановете ако ме уволнят.

АСЕН. Има ли такава опасност?

ЕЛЕНА. Постоянно се увеличава.

АСЕН. Доколкото мога да преценя, от най-общ жизнен опит, такава опасност ще ви дебне в която и фирма да отидете и каквато и държавна служба да заемете.

ЕЛЕНА. Много успокоително!

АСЕН. В известен смисъл - да. Нямате практически никакви надежди, значи, нямате основание да имате каквито и да са илюзии.

ЕЛЕНА. И това е успокоителното?

АСЕН. Имате следните възможности: или да легнете или да се борите. За първото е добре да имате колкото се може повече илюзии, а за второто - колкото се може по-малко. Борбата без илюзии е трудно постижим идеал, който, в случая, ви се поднася наготово.

ЕЛЕНА. Знаете ли какво? Вие много ме заинтересувахте. Какво ще кажете да продължим разговора в по-приятна обстановка. Наблизо има кафене с масички отвън, времето е чудесно, работното време почти изтече, а и за мене е крайно време да разбера това-онова за борбата без илюзии. Може би именно този ваш американски жизнен опит ни липсва в нашия див изток. А аз ще ви разкажа каквото знам за фирма “Светлина”. Какво ще кажете?

АСЕН. Съгласен. С най-голямо удоволствие. Освен това аз не се притеснявам и за работното време - още нямам заповед за назначение, нали така?

ЕЛЕНА. (Става и започва да си облича шлифера.) Ами да! Аз още не съм я написала. (Излизат.)

Т Р Е Т А К А Р Т И Н А

Кафене-барче с масички отвън. Откъм зрителната зала се вижда част от отворената входна врата, но не и вътрешността на кафенето. Мая е седнала отвън, пуши цигара, пред нея има чашка кафе. Първан се приближава и се насочва към нея.

ПЪРВАН. Вие ли сте Мая Попова?

МАЯ. Да.

ПЪРВАН. Извинявайте, че закъснях. Шефът ме задържа, но сега съм на ваше разположение. (Сяда срещу нея.)

МАЯ. Едно кафе? Или нещо друго?

ПЪРВАН. Не, благодаря. За днес се събраха достатъчно кафета, а за друго не виждам никакъв шанс тука (Хвърля един поглед наоколо за да се убеди, че е прав.), макар, че имам нужда.

МАЯ. Собственичката ми е приятелка. Изберете нещо.

ПЪРВАН. Това е друга работа. Едно уиски, тогава, от нейните запаси. Без лед и…

МАЯ. И двойно.

ПЪРВАН. Съвсем точно.

МАЯ. Ей сега.

Тя става и влиза в кафенето, Първан се разполага удобно, запалва цигара и се оглежда наоколо. Мая се връща много бързо и му сервира питието.

ПЪРВАН. Мерси. (Отпива глътка.) Сега можем да почваме. За какво искате да ме наемете? Или най-напред ми обяснете как така се спряхте на мене.

МАЯ. Искам да намерите един човек, когото търся много отдавна. Преди около две години се появи някаква надежда, че може би ще успея, но после и тя се оказа илюзорна. Спрях се на вас, защото наскоро съвсем случайно научих, че този човек бил служил в Чуждестранния легион, както и вие. Надеждата ми е, че ще може да бъде намерен по тази линия.

ПЪРВАН. Как сте научили, че съм служил в легиона?

МАЯ. От човек на човек. Когато започнеш да търсиш хора с по-специална квалификация оставаш с впечатлението, че всеки знае всеки.

ПЪРВАН. И това е вярно. Впрочем, няма значение. Както казвате, на когото му трябва да знае - вече знае. Добре, но не мога да ви обещая, че ще ви помогна. Ще трябва да ми разкажете всичко, което знаете за него. От колко години го търсите?

МАЯ. Повече от двадест.

ПЪРВАН. Безнадежден случай. И никаква вест от него през цялото това време?

МАЯ. Никаква.

ПЪРВАН. Как се казва?

МАЯ. Искате ли да ви разкажа каквото зная, а после можете да ми задавате въпроси, ако прецените, че има смисъл.

ПЪРВАН. Добре. Имайте предвид, обаче, че не съм дал съгласието си да се заема с вашия случай. За ваше успокоение мога да ви уверя, че каквото ми кажете ще си остане наша обща тайна.

МАЯ. Нямам какво и от кого да крия. (Пауза.) С Желю Драгостинов израстнахме заедно в малко провинциално градче, в една махала, ходихме в едно и също училище. Той беше по-голям от мене почти три години. Беше много добър, защитаваше ме от другите момчета на моя възраст, когато го помолех или когато беше наоколо. Знаете какви ухажори са момчетата на 14-15 години, нали, няма нужда да ви обяснявам.

ПЪРВАН. Знам. Идиотчета. Постоянно ги избива на бой. С момчета или момичета - няма значение. Това е, защото доста по-късно започват да им се избистрят хормоните.

МАЯ. Тази диагноза не бях я чувала, но звучи правдоподобно.

ПЪРВАН. Пълна гаранция. (Пауза.) От собствен опит. (Отпива.)

МАЯ. Беше през лятото, когато той завърши гимназия. Един следобед се бях затичала нанякъде, просто от скука. Всичко беше заспало в нашата дълбока провинция, нищо не помръдваше. Изведнъж чух името си, спрях и се обърнах. Беше Желю. Приближи се, хвана ме за ръката, огледа ме като че ли ме виждаше за първи път и ми каза, че от днес нататък двамата ще ходим навсякъде заедно. Беше толкова сериозен, че аз даже малко се уплаших. Той забеляза това, усмихна се, подаде ми другата си ръка и ми каза “За винаги.” От този следобед светът стана друг за мене: всичко ми изглеждаше неземно, нямаше по-красив град от нашия, нямаше по-красива улица от тази, по която се разминавахме всеки ден и на която се срещнахме в оня следобед. Не исках да свършва лятото.

ПЪРВАН. И аз съм от провинцията. Кой е този град?

МАЯ. Всеки провинциален град през лятото може да бъде такъв.

ПЪРВАН. Ако можеш да срещнеш някого и да му кажеш “За винаги”, предполагам.

МАЯ. Да. (Пауза.) През есента дойде катастрофата. Ние нищо не знаехме. Връщахме се веднъж привечер от някъде, минахме край тях, баща му беше навън и ни повика да влезем. Там беше мама и аз изведнъж почувствувах, че ей сега нещо непоправимо ще се случи. Обявиха ни, че ще сключват брак. Нямало проблеми, ни казаха, баща му беше вдовец, а мама беше разведена, от днес можело да се считаме за брат и сестра. (Пауза.) Ние нищо не можахме да кажем. Желю ме дръпна за ръката и излязохме. След седмица той изчезна. (Пауза.) Баща му не се разтревожи много, каза, че рано или късно ще се върне, нямало къде да ходи. След това му се разсърди, не искаше и да чуе за него, после каза, че имал приятели в милицията, които обещали да го намерят. Аз все си мислех, че това са лъжи, че на него му беше много удобно, че Желю го няма и, че аз почти не му говорех. Едва издържах да свърша гимназия. Бях решила да следвам медицина в София с да го търся от там. Приеха ме. Скоро след това нашите се разведоха. Баща му замина да работи като барман по корабите. Доста по-късно и съвсем случайно научих, че е починал.

ПЪРВАН. И през всичките тези години никаква вест от него?

МАЯ. Никаква. Впрочем … е не, не съм сигурна.

ПЪРВАН. Давайте, може да се окаже важна подробност.

МАЯ. Преди пет-шест години се получи пакет с една касета , на която имаше записана само една песен, на испански, “Dos Gardenias”. Имаше и един лист с думите на песента - на испански и на български, с печатни букви. И нищо друго.

ПЪРВАН. Откъде беше изпратена?

МАЯ. От София, но адресът беше несъществуващ и подателят също.

ПЪРВАН. Мислите, че е била изпратена от него?

МАЯ. Предполагам. Не мога да се сетя за никой друг - нито съученици, нито познати, нито роднини.

ПЪРВАН. Нещо особено в текста.

МАЯ. Не. Мога да ви го дам, но не мисля, че ще ви бъде полезен.

ПЪРВАН. Казахте, че преди две години се появила нова надежда.

МАЯ. Аз имам дъщеря, сега се учи в Щатите, втора година. Още щом започна получи чек за хиляда долара с неговия подпис, но без адрес на подателя. Помислих, че сега вече ще се обади, но … Продължи от време навреме да праща пари и с всеки чек надеждата ми, че ще се обади се изпаряваше. Руми, дъщеря ми, има там приятел. Мисля, че нещо не е в ред - последните два-три пъти плака по телефона. Не мога да разбера какво става и много се тревожа, че този Джони не е добро момче и …все си мисля най-лошото. Живее с нея, струва ми се, че е голям използвач: пари, прислуга…и други. Нямам възможност пак да пътувам, върнах се преди половин година. Мисля си, че ако той знае за Руми може да и се обади, да види как стоят нещата, а и Джони да разбере, че има някой наблизо, който държи на нея.

ПЪРВАН. Странна история, с много безполезни факти, по-точно без полезни факти.

МАЯ. Изглежда не иска да се вижда с мене, но ако влезете във връзка, поне му предайте да и се обади и да се срещне с нея. Ако може и с Джони.

ПЪРВАН. Ще се заема със случая, но нищо не ви обещавам.

МАЯ. За заплащането…

ПЪРВАН. Едно първоначално разпитване тук, там няма да ми струва нищо, а ако се появят някакви разходи ще ви се обадя.

МАЯ. Не говоря за разходи, а за работата, която ще трябва да вършите, най-малкото ще загубите време.
ПЪРВАН. Както казахте и двамата сме от Чуждестранния легион, значи, имаме известни задължения един към друг, за които вече е било заплатено. Много преди да се срещнем с вас.

МАЯ. Неудобно е, принуждавате ме да се откажа.

ПЪРВАН. Малко е късно вече. Историята, която ми разказахте е много интересна, но, за съжаление, само името Желю Драгостинов има някаква стойност. Донякъде даже и за мене. Считайте, че ще правя разследването от чисто личен интерес. И без гаранция за успех. Нали?

МАЯ. Да, разбира се. Безкрайно съм ви благодарна. Да си призная не очаквах такава реакция от вас.

ПЪРВАН. Аз също не очквах такава реакция от себе си, но какво да се прави. Всички имаме слабости. Може и да съжалявам някой ден, че изобщо съм се захванал с тази древна история.

МАЯ. Имате пълната възможност да се откажете.

ПЪРВАН. Тогава ще съжалявам още повече. (Пауза.) Сама виждате, няма изход. (Става, падава ръка, Мая я поема.) До виждане.

МАЯ. До виждане.

Първан излиза, Мая остава сама известно време, пали цигара, после бавно става и влиза в барчето.

Ч Е Т В Ъ Р Т А К А Р Т И Н А

Фирма “Светлина”, секретарската стая. Елена и Асен пият кафе.
ЕЛЕНА. Аз се притеснявам малко за една негова бивша приятелка. Не зная какво да правя.

АСЕН. Накарайте го той да се притеснява за нея.

ЕЛЕНА. Не е ли опасно? Може да стане по-лошо и съвсем да му изтърва края. Така поне научавам по нещо.

АСЕН. По отношение на други жени колкото по-малко знаете, толкова по-добре.

ЕЛЕНА. Значи и да ходи - няма значение?

АСЕН. Ако той иска да ходи по жени без вие да знаете не виждам какво можете да направите.

ЕЛЕНА. Най-малкото мога да го ….разпитвам.

АСЕН. Ако той ходи зад гърба ви, не виждам как една периодично повтаряна лъжа може да развали съня му.

ЕЛЕНА. Той е имал преди години една друга приятелка, за която не се е оженил, защото е срещнал тази.

ЕЛЕНА. Къде е тази?

ЕЛЕНА. Във Варна. Искам да се срещна с нея и да си поговорим. Смятам да бъда много учтива.

АСЕН. И какво очаквате от един такъв разговор? Да ви каже, че Никола е изключителен любовник? Или, че е бил изключителен джентълмен, с когото са били много близки приятели, но нищо повече? Или някакъв друг отговор по средата между тези две крайности? И още, ако ви даде какъвто и да е отговор, как можете да бъдете сигурна, че е казала истината?

ЕЛЕНА. А защо ще ме лъже?

АСЕН. А защо трябва да ви казва истината? И, отново, как можете да бъдете сигурна? Каквато и информация да получите, за вас ще е безполезна. Още по-лощо - вредна.

ЕЛЕНА. Вредна? Всяка информация е полезна.

АСЕН. В аспекта в който се интересувате и информацията и дезинформацията са еднакво вредни за вас. Страхувате се да не го изпуснете, нали?

ЕЛЕНА. Това също.

АСЕН. Дори и да не е най-важният проблем, все пак е страх, нали?

ЕЛЕНА. Ммм…, струва ми се, да.

АСЕН. Има само един сигурен начин. Да му кажете или , още по-добре, да му внушите, че ако се случи каквато и да е подобна история, моментално ще ви загуби.

ЕЛЕНА. И нищо повече? Без детайлни ограничения за тази приятелка… или онази?

АСЕН. Всяка конкретна заплаха не само изглежда, но е и по-лесна за предотвратяване от неясната заплаха.

ЕЛЕНА. Вие се шегувате! Кой обръща внимание на общи приказки? Признайте си, че обичате каламбури и не говорите сериозно.

АСЕН. Става дума за неясна заплаха по отношение на детайлите на прегрешението, а не за последствията. Последствията трябва да му бъдат кристално ясни. Конкретната забрана дава по-голяма свобода на действие, а и винаги може да се спори дали има инцидент или не.

ЕЛЕНА. Аха, виждам известен смисъл.

АСЕН. Не само известен, а и много по-практичен. Не губите време да събирате конкретна информация, т.е. да го следите. А ето и най-силният ефект: силовото поле на неясната заплаха е вездесъщо. Каквато и най-малко съмнителна постъпка да направи, ще си задава въпроса дали не е задействувал възмездието. Всичко, до най-невинното флиртче, започва да изглежда по-значително отколкото е. Това ще бъде вашето присъствие, когато ви няма край него.

ЕЛЕНА. Не мога да бъда спокойна и не ми изглежда, че ще работи. Може да си прескача плета насам-натам като знае, че не се интересувам.

АСЕН. Гаранции, разбира се, няма. Ако го прави безцеремонно, обаче, рано или късно ще разбетете. Ако пък е потаен единичен инцидент ви остава утешението да знаете, че в никакъв случай не иска да ви загуби. (Пауза.) Всеки може да се подхлъзне, вие също. В такива случаи тактично отминаване на дребна слабост на тялото е рицарство от най-висока проба, но не е за всяка уста лъжица.

ЕЛЕНА. Женитбата е сериозно решение и колкото по-добре познаваш бъдещия си съпруг, толкова по-добре. Добре, да кажем, няма да се срещам с тази негова бивша, от Варна. Но поне мога да го разпитам по-обстойно за предишните му приятелки.

АСЕН. Само ще го поставите в неудобно положение. И после е проява на ниско самочувствие.

ЕЛЕНА. Ниско самочувствие!? Откъде накъде? Аз нямам ниско самочувствие! Той няма да намери друга като мене.

АСЕН. Липсата на интерес от ваша страна към неговите емоционални и сексуални връзки преди да ви познава показва само, че те нямат никакво значение, че не представляват за вас даже повърхностен интерес, че не могат да имат никакви последствия за вашата връзка, с една дума, че летоброенето започва с вашата поява. Ето ви естествена демонстрация на сюблимна самоувереност. (Пауза.) Плюс аристократичност от най-висока класа: внимавате да не поставяте любимия в неудобното положение да ви доказва отново и отновво колко принизен вкус е имал преди, когато се е увличал по жени от толкова по-ниска категория, плахо добавяйки, че има едно единствено извинение, че и в сънищата си не е виждал възможността да срещне извънземно създание като вас. (Пауза.) Какво ще кажете?

ЕЛЕНА. Можехте да минете и без подигравката за извънземното, нали? Само разваляте впечатлението от бъдещото ми поведение.

АСЕН. Моля ви се, никакви подигравки нямаше. Главата си залагам. Ако искате да знаете, всичко, което ви казах, е много съмнително с изключение на извънземното. За него шега няма. Което си е верно - верно си е. За което не можем да си кривим душата - не можем.

ЕЛЕНА. Престанете да се правите на палячо! Така всичко, което казахте излиза ужасно несериозно! Не разбирате ли?

АСЕН. Идеално! Това е и целта ми.

ЕЛЕНА. Оо! Вие наистина сте невъзможен!

АСЕН. Само вашето собствено мнение може да бъде сериозно, Елена. Защото само вашетто мнение може да има последствия и, в някои случаи - сериозни последствия. Дали мнението е намерено от вас или е взето назаем - няма значение. Ако това, което ви казвам, стане ваше мнение, няма да обръщате внимание на извънземни ефекти върху земни хора с прекалено дълъг житейски опит. Ако пък моята позиция ви изглежда несериозна, не виждам защо трябва да се мъчим да бъдем сериозни, когато можем да се посмеем на напразните тревоги на извънземните по време на земния им път. (Пауза.) Който и без това е много кратък.

ЕЛЕНА. (Пауза. Поривисто се приближава, целува Асен по бузата и бързо се отдръпва.) Мерси за съветите. И не се притеснявайте - неземни ефекти се случват и на земни хора, нали? По вашата теория.

АСЕН. Това последното го няма нито в моята теория, нито в моята практика, но пък си е факт,… който може би ще трябва да се изтрие. (Пипва се по бузата и разглежда внимателно пръстите си за следи от червило. Елена вади бързо кърпичка и започва да го чисти. В този момент влиза Драган Кулев.)

КУЛЕВ. Елена, какво правите там? Нямате ли друга работа?

ЕЛЕНА. Не.

КУЛЕВ. Как така нямате?

ЕЛЕНА. Всичко каквото трябваше да напиша е написано и всичко, което трябваше да изпратя, е изпратено.

КУЛЕВ. А вие, Казанджиев? И вие ли нямате работа?

АСЕН. Имам. Най-малко за една година.

КУЛЕВ. Тогава?

АСЕН. Да?

КУЛЕВ. Защо не работите?

АСЕН. Имате предвид в момента?

КУЛЕВ. Да, в момента.

АСЕН. В момента разговарям с вас.

КУЛЕВ. Искам да кажа момента преди това. (Имитира как Елена чисти лицето му.)

АСЕН. Ааа, този момент? Тогава нямах възможност - Елена беше застанала между мене и компютъра. За малко, за около 20 секунди.

КУЛЕВ (Иронично и натъртено.) За двайсет секунди!

АСЕН. Да. А преди около 25 секунди също не работех, защото завършвахме разговор по много важен за нея въпрос.

КУЛЕВ. Какъв?

АСЕН. Личен.

КУЛЕВ. И не работехте?!

АСЕН. Нямаше никаква възможност, разговаряхме. Обща загуба на време - 15 минути.

ЕЛЕНА. Пиехме кафе по ваше нареждане.

КУЛЕВ. Не съм давал такива нареждания.

ЕЛЕНА. Дадохте. Първия работен ден.

КУЛЕВ. Беше само за тогава! (Пауза.) Няма да позволя да се шляете и да си чешете езиците за моя сметка! Какво си въобразявате?

ЕЛЕНА. Вижте какво, господин Кулев, ако искате да знаете пием кафе именно за да спрем за малко да си въобразяваме. Вие не мислите ли така?

КУЛЕВ. Каквоо?

АСЕН. Чашка кафе връща човека към реалността, тука сте права, Елена. А вие сте още по-прав, господин Кулев - време е да спрем да си въобразяваме. И още повече - да фантазираме.

КУЛЕВ. Аз казах, че се мотаете и да не си въобразявате, че ще ви плащам за това.

ЕЛЕНА. Именно.

КУЛЕВ. Какво именно? Какво искате да кажете с това “именно”.

АСЕН. Съгласна е с вас. Че казахте точно това, което казахте. И сега го повторихте.

КУЛЕВ. Как няма да е съгласна? И вие трябва да сте съгласен.

ЕЛЕНА. Именно. Съгласен е. Искате ли едно кафе? Защото ние вече пихме.

КУЛЕВ. Що за нахалство!

ЕЛЕНА. Гледам си таботата - кафето за вас влиза в задълженията ми на секретарка. Сам ми дадохте инструкции, сам купихте кафеварка, нови чаши… Е, малко са грознички и не отговарят на имиджа на международна фирма, но…

АСЕН. Аз видях вчера някъде… мернах ги на една витрина. Елегантен сервиз за кафе. Къде беше, обаче, не мога да си спомня. Да, май…

КУЛЕВ. Стига! Никакви чаши! Никакви сервизи! Никакво кафе! Никакви разговори! Седите си на мястото и работите! И без шушу-мушу и цуни-гуни! (Към Асен.) Засрамете се! Вижте си годините! Тя може да ви бъде дъщеря!

ЕЛЕНА. В никакъв случай! Не съм съгласна!

КУЛЕВ. С какво?

АСЕН. Да ми бъде дъщеря.

ЕЛЕНА. Именно.

КУЛЕВ. Пак “именно”. За какво го казахте сега?

ЕЛЕНА. Подтвърждение.

КУЛЕВ. Да му бъдеш дъщеря?

АСЕН. Подтвърди отрицанието, че не е съгласна да ми бъде дъщеря.

КУЛЕВ. Подтвърди отрицанието?! Какво искате да кажете, бе Казанджиев? Вие съвсем сте изкудкудякали!

ЕЛЕНА. “Изкудкудякали”? Какъв език само!

АСЕН. Думата “изкудкудякал” се използува, Елена, когато искате да намекнете на някого, че вече е изкукуригал. Нали така? Нали правилно съм ви разбрал, господин Кулев.

КУЛЕВ. За вашите години съвсем правилно.

АСЕН. Именно.

ЕЛЕНА. Тази дума, “именно”, Асене, не биваше да я използуваме, защото прави нещата неясни.

КУЛЕВ (Свирепо към Елена.) Ще те убия дето се будалкаш с мене!

ЕЛЕНА. Нищо подобно. Аз съм напълно сериозна и съм напълно съгласна с вас.

АСЕН. Съжалявам, Елена, че ще трябва да се пренастройвам - бях взел да изпитвам бащински чувства към вас. Но, какво да се прави, както винаги, не може да се разчита на младите. Вие какво ще кажете, господин Кулев?

КУЛЕВ. Копелета! Всички млади са абсолютно неблагодарни копелета! Всички! И особено тази тука! (Сочи Елена.)

ЕЛЕНА. Асене, не се засягайте, но не можете да разчитате изобщо да ми бъдете баща. Малко са ви годините.

КУЛЕВ. Как ще са малко? Готов е за пенсия.

АСЕН. Това не е верно. (Пауза.) Аз съм вече пенсиониран. И то отдавна.

КУЛЕВ. Това пък откъде го измислихте?

ЕЛЕНА. Ама на вас съвсем не може да ви се угоди, господин Кулев! Ту става за пенсия, ту не става…

АСЕН. Вижте какво, господин Кулев, не се косете. Този въпрос ние може сами да си го уредим с Елена. В края на краищата зависи на нея какво и харесва. (Към Елена.) Нали така?

КУЛЕВ (Абсолютно освирепял.) Слушай американска пенсийо! Не си завирай мръсната гага там където не ти е работа! Да не съм те видял да се въртиш край нея, защото ще те смачкам!

ЕЛЕНА. Не е добре да се вдига ръка на стари и немощни пенсионери, господин Кулев.

КУЛЕВ. И тебе ще те оправя, пачавро! Играеш ми по нервите вече два месеца, но..

АСЕН. Какво казахте?

КУЛЕВ. Какво?

АСЕН. Нарекохте Елена, как?

КУЛЕВ. Пачавра!

АСЕН. Сега ще трябва да и се извините. Съжалявам, не понасям просташки език и…

ЕЛЕНА. (Става права, пристъпва към Асен доста разтревожена.) Асене…

КУЛЕВ. Ти на кого говорш така, бе! Ти знаеш ли с кого си имаш работа? За секунди ще те смеля!

АСЕН. Внимателно, защото ако се хвърлите така разярен току виж сте се спънал в нещо.

КУЛЕВ (Съвсем побеснял.) Това вече е края! Сам си го изпроси!
Кулев, който в този момент е заел централна позиция, на равно разстояние от двете бюра така, че те са между него и зрителите, се хвърля към Асен, който е полуседнал на края на бюрото си, по-близко до публиката. Последният леко събаря стола си на пътя на залетелия се Кулев и той, спъвайки се о него, се стоварва по лице на пода, оставайки с бедра върху облегалката на стола. Асен със светкавична бързина обръща стола на Елена върху раменете му, така, че главата на Кулев, гледана откъм публиката, е ограничена в триъгълната рамка, която се оформя от земята, облегалката и седалката на втория стол. Асен стъпва с крак втория стол и се облакътява на коляното си за да увеличи натиска. Кулев в началния момент остава напълно парализиран от изненада, че е така бързо и безболезнено е неутрализиран. След това започва да буйства, като безуспешно размахва крака. Елена, силно впечатлена от инцидента, се приближа, даже прикляква, за да може да разгледа Кулев от близо. По време на следващия диалог Асен-Кулев тя е доста активна в стремежа си да намери най-изгодната за наблюдение позиция, наподобявайки фотограф-репортьор.

АСЕН (Съвсем спокойно, палейки цигара.) Господин Кулев, съжалявам, но не понасям побойници. Извинете се и обещайте, че ще се държите културно.

КУЛЕВ. Пуснете ме! Пуснете ме веднага! (Продължава да буйства спорадично, но без успех.)

АСЕН. (С равен глас, пускайки облаче дим.) Нещо повече, както ви споменах, не съм особено толерантен към грубианско поведение от какъвто и да е вид. Помислете си малко, нищо особено не се иска от вас.

КУЛЕВ. Ще съжалявате! Хиляди пъти! Това вече няма да ви се размине! (Пауза.) Уволнен сте!

АСЕН. Повтарям ви да си помислите, оставете празните приказки на мене.

КУЛЕВ. Ще ви унищожа! Без остатък!

АСЕН. Всеки момент можете да ме прекъснете с учтиво извинение. В противен случай ще се наложи да полежите по-дълго.

КУЛЕВ.(Реве с цяло гърло и беснее.) Аааа! 

П Е Т А  К А Р Т И Н А

Фирма “Светлина”, краят на работния ден. Елена е сама, работи на компютъра. На вратата се появява Първан Станев.
ПЪРВАН. Търся Асен Казанджиев. (Елена само го поглежда и продължава работата си.) На вас говоря.

ЕЛЕНА. Така ли?

ПЪРВАН. Не се правете на остроумна.

ЕЛЕНА. Аз не се правя, само така ви изглежда.

ПЪРВАН. Вие коя сте?

ЕЛЕНА. Вие кой сте?

ПЪРВАН. Не посрещате добре клиентите, можете да си загубите работата.

ЕЛЕНА. Не приличате на клиент, а за работата ми не се тревожете - аз почти съм я загубила.

ПЪРВАН. Аз съм Първан Станев.

ЕЛЕНА. Така ли? Пак изтървахте едно изречение.

ПЪРВАН. И какво е то?

ЕЛЕНА. “Добър ден.”

ПЪРВАН. (Приближава се и започва да я разглежда с внимание. Елена работи без да го поглежда.) Добър ден. Аз съм Първан Станев. Мога ли да вляза?

ЕЛЕНА. (Без да го поглежда и без да прекъсва работата си.) Заповядайте, господин Станев, с какво мога да ви услужа?

Първан придърпва свободния стол, сяда, запалва цигара, качва крака на бюрото на Елена. После внимателно се обляга назад и закрепва стола на двата му задни крака, пазейки равновесие със завидно умение.

ПЪРВАН. Търся господин Асен Казанджиев.
Елена натрупва няколко книги на куп, взема ги в ръце и, рязко ставайки, ги тупва съвсем близо до подметките на Първан, който стреснат и, в паника да запази равновесие, се преобръща ловко в страни заставайки на четири крака. Столът пада на земята.

ЕЛЕНА. Ау…у, извинявайте! Ударихте ли се?
Първан се изправя бавно, не е загубил ни най-малко самообладание, оглежда я с още по-голям интерес.

ПЪРВАН. Много добре! Къде сте ги учили тези трикчета? Можеше да падна назад и да си счупя врата.

ЕЛЕНА. (Сяда отново.) Всичко за клиента! Моментално викаме “Бърза помощ”.
Първан вдига падналия стол и се наглася в подобна позиция, но с крака на другото бюро.
ПЪРВАН. Имате ли да местите още книги?

ЕЛЕНА. Не, но това там е бюрото на Асен Казанджиев.

ПЪРВАН. Къде е той?

ЕЛЕНА. Имате щастие, че не е тук, защото той знае такива трикчета със столове - ама просто бижу! (Асен влиза.) А, ето го и него. (Към Асен.) Имате посетител.
Асен застава пред Първан и започва да го разглежда втренчено. Първан също го разглежда с най-голямо внимание. После бавно става и се приближава на по-малко от една крачка, почти лице в лице. Отстъпва малка крачка все още втренчен в Асен.

ПЪРВАН. Сержант Рафаел Гонзалез! (Пауза.) Бонжур …мосю!

АСЕН. Бонжур.

ПЪРВАН. Каква среща!!

ЕЛЕНА. Преча ли?

ПЪРВАН. (Все още на крачка от Асен, без да поглежда към нея.) Да.

ЕЛЕНА. Асене, преча ли?

АСЕН. (Спокойно пъхва ръце в джобовете си и прави една-две крачки в посока на Елена.) Не, но можете спокойно да си тръгвате. И без това работното време свършва скоро.

ЕЛЕНА. Сигурен ли сте?

ПЪРВАН. Тази дива котка ли ти е бодигарда, а Рафаел?

АСЕН. Не се безпокойте, Елена. Неочаквана среща с …

ЕЛЕНА. Стар познат. Добър стар познат?

ПЪРВАН. Виждаш ли я тази? Щеше да ме очисти - без малко да падна със стола на гръб. Да не е минала твоята школа?

АСЕН. Не е. Но изглежда, че ти си загубил трейнинг.

ПЪРВАН. (Пауза.) До известна степен.

ЕЛЕНА. Асене, аз тогава ще тръгвам. А?

ПЪРВАН. Рафаел ви каза, че няма нищо страшно, а и аз мога да ви повторя: няма нищо страшно за него. Можете да му вярвате. Аз гарантирам.

АСЕН. Тръгвайте, Елена. Ще оставим вечерното кафе за …утре. Сама виждате - неочаквана среща.

ЕЛЕНА. (Въздъхва.) Добре. Ако искате мога да мина след…половин час. Да ви взема. (Пауза.) Този тук хич не ми харесва!

ПЪРВАН. Затова пък вие ми харесвате. И то много. Главата си залагам - косъм няма да падне от неговата. (Пауза.) Даже и да искам. Не ви ли е вече ясно?
ЕЛЕНА. Нищо не ми е ясно! (Приближава се и говори почти в лицето на Първан.) Но пък кой знае защо имам приятното чувство, че за да му падне косъм от главата (Сочи Асен.) вие ще трябва най-малко да си загубите скалпа. (В лицето на Първан.) Чао! (Грабва си чантата и шлифера и излиза много бързо.)

ПЪРВАН. (С възхищение.) Дива котка! Къде ги намираш такива, Рафаел?! Защо аз все не мога да попадна на някакъв такъв прекрасен звяр?

АСЕН. Роден съм с късмет.

ПЪРВАН. Това е вярно. (Пауза.) Защото имаш тука. (Сочи с пръст челото си. Пауза.) Знаеш ли колко съм те търсил след като напусна легиона? В дън земя потъна! И никой нищо не знаеше.

По време на следващия разговор двамата се държат свободно, разхождат се из стаята, сядат за известно време. И да има малко напрежение то е маскирано с лекота. Външно приличат много на стари приятели, които са се разделили едва ли не вчера.

АСЕН. За какво пък съм ти бил притрябвал?

ПЪРВАН. Хм, за какво? Исках да ти благодаря. Ти единствен се отнасяше човешки с мене. (Пауза.) Не, не е само това. Нещо важо изчезна, когато ти си замина и ни беше по-трудно. А бе какво ще си кривя душата! Направо започнах да се страхувам повече. И не само аз.

АСЕН. Не ми е ясно.

ПЪРВАН. Ти няма и да го разбереш. (Пауза.) Всички говореха зад гърба ти, офицерите също, че си бил направо откачено смел, че си рискувал така, както човек, който му е все едно дали ще го убият. Това ни действуваше много силно, на нас, новобранците. Нямаше нужда нищо да правиш - достатъчно беше да си с нас.

АСЕН. Преувеличения. Така им се е сторило. Може би един път, но нямах избор. На всеки може да се случи и, ако ти проработи късмета, пишат те не знам какъв си герой. Стандартни трикове - легенди за новобранците.

ПЪРВАН. Подробности за две операции ни разказа твоят заместник, когато ти си замина. Както и да го въртиш…

АСЕН. Виж какво. Ще трябва да те разочаровам и, както виждам, за твое добро. Каквото и да съм правил от този сорт знай, че е било от вродена глупост, а не от вродена смелост. Вродената смелост е божи дар но , за съжаление, аз я нямам. И, както болшинството лишени от нея, съм го разбрал не в някакви си свирепи бойни действия, а в обикновения живот. (Пауза.) Сигурен съм, във всеки провален живот, ако се разровиш добре, на дъното, ще намериш страх.

ПЪРВАН. Аз нямам такива проблеми. Аз съм не голям, а само най-обикновен страхливец. И няма какво да се ровя до дъното - при мене всичко винаги е било и си е на повърхността. За съжаление. За това и имах нужда от Рафаел Гонзалез.

АСЕН. Него го няма вече.

ПЪРВАН. Как така да го няма! Аз си имам снимка с него и мога всеки момент да си я погледна. (Пауза. Презрително.) Асен Казанджиев! Какво име е това?! Виж, Рафаел Гонзалез! Това е име! Ако не беше той нямаше да изкарам и половин година. Да не говорим колко научих.

АСЕН. Е, чак пък толкова. Ти си беше оправно момче. Малко диво, но… Още ли се подписваш “Мекдънайф”, слято, като една дума?

ПЪРВАН. Няма къде.

АСЕН. Добро момче беше, само дето дума не знаеше френски. Не беше беда, както и при мене - въпрос на около месец.

ПЪРВАН. Да не мога да си поискам без зъпъване да отида до кенефа, а? (Пауза.) Сега, обаче имам друг въпрос. Защо не ми каза, че си българин? Как можа да се сдържаш след като аз като пълно идиотче се мъча да вържа две думи и муча като загубено теле!

АСЕН. Не беше чак толкова трудно - въпрос на малко техника.

ПЪРВАН. Е да де, ти не беше и от приказливите.

АСЕН. Колко изкара в легиона?

ПЪРВАН. Десетина години. После дезертирах. Мотах се из Европа, нелегален, и…ето ме обратно в София. Откъдето тръгнах. Ти, знам от Кулев, си американски гражданин. По какъв случай си тука? Носталгия?

АСЕН. Малко работа. Само за известно време.

ПЪРВАН. Не ти е розово положението, значи, както и моето, щом си се хванал да работиш в тази фирма.

АСЕН. Не е розово. Е и?

ПЪРВАН. Нищо. Малко е странно. Ти си оправен човек. Ако за някого не би имало съмнение, че ще се уреди - това си ти. Както и да е, не е моя работа.

АСЕН. За какво ме търсиш тука?

ПЪРВАН. И да ти кажа няма да повярваш. Кулев. Какво си правил с тази хиена, че да идва да се моли на шефа да ме праща тука. Да те обработвам.

АСЕН. Оо..о, такава ли била работата. Нищо особено. Нахвърли се срещу мене, но се препъна случайно о един стол.

ПЪРВАН. Боже милостиви! Какъв малшанс! Да не е както в оня бар, в Гвиана?

АСЕН. Горе-долу.

ПЪРВАН. Картинка и половина!

АСЕН (Пауза.) Е, и какво ще правим сега?

ПЪРВАН. Остави хиената на мене. Хич не бери грижа. Това да ти са кахърите.

АСЕН. Тази фирма тука е много съмнителна, а шефът ми Кулев, още повече.

ПЪРВАН. Няма какво да се съмняваш. Ти каза, че си само временно, нали?

АСЕН. Да.

ПЪРВАН. Така. Колкото по-малко знаеш - по-добре. Другото остави на мене. (Пауза.) И за какво се нахвърли да те бие?

АСЕН. Изглежда заради Елена. Момичето е много свястно и си допаднахме.

ПЪРВАН. Жена и половина! Ясно! Само му е издрала очите. Такива не лягат от първия ден. (Пауза.) Ти нещо с нея…?

АСЕН. Не.

ПЪРВАН. Само питам. Още по-добре. (Пауза.) Слушай, да си срещал един друг българин, в легиона, доста преди аз да дойда? Желю Драгостинов.

АСЕН. Не. Може да е бил в друга база. Имаше българи, но аз не съм се интересувал.

ПЪРВАН. Странно. Странно. Рафаел. И откъде изкопа това име?

АСЕН. Име като име. Целта беше да изчезне Асен Казанджиев.

ПЪРВАН. За легиона? Когато влезе в легиона?

АСЕН. Преди това, в Испания. Изкарах там две години, след като избягах от България. Трябваше да изчезна. Като Рафаел беше най-лесно. После свикнах.

ПЪРВАН. Този Желю Драгостинов е потънал в дън земя. Още осемнадесет годишен. От тогава сестра му го търси. Къде ли не. Мая, тя не му е истинска сестра, а доведена. (Пауза.) Странна история.

АСЕН. Ти какво общо имаш с тази работа?

ПЪРВАН. Казах ти, че не е спирала да го търси Не знам как е разбрала, че съм бил в Чуждестранния легион, но не е важно - помоли да се срещнем и ме нае да намеря този Желю. Счита, че сега е в Щатите - изплувал преди две години, когато дъщеря и, Румяна, отива да следва там.

АСЕН. Какво има да го търси след като е изплувал?

ПЪРВАН. Не го знаят къде е. Само от време на време праща на Румяна касови чекове. От пощенски кутии и от различни градове.

АСЕН. Ти какво можеш да направиш?

ПЪРВАН. И аз това и казвам, но не иска да чуе. Бил съм последната и надежда. Счита, че всички, които са били в Чуждестранния легион могат да се намерят един друг само ако поискат.

АСЕН. Само това ли е? Нещо друго?

ПЪРВАН. Много е разтревожена. Румяна живеела с някакъв български навлек, Джони, който не само я използувал, квартира, всичко на готово, даже пари на заем, но и много я тормозел. Плачела по телефона, но казвала, че няма как да се раздели с него.

АСЕН. Какво общо има тука този Желю Драгостинов?

ПЪРВАН. Мая се надява, че ако той научи по някакъв начин за Джони ще помогне. Пращала му писма до пощенските кутии, но без резултат. Моли ме само да намеря начин да му кажа за Джони.

АСЕН. Желю Драгостинов, казваш. Добре. Ще попитам насам натам. Не ти обещавам, обаче.

ПЪРВАН. Няма нужда. Аз също нищо не съм и обещавал. (Пауза.) Но не мога да забравя историята. Тъжна и странна история.

АСЕН. До тук странното е само, че не е могла да го намери.

ПЪРВАН. Не ти ли казах? Виж какво, странното е защо е избягал. Имали са любов с Мая преди да му стане доведена сестра. Първа любов и, както разбирам, само в начален стадий. От това по-страшно - легиона. (Пауза.) Ти как мислиш?

АСЕН. Може и да не си прав. Може и да е по-страшно от легиона. (Пауза.) Кой знае. Ще видя какво мога да направя. (Пауза.) Хайде да тръгваме. Какво ще кажеш да се опитаме да намерим някъде калвадос.

ПЪРВАН. Аз знам барчето. От много години. И най-интересното е, че не си е сменило името. А то, знаеш ли, когато на нещо или на някой му стане навик да си мени името почват да стават странни истории. Ти как мислиш по този въпрос, а, Рафаел Гонзалез? (Излизат.)

Ш Е С Т А  К А Р Т И Н А

Среща Мая-Първан на улицата. Първан чака. Мая се появява забързана.
МАЯ. Добър ден.

ПЪРВАН. Здравейте.

МАЯ. Да не сте открили нещо? Гласът ви беше малко особен по телефона.

ПЪРВАН. Така ви се е сторило. Може би ви безпокоя напразно, но искам да погледнете една снимка. Важно е да знам мнението ви, може да ми улесни търсенето. (Вади от джоба си снимка и я показва на Мая. Тя я взема много внимателно и още по-внимателно я разглежда.) Да виждате някой познат? Освен мене, разбира се.

МАЯ. Да, ето тук, това сте вие. А този в края… май е Желю. Да, много прилича на Желю, но …

ПЪРВАН. (Застава до нея за да вижда по-добре.) Сигурна ли сте? Този тук има мустаци, а вие си спомняте Желю голобрадо момче.

МАЯ. Много прилича на него. Кой е той? Щом е с вас на снимката значи го познавате.

ПЪРВАН. Сержант Рафаел Гонзалез.

МАЯ. Рафаел Гонзалез!? Защо…защо ще си сменя името? Ако е той.

ПЪРВАН. Рафаел Гонзалез не говореше български и… изобщо говореше много малко.

МАЯ. Имате ли връзка с него, с този Рафаел?

ПЪРВАН. Мога да го потърся, ако настоявате.

МАЯ. Да! Непременно! Ако можете намерете адреса му. Или поне…поне му кажете, че имате да му предвате едно писмо. Аз ще го напиша веднага.

ПЪРВАН. Добре. Ще се опитам. Ако успея да разбера къде е, непременно ще ви се обадя. (Пауза.) Това е за сега. Съжалявам, че нямам по-добра новина.

МАЯ. Нищо. Дръжте ме в течение, ако не ви струва усилия. Така за мене времето ще тече по-бързо. Аз съм свикнала да няма резултат, но не мога да отвикна да се надявам.

ПЪРВАН. Непременно ще държа връзка. Сега трябва да тръгвам.

МАЯ. Добре. Довиждане. (Подава ръка и Първан я поема.)

ПЪРВАН. До скоро виждане.
Мая тръгва, Първан дълго гледа след нея. После започва да си говори сам.
ПЪРВАН. Желю Драгостинов, Рафаел Гонзалез, Асен Казанджиев… Дали има още имена в тази поредица, това искам да знам аз. Впрочем, напред към “Светлина”. Най-голямата изненада за мене сега ще бъде ако намерим сеньор Рафаел на работното му място. (Излиза.)

Канцеларията на фирма “Светлина”. Елена е сама, работи. Драган Кулев влиза от кабинета си.

КУЛЕВ. Елена, сигурна ли си, че не знаеш къде е Асен?

ЕЛЕНА. Не само съм сигурна, че не знам, но знам, че нямаше и да знам.

КУЛЕВ. Какво, какво?

ЕЛЕНА. Не знам, казвам.

КУЛЕВ. Нямаше да знаеш защото не знаеш или защото аз те питам?

ЕЛЕНА. И двете, разбира се.

ДРАГАН. Кое от двете? (Много ядосан, бързо се приближава и я хваща за раменете.) Аз не се шегувам! И още, омръзнаха ми номерцата ти. Хубаво си помисли! Имаш срок една седмица. А сега, казвай къде е Асен!

В този момент влиза Първан и без да каже дума, с отмерени движения, заема мястоти си: седнал с крака вдигнати на бюрото на Асен. Кулев , без да пуска Елена, замръзва от изумление втренчен в него.

ПЪРВАН. Да имаш нужда от помощ?

Кулев пуска Елена, тя оправя блузата си и се настанява на работното си място, а той застава пред Първан с ръце на кръста, на същото място заемано преди от Рафаел.

КУЛЕВ. Не, за сега. Но, може би, следващата ти задача ще бъде тази дива котка. (Сочи Елена.)

ПЪРВАН. С удоволствие. (Става и се приближава до Елена.) Добър ден.

ЕЛЕНА. Добър ден.

ПЪРВАН. Извинете го. (Сочи Кулев.) Няма добри маниери, но това е защото е много зает и няма време да вникне в нюансите на цивилизовани служебно-приятелски отношения. От друга страна, аз имам много свободно време, а и голям плюс е, че не съм ви началник.

ДРАГАН. (Съвсем същисан.) Кой няма маниери, бе?! Ти къде се намираш?

ПЪРВАН. Нали ми каза, че мадам Дивата Котка е следващата ми задача. Няма какво, значи, да се мотаем. Доколкото виждам работата изглежда доста запусната.

ЕЛЕНА. Съвсем е запусната.

КУЛЕВ. Я не се прави на палячо! Какво стана с Асен?

ПЪРВАН. Къде е той?

КУЛЕВ. Ха! Къде е той?! Нали това ти беше работата? Най-малкото да знаеш къде е!

ПЪРВАН. Това не ми беше работата.

КУЛЕВ. Какво стана?

ПЪРВАН. Всичко е наред.

КУЛЕВ. Не те питам дали е наред, а какво стана.

ПЪРВАН. Поприказвахме си.

КУЛЕВ. Поприказвахте си?! Ти какво трябваше да направиш?

ЕЛЕНА. Да го пребие от бой, но направи грешка - качи си краката на бюрото му. Нали така?

КУЛЕВ. Какво?! Нищо не разбирам! Тя какво общо има с въпроса?

ЕЛЕНА. Аз му обяснявах какво не трябва да прави, защото Асен знае фантастични номера със столчета. Нали така, господин Кулев?

КУЛЕВ. Ще те убия, кучко, ако си дрънкала наляво и надясно!

ПЪРВАН. Аха! Ти ли му посегна? Както и предполагах. Шоу и половина: Драган Кулев срещу Рафаел Гонзалез!

КУЛЕВ. Какво?! Рафаел кой?

ПЪРВАН. Направил си малка грешка, значи, и в резултат си съчинил историята, която ми разказа. (Към Елена.) Какво стана точно? Със столчетата, искам да кажа.

КУЛЕВ. Елена, чакай! Аз ще му кажа. (Към Първан.) Щях да му извия врата на това американско копеле, но се спънах в стола и паднах.

ПЪРВАН. И после, като по някакво чудо, още един стол се оказа върху тебе, нали?

КУЛЕВ. Елена! Ще те убия! Ти ли му каза?

ПЪРВАН. Спокойно! Тя няма нищо общо. Аз видях, много отдавна, в един бар във Френска Гвиана, как по същия начин, без да иска, се спъна един двестакилограмов. Беше се залетял да извие врата на едно испанско копеле на име Рафаел.

КУЛЕВ. Пак този Рафаел! Каква е сега пък тази Френска Гвиана?

ПЪРВАН. Кулев! Не се занимавай с Асен! Забрави го! Не си от неговата категория. Въпреки, че съм поне десетина години по-млад от него, и аз не съм.

КУЛЕВ. Аа…а! Тази работа няма да ти се размине така лесно! Още тази вечер ще те сложат на място! Ще си го получите и ти и Асенчо!

ПЪРВАН. В душата ми се заражда съмнението, че ти е дошла гениалната идея да се оплакваш от мене.

КУЛЕВ. После ще си говорим!

ПЪРВАН. Докато още е сега - един съвет. Не се върти много-много около шефа, защото вече е научил резултатите от варненската ти афера и…няма какво повече да ти казвам.

КУЛЕВ. (Сепва се тревожно.) Какво е научил? Нищо няма…какво…(Пауза. Кулев е силно разтревожен.) После ще се разправяам с вас двамата! (След заплашителен жест, излиза много бързо.)

ПЪРВАН. Ще чакаме с нетърпение.

ЕЛЕНА. (След малка пауза.) Каква приятна изненада! Заповядайте, седнете!

ПЪРВАН. Благодаря. (Взема стола, намества го за сядане до нейното бюро, но после пъргаво се прехвърля на алтернативната позиция, с крака на бюрото на Асен.) Извинявам се, забравих правилата за охрана на труда във фирма “Светлина”.

ЕЛЕНА. Няма нищо, няма нищо. Кафенце?

ПЪРВАН. Мерси. С удоволствие.

ЕЛЕНА. Френска Гвиана, значи. Захарче?

ПЪРВАН. Без захар.

ЕЛЕНА. Френска Гвиана, Рафаел Гонзалез и един двестакилограмов.

ПЪРВАН. И повече кафе.

ЕЛЕНА. Добре. Трябва да ви благодаря. Станахте причина това животно Кулев да ме пусне.

ПЪРВАН. Че е животно, животно е. А вие какво търсите в ръцете му?

ЕЛЕНА. Вие от луната ли падате? Едва я намерих тази работа! Ако имах избор и един ден нямаше да го търпя.

ПЪРВАН. Вие сте ми много симпатична: “Дива Котка”. Издрахте ли му вече очите или е въпрос на дни?

ЕЛЕНА. Изрязала съм си ноктите съвсем късо, но едва ли ще мога да изтрая много дълго.

ПЪРВАН. Следващия път, когато ви хване за раменете, му кажете, че очаквате всеки момент да вляза, тъй като ще излизаме заедно. На кафене, на ресторант, на театър… Въобще, каквото там ще имаме по програма.

ЕЛЕНА. От трън та на глог! Вие какво си въобразявате? Аз съм дама с ангажименти.

ПЪРВАН. Може и само проформа. Малко театър няма да му навреди, а вие ще си имате работата.

ЕЛЕНА. И никакви задължения към вас? Без условия?

ПЪРВАН. Никакви. Освен едно.

ЕЛЕНА (Възгъхва с разочарование.) Така си и знаех. Вездесъщото единствено условие!

ПЪРВАН. Едва ли се досещате какво е то.

ЕЛЕНА. Умирам за изненади в този аспект.

ПЪРВАН. Пуснете си ноктите до нормалната им големина.

ЕЛЕНА. Ха! (Пауза.) С удоволствие! Щом настоявате. С най-голямо удоволствие!

ПЪРВАН. Елена, я оставете кафето. Тук, наблизо, през две пресечки, има барче с масички отвън. И както се разбрахме - без условия.

ЕЛЕНА. Само едно: имате да ми разказвате за Френска Гвиана и за Рафаел Гонзалез. И за не повече от половин час.

ПЪРВАН. Елена, това е абсолютно невъзможно! (Пауза.) След половин час ще трябва да прекъсваме на най-интересното място.

ЕЛЕНА. (Става и започва да се приготвя за тръгване.) Дайте да чуем най-напред първа част. После ще видим.

ПЪРВАН. Сама ще се убедите. Половин час и после прекъсване: от това по-лошо - американски реклами.

ЕЛЕНА. Хайде, не се отчайвайте. Бъдещето е пред вас.

ПЪРВАН (Въздъхва дълбоко.) С това бъдеще ме лъжат още от малък. Добре, че съм свикнал. (Излизат.)

С Е Д М А К А Р Т И Н А

Квартирата на Руми, обедно време. Обстановката е почти същата както в първа картина. Джони е на канапето и разлиства някакво списание без да обръща внимание, че на вратата се звъни. Звъни се повторно, доста по-настоятелно. С дълбока въздишка и явна неохота той става, тръгва бавно към вратата и отваря. На прага е Асен с пътна чанта в ръка.

АСЕН. Добър ден. Тук ли живее Руми?

ДЖОНИ. Кой сте вие?

АСЕН. Асен Казанджиев. Пристигам от България. Руми не ви ли е казала? Нося багаж от София, от майка и, Мая. А вие сте Джони, нали? Много ми е приятно. (Подава ръка, Джони я поема и с не особена охота му позволява да влезе.)

ДЖОНИ. Руми я няма.

АСЕН. Ще се върне ли скоро? Имам спешно да и предавам и нещо устно.

ДЖОНИ. До един час трябва да се върне.

АСЕН. Много добре. (Отива до масата, премества предмети на които не им е мястото там, поставя чантата си и вади бутилка.) Е как върви живота, Джони, във великата страна? Страхотно, а?

ДЖОНИ. О кей.

АСЕН. Ех, да съм на ваше място! Ще се намерят ли две чашки, Джони? Нямаш нищо против да пийнем по едно, нали? За срещата. Обичам младите хора аз, зареждат ме с енергия

ДЖОНИ. Не изглежда да имате нужда. Имате вид по-скоро на презареден. (Пауза.) Смятате ли да оставате у Руми?

АСЕН. (Оглежда стаяата.) Още не знам. Ти как мислиш, ще бъде ли удобно? За една вечер само.

ДЖОНИ. Няма да бъде удобно.

АСЕН. Е, аз все пак ще поговоря с Руми.

ДЖОНИ. Няма нужда да говорите с нея, аз ви казвам, че не е удобно. Тя е стеснителна и няма да може да ви откаже.

АСЕН. Добре, добре, Джони. Ще видим. Какво става с чашките?

ДЖОНИ. Още е рано за пиене. Никой не пие тука по това време. Освен това ще излизам по работа и не мога да воня на алкохол. Особено на ракия. (Сочи бутилката на масата.)

АСЕН. Това е изключителна гроздова! Най-малко десет годишна! Но, няма проблем, имам и водка, “Столичная”. Никаква миризма. Какво ще кажеш?

ДЖОНИ. (Изляга се на канапето.) Не. Казах ви вече. Вие си мислите, там в България, че най-важното нещо след като се появиш в американска къща, без предупреждение, е да извадиш бутилките. После се напивате заедно с домакините и се чувствувате по-удобно отколкото у дома си.

АСЕН. Нещо такова. Ти как мислиш?

ДЖОНИ. Аз мисля, че вие сте един типичен български нахал. Най-добре е да оставите каквото носите за Руми и да отивате на хотел. Ще ви дам телефона и (Посочва го.), обадете и се довечера ще се видите някъде на едно кафе и …това е.

АСЕН. Чиста работа! Джони, аз виждам, че ти си човек със замах и много ще постигнеш в живота. Ако, разбира се, най-неочаквано не си счупиш врата някъде.

ДЖОНИ. Не се тревожете за мене. Въпросът е, че знам какво трябва да правя, а което трябва да правя се определя само от това кое е най-важно. Всичко останало е следствие.

АСЕН. Та какво, значи, е най-важно за тебе, Джони? Ако не е тайна.

ДЖОНИ. Ако поживеете по-дълго тук, на запад, няма да задавате тъпи въпроси.

АСЕН. Е хайде, научете източния прост народ, дава ви се пълна възможност.

ДЖОНИ. Трябва бързо да се спечелят много пари. Бързо и фокусирано.

АСЕН. Само толкова? Ами че това даже и аз го зная бе, Джони. Само че как точно става, детайлите - на всички им е тъмно. Даже на повечето американци.

ДЖОНИ. Нямам намерение да ви изнасям лекции, но за да не ме считате за пълен идиот, ще ви кажа само една дума: Борсата! Това на вас едва ли ще ви говори нещо, но сега нямам време да ви обеснявам.

АСЕН. Борсата значи. И колко пари трябва да имаш за да играеш на борсата?

ДЖОНИ. Колкото може повече. С всеки долар, който може да се спести или намери. Следвай свято това правило и сам няма да разбереш как една сутрин ще се събудиш богат. (Въбуден става, започва да се разхожда.) И тогава животът ще стане друг. Изведнъж, точно както в приказките. И няма да има нужда да се живее в кочина. (Ритва някаква вещ изпречила се на пътя му.)

АСЕН. Знам, че работиш доста време като програмист. Колко изкарваш на година? Тридесет, четиридесет, петдесет хиляди?

ДЖОНИ. Не е прието да се задават такива въпроси.

АСЕН. Колко изкарваш?

ДЖОНИ. Не сте деликатен, личи си откъде идвате.

АСЕН. Няма да е по-малко от тридесет хиляди на година. (Пауза.) От друга страна като ти гледам деликатната физиономия едва ли изкарваш повече.

ДЖОНИ. Кой ще си губи времето за трийсет, това да не ти е дивия изток!

АСЕН. Значи най-малко четиридесет.

ДЖОНИ. (Отчетливо, саркастично.) Ха, ха, ха!

АСЕН. Добре, съгласни сме и на петдесет. (Пауза.) Колко се плаща на една домашна чистачка на час?

АСЕН Няма да ви вземат, трябва да имате разрешение за работа.

АСЕН. Нека да е около минималната заплата, шест-седем долара на час.

ДЖОНИ. За вас може, ако става въпрос да чистите на самотни жени от петдесет нагоре. Иначе едва ли ще намерите и за осем.

АСЕН. Ти откога се подвизаваш в тази квартира?

ДЖОНИ. Не се подвизавам, а живея.

АСЕН. Откога?

ДЖОНИ. Не си спомням точно. Около половин година.

АСЕН. Имаш ли чекова книжка?

ДЖОНИ. Че има ли човек без чекова книжка тука! Това да не е Булгаристан!

АСЕН. Откъде да те знам, може да си държиш доларите под дюшека? За по-сигурно.

ДЖОНИ. А бе, мой човек, що не си ходиш откъдето си дошъл!

АСЕН. И това ще стане. Така, нямаш чекова книжка. И пари сигурно нямаш. Джобни пари, искам да кажа. Ето (Вади доста голямо тесте долари от джоба си и му ги показва като ги подхвърля леко на длан.) Или всичко отива на борсата, всеки долар.

ДЖОНИ. Да не съм мафиот! Кой носи толкова кеш със себе си?! Ето господин далечен сънароднико, ето как се работи тука. (Вади портмонето си.) Ето кредитни карти, три на брой, ето чекова книжка, ето петнадесет-двадесет долара кеш, ето и още двадесет като неприкосновен запас за в случай, че ви нападнат грабители. Всичко е точно.

АСЕН. Много добре! Сядай и пиши чек за три хиляди долара.

ДЖОНИ. Каквоо!? Чек за три хиляди долара?!

АСЕН. При шест долара на час минимална заплата и работна седмица от четиридесет часа това прави двеста и четиридесет долара или, закръглено, хиляда долара на месец. За шест месеца прави шест хиляди долара. Като се има предвид, че да се чисти около малкия ти мръсен задник не са необходими повече от четири часа на ден, разделяме на две и получаваме три хиляди долара.

ДЖОНИ. Ти да не си луд! Да ти пиша чек за три хиляди долара!

АСЕН. Не на мене, на Руми.

ДЖОНИ. На Руми!?

АСЕН. Аха, на Руми. Тука не е хотел. Не си мърдаш пръста да измиеш една чиния, в която си топил нахалната си мутра. Ето, гледай наоколо. Само мъжки вещи. Нямам нужда от повече информация по въпроса. Три хиляди долара на Руми за обслужване на компютърното копеле, което не блести с интелект, но което, за компенсация, се прави на финансов гений, предполагам, пред всеки срещнат. (Пауза.) Джони, или както там ти беше името, не ме сърди. Не е изгодно. Нали се пишеш интелигентен, би трябвало вече да ти е станало ясно.
Хваща го за яката, довлича го до масата, със замах му очиства работно място на нея, натиска го да седне на стола, вади писалка от джоба си и му я поднася услужливо.
ДЖОНИ. Това е насилие. Да не си мислите, че чекът ще е валиден. Под заплаха за живота ми…(Вади чековата книжка и пише.)

АСЕН. Надявам се, че не ти идва идиотската идея да се обадиш в банката и да откажеш чека. Уверявам те, ще ти излезе много по-евтино ако направо си платиш. Иначе ще има да се оглеждаш всяка вечер, на всеки ъгъл, най-малко през следващите десетина години. Както виждаш не си струва усилията и особено емоциите. А ти, както предполагам, си доста емоционален, когато става въпрос за собствената ти безопасност.

ДЖОНИ. (Пише.) Ето ви чека, но не си мислете, че ще се отървете лесно.

АСЕН. Не бери грижа за мене. (Чете написаното.) Нещо си пропуснал.

ДЖОНИ. Нищо не съм пропуснал! (Дръпва чека и чете.) Да се плати на Румяна Петкова сумата три хиляди долара, словом “три хиляди долара и нула цента”.

АСЕН. Отдолу има още едно непопълнено поле.

ДЖОНИ. То е за персонални бележки.

АСЕН. Именно. Трябва да се попълни.

ДЖОНИ (Извън себе си изкрещява.) Какво още искате ! Какво още трябва да напиша?

АСЕН. Само следното, на български: “С много извинения и обич”.

ДЖОНИ. (Скача.) Тая няма да я бъде. Вие издевателствувате на едно човешко същество!

АСЕН. Само за компенсация и с дълбока тъга в сърцето. За Руми, рабира се, над която ти издевателтвуваш не знам от кога. (Джони се колебае и се рахожда нервно.) Джони, не ме сърди, остана съвсем малко писане.

ДЖОНИ. (Сяда и пише нервно.) Идиотска история. Откъде се взе това искарско говедо!

АСЕН. Добре. Сега предполагам, че имаш някоя голяма чанта.

ДЖОНИ. Сега пък чанта! За какво ви е притрябвала?

АСЕН. Не на мене, Джони. Чантата е за тебе. Имаш точно пет минути да си събереш багажа, най-необходимото, и да изчезнеш. (Поглежда си часовника.) Сега е точно и пет.

ДЖОНИ. Каквоо!? Как си въобразявате да оставя съвършенно непознат човек в квартирата на Руми? Тая няма да я бъде! Веднага се обаждам в полицията! (Хваща телефона.)

АСЕН. Не съм непознат, Джони. Предполагам, че може да си чувал за мене. Истинското ми име е Желю Драгостинов.

ДЖОНИ. Желю Драгостинов ?! Вие?!
Джони изведнъж посърва и започва доста разсеяно да прибира това онова в една чанта. Оглежда се наоколо, после махва с ръка и излиза без да каже нищо. Асен сяда на масата, заравя лице в ръцете си и остава непосвижен известно време. После става и започва нервно да се разхожда. Звъни се и зад вратата се чува гласа на Руми.

РУМИ. Джони! Джони! Отваряй, че ръцете ми са заети, пазарувах! (Асен отваря бързо вратата и Руми се смръзва на входа с две големи амбалажни кесии в ръце.) Къде е Джони? Вие кой сте, негов роднина?

АСЕН. Ваш роднина, Руми. Познавате ме, обаче, само по име. (Пауза.) Желю Драгостинов.
Руми изтърва кесиите и от изненада се вцепенява втренчена в Асен. Той я въвежда внимателно в стаята и я придружава до масата, наглася и стол, после прибира кесиите и затваря вратата.
РУМИ. Желю Драгостинов! Аз вече си мислех, че никога няма да ви видя.

ЖЕЛЮ. Няма да е лесно да ви обясня всичко. Във всеки случай съм готов да отговарям на вашите въпроси.

РУМИ. Мама знае ли, че сте тука?

ЖЕЛЮ. Не. Не още.

РУМИ. Ще и се обадите ли поне, ако няма да можете да я видите?

ЖЕЛЮ. По-лесно ми беше да дойда най-напред при вас.

РУМИ (Говори с равен глас, почти без емоция.) Просто не знам откъде да започна. Добре, че Джони не е тука? А къде е той? (Взема чека от масата.) Какъв е този чек?

ЖЕЛЮ. Мисля, че той ще ви обясни всичко. Излезе преди малко. Останах с впечатление, че ще ходи до квартирата си.

РУМИ (Все още в шоково състояние, говори като че ли на себе си.) Странно. Той много рядко ходи там. Както и да е, после ще се разберем. Желю Драгостинов! Вуйчо Желю!

ЖЕЛЮ. Не ми е ясно колко знаете за мене от Мая, но трябва да ви кажа, че не съм ви истински вуйчо.

РУМИ. Знам. Знам всичко за вас и мама. Още от малка, още откакто останах без баща.

ЖЕЛЮ. На колко години бяхте тогава?

РУМИ. На четиринадесет. (Пауза.) Ако знаете само колко пъти сме си говорили с мама за вас! Колко сме ви търсили! Аз малко, но тя! Не е преставала. Не ви обвинявам, че не сте и се обадили толкова години, в никакъв случай. Мъчно ми е за нея. Много ми е мъчно и за нея и за вас.

ЖЕЛЮ. Аз съм виновен. Но през всичките тези години не можах да приема, че сме брат и сестра. И сега даже. Много по-лесно беше да си мисля, че не сме се срещали никога, да я забравя.

РУМИ. Зная, не сте виновен. Такова нещастие! (Пауза. Изведнъж се стресва. Скача и трескаво започва да прибира наоколо, облекчена, че може за малко да отложи неизбежния разговор.) Ох, каква съм и аз домакиня! Сигурно сте изморен от пътя, може да сте гладен…Сега ли пристигате? Искате ли да вземете душ? Аз през това време ще приготвя нещо за хапване.

ЖЕЛЮ. Не се тревожете, Руми. Аз съм на хотел, всичко съм успял да свърша. Ако нямате нищо против, пригответе се и може да отидем някъде да хапнем. Там ще си поговорим.

РУМИ. Не, нека останем тука! Аз вчера чистих навсякъде, само трябва да прибера малко. Джони е такъв разхвърлян и немарлив, постоянно трябва да ходя подире му. Ей сега, за пет минути ще оправя стаята. Успях и да напазарувам, има за ядене. Нека да не ходим на ресторант. Няма да мога да разговарям за вас и мама и да гледам разни чужди хора как дъвчат и се смеят. Нали разбирате? Иначе нямам нищо против.

ЖЕЛЮ. Добре. Всичко е ясно. (Пауза. За да разреди напрежението, което и за него не е по-малко, Желю решава да започне да разказва.) Руми, вие си прибирайте, а аз ще говоря. За мене е по-лено ако вие работите, а не ме гледата в очите. Аз ще ви разкажа това, което вие не знаете за мене. Което никой не знае (Пауза.)

По време на разказа Руми неколкократно се спира да го погледне, но спомнила си, че това ще го смущава, продължава, успявайки да си намира работа до края на разказа на Желю. Той говори седнал или се разхожда, но така, че да не пречи на Руми.

ЖЕЛЮ. След като станахме брат и сестра с Мая, успях да издържа само една седмица и избягах. Добре, че имах вече паспорт. Скоро стана ясно, че и в България не мога да остана - няколко пъти тръгвах да видя Мая и се връщах от средата на пътя. Заминах да работя в Девня, за да мога да живея във Варна. Бях решил да бягам с корабите, както един мой приятел, по-голям от мене. Подробности няма да ви разказвам, само главното: станах близък приятел с работници от пристанището и така успях една вечер, докато товареха, да се промъкна на един испански кораб. Пристигнах в Барселона, получих политическо убежище и започнах нов живот. Не исках да имам нищо общо с България - там беше Мая и за мене нямаше път назад. Смених си името. Новоизпеченият испанец Рафаел Гонзалез не страдаше от носталгия, защото знаеше, че има и по-лошо - не му се живееше. (Пауза.) Случайно разбрах за Чуждестранния легион и веднага подадох документи. Мислех си, че рано или късно ще попадна в някое сражение и …без усложнения. Приеха ме. Съсипваха ни от учения и тренировки, но беше добре дошло: почвах пръв и спирах последен, защото открих, че когато си изтощен не можеш да мислиш за нищо - веднага заспиваш. Скоро ни прехвърлиха на постоянна база във Френска Гвиана. В легиона останах 15 години - минимум години за пенсия. От плана ми да загина в сражение нищо не излезе - изглежда съм роден с късмет. Един от офицерите ме извика на разговор една вечер, извади една бутилка, напи ме и аз му разказах всичко. Той също се напи и плака повече от мене. Беше мъдър човек и ми каза, че от себе си човек не може да избяга и, че най-добре да напусна легиона и да вървя да уча нещо. “Легионът не е място за страхливци, даже от такъв рядък вид като тебе” ми каза. И беше прав. После ме разубеждаваше да не напускам, не вярваше, че ме е нарекъл страхливец. Заминах за Щатите. Бях събрал достатъчно пари, можех да уча нещо и избрах информационни системи. Всъщност, беше ми все едно. Завърших, работих в няколко компании, отделно като преводач. Преди две години се върнах в България. Ако си платиш може да имаш всякаква информация, в това отношение България се оказа западна страна. Разбрах къде е Мая, научих че си била приета в американски колеж. Тогава в страхливата ми глава се роди плана да ви се обадя, че съществувам и, като първа стъпка, реших да си върна старото име. Станах отново Желю Драгостинов и реших да направя най-напред контакт с тебе, Руми. Не ми стигна смелост да се появя лично, още по-малко да говоря с Мая. Преди месец най-сетне се реших и заминах за София. Взех си фалшива лична карта на името на Асен Казанджиев за да не ми изплува случайно името някъде и Мая да разбере за мене преди да се реша да и се обадя. Трябваше ми време да свикна с мисълта, че тя е вече близо, че мога всеки момент да и позвъня или направо да се появя пред нея. Преди два дни случайно научих, че тя е много уплашена за тебе, заради Джони и, че е наела нещо като частен детектив да ме намери. И ето ме тук.

РУМИ. (Сяда и го гледа продължително.) Значи Джони.

ЖЕЛЮ. Мая много се тревожи…

РУМИ. Да оставим Джони. Мама напразно се плаши, макар че не мога и да я виня. Работата е, че и двамата сме много самотни. Не си допадаме, а някак си не можем да се разделим. Оплетена работа. И аз не съм още на ясно. Хайде да не говорим сега за него. После. Аз ще се обадя на мама.

ЖЕЛЮ. Добре, но и се обадете. И ако може не плачете по телефона, защото от разстояние всичко лошо изглежда съвсем преувеличено. Аз, например, веднага си купих билет.

РУМИ. Значи трябваше да се уплашите за мене за да се решите да се появите. Знаете ли, този ваш офицер от легиона май наистина е бил прав макар, че после нищо не си е спомнял. Аз нямам житейски опит, но знам, че сте провалили живота си. Извинявайте, не мога да ви съдя, само ми е мъчно. (Пауза.) Без да искате се превърнахте в централна фигура за нас. Винаги присъствувахте, дори и когато името ви не се произнасяше. Отначало ви мразех много, защото мислех, че майка ми и баща ми се караха заради вас. Не вървеше семейния им живот, но тогава не ми беше ясно защо. Сега разбирам, че не му е било лесно с жена, която не го е обичала, а се е омъжила само за да може да ви забрави. (Пауза.) Той замина на работа в Коми, когато бях много малка, не се връщаше с години, после си дойде за малко само, за да се разведат, и повече не съм го виждала. Може да се каже, че заради вас съм останала без баща. Поне тогава си мислех така и един ден го казах на мама. Тогава тя за първи път ми разказа вашата история и после двете плакахме много. Аз не можех да се спра да питам, исках да знам все повече и повече подробности. Ден не минаваше да не си говорим за вас. Всеки труден проблем изглеждаше някак си не толковаа страшен, ако си говорехме какво бихме правили ако вие бяхте с нас. Може да ви се струва странно, но вие малко по малко се превърнахте в бащинска фигура за мене, която въпреки че никога не се появяваше, беше много по-реална от баща ми. Него го нямаше, не се обаждаше, не пишеше, мама никога не говореше за него - все едно че не съществуваше. Един ден тя получи по пощата касета с една песен, “Dos Gardenias”. Нямаше подател, но бяхме сигурни, че е от вас. Вие я пратихте, нали?

ЖЕЛЮ. По един приятел - минаваше през България. Казах му да я пусне в София.

РУМИ Най-сетне, една тайна по-малко!

ЖЕЛЮ. Тогава едва не се върнах, когато чух песента за първи път, тук, в Америка. Точно бях започнал да вярвам, че има шанс най-сетне да забравя всичко.

РУМИ. Аз я имам тука, искате ли да ви я пусна?

ЖЕЛЮ. Не.

Руми започва да казва думите на песента, не особено високо, като че ли на себе си.

Dos Gardenias

Испанска вечер. От гледачка на ръка
аз купих със надежда две гардении.
“Ще спомняш миналото, устните горещи,
докато увяхнат само”, тя твърдо обеща.
Баста! Колко? Безброи години ли
в прегръдките на други аз ще ги усещам?

Аз гледам за последен път назад:
момиче тича сред потоци светлина,
сияе медно на лицето и загара
посипан щедро с слънчев прах.
Сърцето и добро излъчва топлина
тъй както улицата каменна и стара.

Във ехото заслушано изправя се тревожно
едно високо чорлаво момче.
“Кой бяга там?” на себе си прошепва
във тишината лятна и звънтяща.
Но не откликва спящото градче
земята само лекичко потрепва.
ЖЕЛЮ. Това не са думите на “Dos Gardenias”.

РУМИ (Пауза.) Знам. (Пауза.) Аз написах други. (Пауза.) Да продължавам ли? Искате ли да чуете края?

ЖЕЛЮ. Непременно. (Сяда на канапето.)

РУМИ.

В косите ти гардениите две се вплитат.
Пред нас опаловият час догаря.
От слънчевия прах в очите ти отблясък
Нима в ръцете пазим топлината
от улицата каменна и стара
събрана в нашето далечно лято?

До прозореца, тъжно щастливи,
там долу, чуваме как изведнъж
прокънтяват стъпки бързи: “так-так”.
В очите ни блясва насмешка игрива
и нашата младост още веднъж
пробягваме в миг ръка за ръка.

ЖЕЛЮ. Кога ги написахте?

РУМИ. Написах ги за мама. Отдавна. Зарекох се, че ще и ги дам само след като ви намерим. (Пауза.) Може би вече скоро, а? (Приближава се, хваща го за реверите и започва да го дърпа за да го изправи. Желю става. Без да го пуска Руми продължава.) Може би вече скоро, нали? Нали скоро? Не разбирате ли, че тя не може да живее без вас? Не разбирате ли, че можехте да ми бъдете баща? (Руми се разридава, Желю я прегръща и тя забива глава в гърдите му.)

ЖЕЛЮ. Колко време ви трябва за да се приготвите, Руми?

РУМИ (Много изненадана.) Наистина ли? Не се шегувате нали?

ЖЕЛЮ. Аз мислех да тръгвам утре, но… Има самолет в…(Поглежда часовника си.) Имаме около четири часа. Може да намерим билет за вас и да сменим моя.

РУМИ (Много възбудена.). Аз ще трябва да прескоча до цветарския магазин, тук наблизо. (Грабва телефонния указател и търси номер. Вдига слушалката и набира припряно.) Цветарския магазин? …Имате ли гардении? …Само няколко? …Запазете ми две, най-хубавите! Идвам след… десетина минути!…Руми…Да….Идвам! (Оставя слушалката, грабва палтото си. Към Желю.) Вие ме почакайте малко, аз ей сега ще се върна. (Отваря вратата, но се спира рязко на прага.) Не! Без вас не мърдам никъде! (Връща се, грабва отново телефона, набира.) Цветарския магазин? …Руми е на телефона, преди малко ви се обадих за гардениите…Да! …Не, ще дойда след….след половин час….Да! Запазете ги непременно! …Много е важно!…(Слага слушалката. Към Желю.) Тръгваме ли? Сигурен ли сте?

ЖЕЛЮ. Този път - да.

РУМИ. Аз ще с е приготвя много бързо. Вземам само една чанта. Вие как сте, колко време ви трябва?

ЖЕЛЮ. Хотелът е наблизо, през две пресечки, ще си събера багажа за пет-десет минути, ще извикаме такси и заминаваме за аерогарата. Там ще видим.

Руми започва с невероятна скорост да пълни една чанта с дрехи и стандартни тоалетни дреболии. Желю се разхожда из стаяата, но така, че да не и пречи, което не му се удава в необходимата степен, защото Руми в момента успява да прави трафик от един човек.

РУМИ. Паспорт! (Вади го от някакво чекмедже.) Ето го! (Грабва дамската си чанта, напъхва вътре паспорта.) Пари? Имам някакви, добре, че вчера теглих. Кредитна карта? (Рови в чантата.) Ето я! (Застава за момент неподвижно.) Май, че това е всичко! Тръгваме ли? (Взема чантата си и застава срещу Желю.)

ЖЕЛЮ. Аз съм готов.

РУМИ (Подава му ръка.) Хайде, тогава!

Желю хваща ръката и, взема пътната си чанта и двамата излизат.
Финална сцена. Музика: оригиналното изпълнение на “Dos Gardenias”. Вижда се само силуета на Мая, която чака. Появява се Желю с пътна чанта в ръка. Спира се на разстояние. Мая се обръща в неговата посока, вижда го. Двамата остават неподвижни известно време, после Желю оставя чантата на земята и бавно тръгва към нея. Завеса.

К Р А Й