ИСТОРИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР С. Н. ВАНКОВ”
История на Организацията “Пълномощник на Главното артилерийско управление за изработване на снаряди френски образец на генерал-майор С. Н. Ванков” (1915-1918)
превод от руски: Людмила Писарева
ПРЕДГОВОР
Руската артилерийска наука е богата с имена на талантливи учени и инженери, създали ненадминати образци на артилерийски комплекси, системи и боеприпаси за тях.
В научни трудове и учебници се упоменават такива забележителни учени-артилеристи като А. В. Гадлин, В. Г. Грабин, Д. И. Менделеев, Ф. Ф. Петров, В. И. Рдултовски и много други.
Сред тях обаче никога не се споменава човекът, чийто принос в организирането на масовото производство на боеприпаси през годините на Първата световна война има не по-малко историческо значение за развитието на руската артилерия - генерал-майор Семьон Николаевич Ванков.
Каква личност е той? Какво изобщо знаем за живота и делото му?
В “Большая советская энциклопедия” за него няма нито дума. Във “Военный энциклопедический словарь” (Воениздат, 1983 г.) е включена кратка справка: “Ванковска организация” (Организацията “Пълномощник на Главното артилерийско управление за изработване на снаряди френски образец”). Държавно-капиталистически монопол върху производството на артилерийски боеприпаси в Русия през 1915-1917 г. Наброявала 500 частни предприятия, произвела около 13 милиона снаряди. Оглавявана от руския учен генерал-майор С. Н. Ванков (1858 - 1937), поради което била наречена на негово име.”
Точно, но пестеливо, особено що се отнася до С. Н. Ванков.
Авторите на настоящия предговор са запознати с монографията “История на Организацията “Пълномощник на Главното артилерийско управление за изработване на снаряди френски образец на генерал-майор С. Н. Ванков”, отпечатана като ведомствен ръкопис в Москва през 1918, единствен, според наличните данни, екземпляр от която е запазен в библиотеката на ГРАУ МО РФ ( Главное Российское Артиллерийское Управление при Министерстве оброны Русской Федерации/
Споменатият труд представлява очерк-отчет за дейността и производството на снаряди в системата на “Организацията”, съставен и проверен от отговорни фактори под общото ръководство на пълномощника генерал-майор С. Н. Ванков.
Документът прави рекапитулация на широкото и мащабното мобилизационно изграждане на производството на артилерийски снаряди в годините на Първата световна война, което спомага да се намалят чувствително загубите от пропуските, допуснати от Генералния щаб както по време на военните действия, така и вследствие недоглеждане при довоенното планиране на осигуряването на армията с боеприпаси.
Нека хвърлим един бегъл поглед върху историята, което ще ни позволи да си обясним необходимостта от създаването на тъй наречената “Организация на генерал-майор С. Н. Ванков”.
Както е известно, основните артилерийски оръдия, с които е въоръжена руската армия в навечерието на Първата световна война, са били 3-дюймовите оръдия образец 1900-1902 г. Съгласно решение на Главния щаб съществували норми, според които за всяко оръдие от такъв калибър трябвало да бъде осигурен запас от снаряди за 900 изстрела, което и било постигнато към 1914 година (с разчети бойните действия да се водят не повече от една година, като се предполагало, че реално войната ще е кратковременна - не повече от шест месеца). За сравнение, във френската армия /(руска съюзничка в рамките на Антантата) нормативният запас за аналогични оръдия бил 1500 изстрела.
Със започването на военните действия грешките на военните стратези излезли наяве. Снарядният “глад” се почувствал бързо, което станало причина за несполучливата настъпателна операция на Първа и Втора руски армии, както и за безнадеждното положение на френската армия, също закъсала с осигуряването на снаряди през 1914 г, макар това да се е случило след победата при Марна.
Военно-политическото ръководство на двете страни било принудено да предприеме спешни мерки за увеличаване на производството на артилерийски боеприпаси. Във Франция се прилага принципът на техническата мобилизация, чиято същност се свеждала до следното: около главните предприятия на отбранителния комплекс се обединяват, предимно на териториален принцип, привлечени предприятия, които получават технология, оборудване и обучен персонал от главните. Това позволява на основата на единна технологическа база обемът на еднотипна продукция да бъде увеличен многократно.
Русия няма опит в техническата мобилизация. По тази причина руското правителство и Военното ведомство създават смесена руско-френска комисия, руската част на която е възложено да оглави началникът на Брянския арсенал генерал-майор С. Н. Ванков. Като началник на френската част в същата военно-техническа комисия се явява майор (към 1918 г. полковник) Пио. След проведените през януари-март 1915 г. оперативни консултации, генерал-майор С. Н. Ванков е назначен за пълномощник на Главното артилерийско управление (ГАУ) в Москва по изработката на снаряди френски образец. (/Решение на Военния съвет от 9 април 1915, височайше утвърдено на 22 април същата година).
В резултат на архивните ни проучвания си позволяваме с голяма сигурност да твърдим, че издигането на генерал-майор С. Н. Ванков за пълномощник на ГАУ в едно толкова важно дело не е било случайно, а абсолютно логично.
Такъв извод може да се направи въз основа на длъжностната характеристика на генерал-майор С. Н. Ванков, съставена на 27 април 1918 и пазена в Руския държавен военно-исторически архив.
Ванков Семьон Николаевич, руски поданик, православен по вероизповедание, роден на 25 януари 1858 в град Систов, България. Постъпил на военна служба на 3 септември 1876 г . след завършен пълнен курс по основно обучение в Александровско реално училище в г. Николаев и Второто военно Константиновско училище като юнкер с редово звание. С. Н. Ванков завършва пълния курс на училището по първи разряд, произведен е прапорчик и получава назначение в Четвърта батарея на Двадесет и шеста артилерийска бригада, която влиза в състава на Действащата армия и се дислоцира в Силиврия. Явил се по местоназначение на 11 май 1878 г, обаче още на 7 август същата година е прехвърлен на разпорежданията на Императорския руски комисар в България, а на 9 август пристига в Одрин в разположение на началника на артилерийските паркове на Действащата армия за формиране на Трета батарея на местната българска войска в Ени-Загър, където впоследствие е назначен за командир на Първа полубатарея. На 15 септември 1880 г, вече като подпоручик, С. Н. Ванков постъпва в Михайловската артилерийска академия, чийто пълен курс завършва по първи разряд на 15 май 1883 г. С чин поручик той е командирован в София, където се зачислява в Първи артилерийски полк, а на 30 август същата година е произведен в чин капитан. През септември 1883 г със заповед на военния министър С. Н. Ванков е командирован в уралските заводи, за да направи поръчка на снаряди за българските полеви батареи и подробно да проучи производството им. Два месеца по-късно той е командирован последователно в Императорския Тулски оръжеен завод и в Санкт-Петербургския патронен завод с цел на практика да се запознае с производството на нови и ремонта на повредени оръжия, а също с производството и комплектоването на патрони.
В началото на 1884 г. С. Н. Ванков е отзован обратно в България и на 28 февруари с височайша заповед се утвърждава на длъжността Началник на Арсенала. Следва да отбележим, че в онези години Арсеналът е доста многопрофилно промишлено предприятие, където се осъществяват не само съхраняването и ремонта на артилерийското въоръжение, но и пълното му комплектоване, направата на лафети, артилерийски оръдия, снарядни сандъци, специални артилерийски впрягове, талиги за транспортиране на боеприпаси, както и друга разнообразна екипировка за артилерийските подразделения.
Една година по-късно задачите на Арсенала съществено се разширяват и на капитан Ванков се възлага да формира нови части за Действащата армия (полеви батареи, ескадрони, артилерийски паркове, работилници и транспорт).
От 30 септември 1885 г. майор С.Н. Ванков е утвърден за Началник на местните артилерийски учреждения в Русчук, като същевременно завежда флотилията и морската част.
От декември 1885 г. С. Н. Ванков в качеството си на упълномощен от българското правителство взема участие в преговорите в Петербург за закупуване на пушки, патрони, снаряди и оръдия. От Петербург той е командирован в заводите на Круп (град Есен) за изпитания и приемане на шест поръчани полеви батареи. През март 1886 г., изпълнил поставените му задачи, майор С. Н. Ванков се завръща в България и през април е назначен за инспектор на стрелковите и техническите войскови части.
През декември 1887 г. българският период от воинската служба на С.Н. Ванков завършва и той по разпореждане на Главния щаб се командирова в Киевската крепостна артилерия за изпълнение на щаб-офицерски задължения. Само след една година той е прикомандирован към Петербургската артилерия, а на 11 януари 1895 г., вече като подполковник, е изпратен да служи в Кронщатската крепостна артилерия като командир на форта “Павел”.
От април 1895 г. подполковник С. Н. Ванков продължава да служи по линия на артилерийско-техническото осигуряване, като поема длъжността Началник на окръжния артилерийски арсенал в Туркестанския военен окръг.
Предвид изострянето на обстановката по далекоизточните граници на Руската империя, на 27 декември 1897 г. подполковник С.Н. Ванков, като офицер с опит в организирането на артилерийско-техническото осигуряване в условията на Действащата армия, е назначен за Началник на Хабаровската окръжна артилерийска работилница и Председател на местната строителна комисия за построяването на самата работилница. На 9 април 1900 г. С. Н. Ванков е произведен в чин полковник.
През октомври-ноември 1900 г. С.Н. Ванков е изпратен в Северна Манчжурия (градовете Харбин, Цицикар, Гирин) за оглед на намиращите се там арсенали и барутни заводи. От февруари до юли 1902 г. той се намира в Петербург с цел да се запознае с проблемите на скоростната артилерия ( по това време се въвеждат 3-дюймовите полеви оръдия образец 1902 г.), през 1903 г. взима участие в изработването на правила за частни поръчки в Хабаровската окръжна артилерийска работилница, а в началото на 1904 г. временно изпълнява длъжността Началник на артилерията в окръга, участва в работата на комисията, която приема доставените от европейска Русия 6-дюймови оръдия от системата “Бринка”. При преобразуването на Хабаровската окръжна артилерийска работилница в Хабаровски окръжен арсенал полковник С. Н. Ванков е назначен за негов началник.
На 6 декември 1911 г. за отлична служба полковник С. Н. Ванков получава чин генерал-майор, а две години по-късно, на 31 декември 1913 г., е назначен за началник на Брянския арсенал и началник на гарнизона в град Брянск.
Сега става ясно, защо именно на С. Н. Ванков, генерал-майора, инженера-артилерист с боен опит, добре запознат с организиране на производство на въоръжения и боеприпаси, е било възложено да оглави руската част от смесената руско-френска комисия, а впоследствие - “Организацията” по осигуряване на снаряди френски образец, или, с други думи, до мобилизира руската промишленост за производство по време на война на необходимото количество боеприпаси за артилерията.
На поста пълномощник на ГАУ най-пълно се разкриват забележителните способности на С. Н. Ванков в една изключително важна за страната сфера в драматичния период на Първата световна война.
Без да навлизаме в технически подробности, ще отбележим, че конструктивно френският 3-дюймов снаряд имал цялостен корпус, а аеродинамичната форма на главата се постигала с щамповане, докато руския снаряд от същия калибър се състоял от две части : корпус /(чашка) с водещ шнур и завинтваща се главичка с аеродинамично форма. Освен това снарядите се различавали според термообработката на корпусите им и запълването. В тази връзка силата на френските снаряди както по осколъчно, така и по фугасно действие била съществено по-голяма от тази на руските.
След консултации с членове на френската военно-техническа комисия, поредица съвещания с Московското сдружение на собствениците на заводи и фабрики и представители на металообработващите заводи от Московския регион, както и вследствие обиколката на редица заводи бил изработен план за изпълнение на поръчката да се произведат 3-дюймове снаряди френски образец.Същността на плана се свеждала до стриктното коопериране на предприятията в групи според предназначението им: топене на изискваната стомана, направа на корпусите на снарядите /с провъртане, струговане или щамповане/, производство на запалители, на ударни тръбички /взриватели/ и на пълнежа /тротил, барут,шрапнел/. Комплектуването и окончателното сглобяване, както и по-рано, се предвиждало да се извършва в артилерийските арсенали. Техническата мобилизация трябвало да обхване частните предприятия в Средна /Централна/ и Южна Русия.
Били прецизирани и размножени чертежите на новия тип снаряди, техническите изисквания за тяхното производство, изработили се партиди с образци на корпуси, за да се запознаят с тях ангажираните предприемачи, провели се изпитания. Решени били въпросите относно секвестирането на необходимото оборудване в частните заводи, обезпечаването на ангажираните заводи с гориво, материали и други необходими им ресурси.
Скоро след това Постановлението /Положението/ на Военния съвет е височайше утвърдено и “Организацията на пълномощника на ГАУ генерал-майор С.Н. Ванков” започва работа.
Към юни 1915 г. са възложени поръчки на 13 предприятия в Московския промишлен регион и на 36 завода в Южна Русия, а към декември 1917 г. поръчки за доставка на боеприпаси изпълняват вече 369 руски предприятия от разнообразен тип : металургични, металообработващи, текстилни, занаятчийски работилници, лаборатории във ВУЗ, винени складове, предприятия към военно-промишлените комитети и градските сдружения.
Общо, от началото на производството до юли 1918 г., предприятията в Русия, които изпълняват поръчки на Организацията на генерал-майор С.Н.Ванков, са произведели около 17 милиона 725 броя снаряди в това число:
3-дюймови снаряди френски образец около 16 млн бр,
6-дюймови снаряди - 700 хиляди бр.
48-линейни снаряди - 375 хиляди бр.
57-мм снаряди - 360 хиляди бр.
105-мм снаряди - 90 хиляди бр.
155-мм бомби - 200 хиляди бр.
Свръх отбелязаното по-горе по поръчка на “Организацията на пълномощника на ГАУ” към януари 1918 г. били изработени над 8 милиона и 400 хиляди ударни тръбички /взриватели/.
Що се отнася до темповете, с които нараства производството, то през януари 1916 г. заводите дават 245 хиляди броя снаряди, а пред май - над 500 хиляди, като през второто полугодие на 1916 г. заводите произвеждат вече по 680-780 хиляди броя всеки месец.
Стойността на изготвените по поръчки на “Организацията на генерал-майор С.Н.Ванков” боеприпаси възлиза на над 470 милиона рубли.
За ефективната работа на “Организацията на генерал-майор С.Н. Ванков” може да се съди от следната съпоставка.
В мемоарите на военното аташе към посолството на Русия във Франция генерал-лейтенант Л.Л. Игнатиев /”50 години в строя”/ се споменава случилото се с руската поръчка за 2 милиона и 300 хиляди изстрела към 3-дюймовите оръдия, възложена на френската фирма “Шнайдер”. Резултатът бил следният: 3-дюймовите снаряди, изработени от “Организацията на пълномощника на ГАУ”, гърмели на бойното поле още през октомври 1915 г, докато самият договор за доставка на боеприпаси от Франция поради бюрократични спънки бил подписан едва в края на същата година.
През есента на 1916 г. поръчките на ГАУ за производство на снаряди били почти изпълнени. Повдигнат бил въпросът за ликвидация на “Организацията на пълномощника на ГАУ” и прекратяване на производството на боеприпаси от частни заводи. Предложенията на генерал-майор С.Н. Ванков да се въведе ред в конверсионните мероприятия не срещнали подкрепа нито от страна на Военното ведомство, нито от председателя на Централния военно-промишлен комитет, печално известния А.И.Гучков. Своята отрицателна роля изиграли и революционните събития в Русия през 1917 година.
Като заключителен, траурен акорд за “Организацията на пълномощника на ГАУ” прозвучало решението на Заводското съвещание на 20 декември 1917 г., с което се настоява за незабавно прекратяване на производството на снаряди от всякакъв калибър. Може да се предположи, че това решение е било прието под въздействието на възванието на Съветското правителство “Към всички другари работници!”, в което се казва: “Съветът на народните комисари обявява, че предвид фактическото прекратяване на военните действия на фронта, наложително е незабавно да се пристъпи към организиране на нормална тилова дейност и преди всичко към преминаване на мирно положение на нашата промишленост, все още почти изцяло обслужваща отбраната”.
Към “Организацията” се създават ликвидационна част и контролна комисия, които по план и обосновано се разплащат със заводите. Успоредно с това генерал-майор С.Н. Ванков, в зависимост от спиране на производството и приключване на ликвидационните мероприятия, осъществява планови съкращения на личния състав от контролния апарат на “Организацията” в заводите. През март 1918г. френската военно-техническа мисия са завръща във Франция.
“Организацията на пълномощника на ГАУ” приключва дейността си през юни-юли 1918 г., когато са уволнени сътрудниците, представляващи ядрото на московската й кантора.
На 12 декември 1917 г. генерал-майор Ванков подава рапорт на името на началника на ГАУ, в който, позовавайки се на разклатеното си здраве, моли да бъде произведен в чин генерал-лейтенант предвид прослужените години, като същевременно заявява желанието си да излезе в оставка, като му бъде отпусната пенсия според Разпореждането. Към този момент той е служил 41 години 4 месеца и 12 дена. Със заповед на началника на Брянския арсенал, бившият генерал-майор се уволнява в оставка съгласно молбата му по здравословни причини.
С какво се е занимавал Семьон Николаевич след октомврийския период не ни е известно. Според някои косвени данни, той е бил известен в машиностроителната и металургичната индустрия. Така в личния архив на А.А. Маниковски, началник на ГАУ в периода 1915-1917 г., е открита бележка от С.Н. Ванков, написана от него с цел да подкрепи изработването на снаряди с особено голям калибър от сплавен със стомана чугун, което, между впрочем, е било реализирано през годините на Великата Отечествена война. Известни са статиите на С.Н. Ванков “За състоянието на нашата металургична промишленост в навечерието и по време на войната от 1914 година”, публикувана в списание “Научно-технический вестник” през 1921 г., както и неговият труд ” Сплвеният със стомана чугун /перлитовият чугун/. Новият метал за машиностроенето”, издаден през 1930 г.
Авторите на този предговор успяха да научат, че до самата си кончина на 20 юни 1937 г. Семьон Николаевич живее в Москва, на улица Арбат № 35 апарт. 21. Ще отбележим, че сред кореняците московчани тази сграда на Арбат е известна като “къщата с рицарите”.
Поради отсъствието на архивни материали /за съжаление всички регистрационни книги на съществуващите тогава в Москва гробища до 1939 година включително са унищожени/ нямахме възможност да установим къде точно е погребан С. Н. Ванков, но ние не губим надежда и продължаваме търсенето.
Ние смятаме, че паметта за генерал-майор С.Н. Ванков, талантливия военен инженер, забележителния организатор на боеприпасната промишленост, може и трябва да бъде увековечена.
Особена благодарност авторите изказват на колектива на отдела за военно-научна информация на 3-ти Централен научно-изследователски институт към Министерството на отбраната на Руската федерация, оглавяван от полковник А.В. Немцов, който подготви архивната монография за печат. Тя е преработена като правописът и пунктуацията са осъвременени. За улеснение на читателя в текста също така са подменени някои остарели обрати на речта и думи. Целият текст на оригинала е преработен от генерал-майора в оставка М.М. Селиванов.
Генерал-лейтенант В. Михеев
Генерал-майор М. М. Селиванов
Полковник А. И. Устинкин
Подполковник А. Ю. Пронько
ВЪЗЛАГАНЕ ПРИЗВОДСТВОТО НА СНАРЯДИ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР С. Н. ВАНКОВ
С разпореждания на Военния съвет изработването в Русия на фугасни боеприпаси френски образец е възложено на началника на Брянския арсенал генерал-майор С.Н. Ванков.
Тези разпореждания бяха пряк резултат на голямата подготвителна работа, осъществена от него с най-активното участие на мисията френски артилеристи и инженери, командировани в Русия от френското правителство.
В самата Франция в производството на снаряди участвала цялата частна индустрия: всеки завод, всяка работилница, всеки струг били задължени да работят за армията. Но още в самото начало, предвид трудностите при контрола и наблюдението, многото бракувана продукция и т. н., станало очевидно, че раздробяването на поръчките между прекалено дребни заводи и работилници е едно техническо неудобство. То било преодоляно с обединяването на малки заводи и работилници в по-крупни структури и с други подобни мерки. Френската индустрия бързо се нагодила към новото производство и количеството на произведените снаряди нараствало от ден на ден.
Същевременно през октомври-ноември 1914 г в Русия се очертава драматична нужда от снаряди за действащата армия и се налага да се предприемат извънредни мерки за спасяване на страната от очертаващия се пълен снаряден глад.
Наблюдавайки растежа на производството на снаряди във Франция, намиращите се там представители на руската армия стигат до извода, че би било желателно и в Русия да се използва този опит - снаряди да се произвеждат от частната промишленост. По тяхна инициатива френското правителство изпраща в Русия мисия, състояща от френски артилеристи, инженери, техници и химици.
На 17 януари 1915 г. тази мисия начело с нейния началник майор Пио стъпва в Петроград.
Пристигайки в Русия, мисията не може веднага да пристъпи към изпълнение на възложената й задача.
На 29 януари 1915 г. председателят на Специалната разпоредителна комисия по артилерийската част великият княз Сергей Михайлович издава заповед в Петроград да бъде извикан служебно началникът на Брянския арсенал генерал-майор С.Н. Ванков /телеграма на ГАУ от 29 януари № 7223/. Там последният на 3 февруари участва в съвещание, по време на което със съдействието на членовете на френската мисия е разгледан опитът на Франция в производството на снаряди.
На генерал-майор Ванков е предложено отначало да изслуша френската мисия и да определи възможностите френският опит да бъде приложен в руската частна промишленост. След поредица лични контакти, убеден в ползата от прилагането на френския почин и в Русия, генерал-майор Ванков докладва за това на великия княз Сергей Михайлович. Височайшата персона, след като се запознава с доклада му, възлага на генерал-майор Ванков съвместно с Артилерийския комитет да разработи чертеж на експлозивен с цялостен корпус снаряд за нашето 3″ оръдие, за да се определи реалната възможност в бъдеще да се осъществи пробното производство на 3″ снаряд за нашите полеви оръдия.
На същото съвещание се разглежда въпросът за използването на чертежа на френския фугасен снаряд към нашите 3″ оръдия.
Френският боеприпас принципно се различава от руския както по своята дължина, така и по начина на изработка. Докато нашият снаряд се състои от две части - тил /чашка/ и завинтваща се глава, френският има цялостен корпус. Самият начин на изработка на френския снаряд съществено се отличава от приетия в Русия. Решавайки въпроса за възможността да се изработват 3″ снаряди по френски чертеж и начин, трябваше да се намерят в Русия подходящи по своите механични и технически възможности частни заводи и работилници, което генерал-майор Ванков и прави. На великия княз Сергей Михайлович бе доложен резултатът от съвещанието, проведено от генерал-майор Ванков с московските индустриалци, като неговият извод е, че е налице реална възможност предполагащият се нов за Русия снаряд да бъде произведен от частните заводи в Москва и Южна Русия.
Непосредствено след този доклад великият княз заповядва на Артилерийския комитет да разгледа и обсъди предлаганите чертежи и инструкции за изработката на всички части на снаряда.
С разпореждания на великия княз Сергей Михайлович от 12 февруари №24 и на Главното артилерийско управление от 14 февруари № 11280 на генерал-майор Ванков и капитан Терпиловски се възлага да заминат за Москва, Брянск, Екатеринославл и Харков и да изяснят възможностите за производството на 3″ снаряди по френски образец от частните заводи там.
Предвид изключителната спешност на задачата, по телеграфичен път се осъществяват контакти със Сдружението на собствениците на заводи и фабрики и с тяхно съдействие по предложение на генерал-майор Ванков на 16 февруари се свиква съвещание на представителите на металообработващите заводи от Московски регион, което продължава на 17 и 18 февруари. Присъстват представители на седемнадесет завода. Генерал-майор Ванков докладва за поръчението на великия княз да се възложат на московските заводи поръчки за производство на снаряди френски образец под ръководството на руски артилеристи и френски инженери, като подчертава изключителната спешност и важността да се работи сигурно и прецизно. За по-добра организация на производството се предлага заводите да бъдат разделени на групи: една група да се заеме с осигуряването на стоманата, друга - с изработката на корпусите чрез провъртане или щамповане, трета - с изработката на запалителите и четвърта - с изработване на ударните тръбички от пиринч.
Отбелязва се, че е желателно начело на всяка група да има завод, където ще се концентрират ръководителите. Там ще се получават разяснения и ще се правят всякакви опити и изпитания. Що се касае до материалите - стомана, мед и пиринч - обещава се съдействието на Артилерийското ведомство.
В последвалата размяна на мнения представителите на заводите посочват необходимостта да се отстранят различни препятствия, които биха попречили за ефективното производство и развитието му. Така те смятат за наложително да се регулира редът за изпълнение на бързите поръчки от страна на различни ведомства - морското, интендантското, инженерното и т.н. По-нататък собствениците на заводи посочват данни за драстично намаляване на щата опитни работници предвид мобилизациите. Накрая не бе подминат въпросът с нарушените железопътни превози, вследствие на което заводите незадоволително се снабдяват с гориво, материали и машини. Посочени бяха данни, свидетелствуващи, че в рамките на един месец са доставени едва 22 на сто от поръчаното и разрешеното от Минния комитет топливо, че от Архангелск не се превозват отдавна пристигналите там от чужбина машини и пр. и пр. Останалата част от съвещанието бе посветена на запознаване с детайли от чертежите, като обясненията се дават от гвардейски капитан Терпиловски и членове на френската мисия. Участниците имат възможност да навлязат в най-дребни подробности, засягащи производството на снаряди.
На съвещанието на 17 февруари между другото става ясно, че за да се пестят материали, потребни за изработката на мелинит, шнайдерит и други взривни вещества, химическите заводи трябва да спрат продажбата и разпиляването им, за което те са уведомени.
След това съвещание, изяснило фактите, че заводите от Московски регион са готови да вземат участие в производството на снаряди в съответствие с възможностите си, на 18, 19 и 20 февруари въпросните предприятия бяха посетени с цел на място да се установи състоянието на тяхното оборудване.
Трябва да се отдаде дължимото на Московското сдружение на собствениците на заводи и фабрики за активното съдействие и участие в подготвителната работа, с които то откликва на призива на генерал-майор Ванков.
Впоследствие гвардейският капитан Терпиловски и френският техник Гуни са командировани от генерал-майор Ванков в Южна Русия , за да се запознаят със заводите в Харковски регион. Предвид затрудненията на заводите да произвеждат снаряди без да разполагат с образци, генерал-майор Ванков съвместно с капитана от френската мисия Понсе и френския минен инженер дьо Лунан, заминават за Брянск, за да изяснят всички детайли по изготвянето на образци на новите снаряди в Брянския арсенал и Брянския завод.Същевременно 7 частни московски заводи и Брянският арсенал получават задачата да изработят опитни образци снаряди за изпитания. Поради недостига в Москва на подходяща стомана, почти един тон стомана спешно е прехвърлена от Брянския завод.
Към края на февруари проучвателните работи, огледът на заводите и съвещанията със представители на заводите наложиха определени изводи, които генерал-майор Ванков излага в специален писмен доклад до великия княз Сергей Михайлович /28 февруари № 8/. В него той посочва, че въпросът за производството в Русия на боеприпаси френски образец следва да се смята до голяма степен разрешен в положителен смисъл, но, за да бъде делото успешно, е необходимо на заводите да се окаже съдействие: за превозване на необходимите им материали и гориво; връщане в заводите на майсторите, мобилизирани в запасни батальони, дружини и специални команди; регулиране на последователността и реда на изпълнение на поръчки от отделите на военното, морското и други ведомства.
Организацията на това начинание, според мнението на генерал-майор Ванков, би трябвало да напомня един вид организацията на крупно промишлено предприятие, начело на което стои директор-разпоредител. Канцеларските преписки и разтакавания биха могли да погубят идеята в самия й зародиш. Лицето, което ще оглави “Организацията” трябва да има правото на място безапелационно и окончателно да решава всички възникващи икономически, стопански и технически въпроси. Лице, лишено от такива пълномощия, няма да успее да осигури необходимите суровини, материали и гориво без забавяне, което неизменно съпътства даже товарите за държавните заводи и технически учреждения.
След като изяснява необходимостта от пълномощия, генерал-майор Ванков излага подробен план за организиране производството на снаряди, който би представлявал един вид техническа мобилизация на промишлеността в Средна и Южна Русия, мобилизация, продиктувана от належаща необходимост. Що се отнася до зареждането на снарядите, генерал-майор Ванков предлага това да бъде възложено на Московския артилерийски склад и неговата лаборатория.
Докладът на генерал-майор Ванков лежи в основата на по-нататъшната работа по производството на снаряди френски образец, но с доста сериозни ограничения: не се предоставя пълният обем права и пълномощия за претворяване на този доклад в живота.
След представянето на този доклад в Петроград, детайлното му проучване продължава в Москва, като същевременно започват подготвителните работи за осъществяване на набелязаните задачи.