ВРЕМЕТО
Заглавието на есето е взето от книгата „Стълбата” на Красимира Кацарска. В него тя разсъждава върху мисълта на древногръцкия философ Теофраст: „Времето е най-скъпоценно от всички средства.”
Не мога да не се съглася със съжденията на есеистката. Аз обаче искам да погледна от друг ъгъл казаното от философа.
Силно ме впечатлява думата „средства”. Те определят успеха на отделната личност в неговия интимен и обществен кръг. Разсъжденията са в съвременен ракурс, независимо че за времето всички истини са от началото на света.
Ако свързваме нещата с изгрева и залеза, това значи да разглеждаме съзнателно момента от раждането до смъртта. Времето на хората до края е различно и важно място в него заемат начинът на живот, социалното положение.
Достойнството играе първостепенна роля за определяне качествата на личността. То е важно за създаване на доверие у човека в смисъла на извървения път, който служи като пример на целеустременост и воля за спазване на пътя на Доброто в личен и в обществен план. А всичко това се изгражда с много труд, с любов в семейството, към хората, които ме заобикалят.
Нека казаното го разглеждаме от времето на Демокрацията до изгрева на утрешния ден!
Горе цитираната дума днес се е загубила и понякога се употребява като спомен от достойни времена. Не съм черноглед, че да не призная, че все още се намират такива хора. Но те са изхвърлени от недостойните, защото думата „средства” те я използват изкусно и тя води до удари под кръста. А те превръщат живота им в ад и затова не могат да реализират мечтите си.
Достойните хора са неподкупни, а мазните влечуги - лениви и нечестно допълзяват до най-мръсната игра - политиката. Там, постигнали своята цел, те се угояват, спят пред очите на електората и рязко бръщолевят, когато телевизията предава. Често се срамувам, когато слушам, защото лесно получените професорски титли не им пречат да показват недъзите и недостатъците в усвояването на родния ни език.
Ако през тези 45 години с много недостатъци говорехме за малки пропуски в езика, в сравнение с това, което е сега, разликата е несравнима.
Времето би трябвало да ни помогне да се преборим с дебнещите опасности за майчиния език.
Във всички градове и села имената на фирмите и на заведенията са на чужд език. Това е сериозен знак за внимание. Пръв Николай Хайтов усети още в началото на преходното десетилетие, че в световен мащаб се прокарва теория за ликвидиране или асимилиране на „малките езици”. Забулена по различен начин, тя е един от потъпкващите процеси в страната. Част е от инвазията на набиращата скорост глобализация, целяща потискане и подменяне на българската самоличност и на духовната култура с внесени отвън ценности.
Времето като средство трябва да се противопостави на всички, които желаят обезбългаряването на красивите Родопи. Необходимо е да изправим ръст и да не позволим претопяването на националното съзнание, което векове наред с кръвта си са защитавали ханове, царе и патриарси.
Един народ не се е загубил във времето, когато има свое лице и собствена култура; когато в отдалечената епоха е бил сила със знание и оръжие; когато единствен не е допускал да бъде победено едно знаме.
Времето е могъщо средство и ние трябва да се съюзим с него! Да вярваме, че доверието в него е нашето бъдеще, за което, ако трябва, ще победим и залеза! Ще направим и невъзможното!
