ТИХАТА СЛЕДА
ТИХАТА СЛЕДА
Отлитат жерави зад вечерта.
Притихват птичите ята в лозята.
Заспиват морни песни и листа
под вечерните сенки на гнездата.
В далечината блясва бърз откос
от есенна мелодия без думи.
В клонака орехов се сгушва кос -
подобно въглен в бяло пълнолуние.
Дали изгаря падаща звезда,
или се стрелва орех към тревата?!
Където свършва тихата следа,
се пуква меко с екот тишината…
Прикътах пак деня си за покой -
бе както всеки Божи ден отруден.
Тежи с голяма зряла ядка той -
като огромен орех, с прът отбрулен.
1976-2008
ЖИВА Е!
Надничах към прозореца й цяла зима -
все нямаше я там жената престаряла.
Дали по градове зимуваше незрима,
или при Господ тихичко се бе прибрала?
А тази вечер зърнах силует безплътен
в прозореца на непознатата старица.
Не знам дали бе тя, или пък бе духът й,
но възсиях:
Жива е самотната женица!
О, колко крехка е човешката природа!
Една сълза в окото ми внезапно блесна
подобно падаща звездица неизвестна,
отронена по бузата на небосвода…
2004
ЗРЕЛОСТТА МИ КАЗА…
Вярвай,
само аз съм твойто лято:
ето ти цветя, деца и птици,
ето ти небе неопознато,
ето ти любов за две зеници!
Друго искаш ли от мен да вземеш?
Плодове са вече цветовете ми,
а житата - хляб и топло семе,
кълнове в полята светят, светят.
Не вини ме злобно за нещата,
със които в пролетта те връщам.
Не съди ме
за снега в душата си.
Не хули ме за нощта си смръщена.
Вярвай,
само аз съм твойто лято…
Жаден ли си, не отглеждай лозе -
пий от първата чешма крайпътна!
И не питай колко твои кожи
все от обич тихо ще ти смъкна.
1988
ПО ВРЪБНИЦА
Ти не яздиш муле, нито просиш -
с бял Пегас към своя кръст се носиш!
И обут, и бос - не си Христос ти.
Каниш фарисеите на гости.
Чу ли твоята присъда, чу ли?
Те те съдят - чули-недочули.
Те те учат - чели-недочели.
Те те мерят - зрели-недозрели…
С твоето причастие горчиво
не веднъж и дваж с кураж си бивал.
Нека те разпъват девет пъти -
в тебе ще възкръсва пак духът ти…
Опрости им греховете, Боже.
Слепите обратно хващат ножа.
20.04.2008
МЕСЕЧИНА
Ясний месечко се смей,
рог извил на небесата …
Пенчо Славейков
Край мен щурчета закачливо
пак правят серенада буйна
пред прага светъл на луната.
А тя ги слуша мълчаливо
и цяла нощ не мигва - будна,
ухо надала към свирнята…
Детински спомен - спал за трима,
зад хвърлен камък ми подсвирна.
Сама отрони се сълзата -
светулка кацна сред тревата.
2007
СЪРЦЕ
Събудих се със мисълта за тебе.
За весел слънчев лъч се хванах
и чак до обедния връх достигнах.
Не тръгвай само с поглед да ме гониш!
Ако сърце си нямаш да ме стигнеш,
над пропаст твойта обич ще се скъса.
2006
ПРЕД БЕЛИЯ ЛИСТ
Жесток хоризонт. Орисия до гроба ти! -
Най-белият връх е пред тебе - най-строгият!
Душата му те чака. Очите му: пропасти!
Миг, или вечност е твоята траектория?
Къде е гневът на Паисий и Ботев!
Голямата тема е в голямата жертва.
Не може да люби и мрази дървото -
мечтаното първом с душа се премерва.
Къде са вулканите на твоите упреци?
На твоята съвест къде са кръвните данъци?
Най-жарките мисли заместват юмруците.
Крепи се изправен светът
на техния див ледолом…
Не тръпнеш ли в яростни пламъци -
в пустиня са твоите думи,
на пясък са твоите изписани страници…
Коварен е белият лист -
по-зъл и от бялата смърт.
2009
ВРЕМЕ ГОРЧИВО
Горчи отново под езика…
Георги Ангелов
/ „Новият ред”/
Кучешко време
ръси край нас
жилаво семе
час подир час,
бреме след бреме.
Дума човешка
няма за цяр.
Царят е пешка,
пешката - цар:
голи, без дрешка.
Както ни впрягат,
както ни хранят:
да ти е драго
куче да станеш -
тук и веднага…
Питаш ли как съм?!
Драг и немил -
тъй съм я втасал.
Славей на грил -
вместо на кактус…
