Анастас Стоянов

ЦВЕТЪТ НА СЪЛЗИТЕ

Дъщеричката ме попита:
какъв цвят имат сълзите?

Надникнах към блокчето -
оттам ме гледаше едно наскърбено момиченце,
готово всеки миг да се разплаче.

И само чакаше
да научи
какъв цвят имат сълзите.

- Трябва да са бели или сини,
като водата.

- Те не са направени от вода.

- А от какво?

- Сълзите на хората са направени от думи,
от най-различни думи.

- И от шамарчета.

- И от шамарчета,
но най-често
от думи!

- Ти отгде знаеш,
че са от думи?

- Ами баба веднъж ми каза,
че няма повече да ме обича -
и сълзичките веднага се показаха;

друг път ти не ми купи дъвка,
рече ми - стига тая дъвка,
и от това веднага се родиха сълзичките.

От думи се правят те,
ама не знам цвета им.

- Че нарисувай ги с цвета на думите:
сняг - бяло,
нощ - черно,
мак - червено….

- Добре,
но момиченцето на рисунката е самичко.
И иска да заплаче.
А какъв цвят има думата
САМИЧКО?

Разговора стана труден,
затова измислих една хитрина -
смръщих се, загледах се във вестника си
и казах сърдито:

- Я ме остави на мира с твоите сълзи и бои!
Махай се от главата ми,
че ей сега ще те наплескам!…

Очите на момиченцето се наляха с едри,
тежки сълзи,
закапаха по рисунката.

Усмихнах се:

- Бягай сега пред огледалото:
виж цвета на сълзите!

Момиченцето скочи,
заби носле в огледалото,
постоя малко
и се върна развеселено:

- Разбрах:
приличат на слънцето.
Светли са.

Ще ги нарисувам като мънички слънца.

***
Аз под всяко було ще разбуля
моя враг.
От враг не се боя.

Има той усмивка на акула
и прегръдка има
на змия.

И не ще избягам да се скрия:
сам ще найда сили за това -
тез зъби отровни да избия,
да извия змийската глава.

Но когато свой оклевети ме,
оплете ме в някаква лъжа -
помогни ми, майко, подкрепи ме,
вярвай:
сам
не мога издържа.

***
Дяволите,
дявол да ги вземе:

вилите си
прекроиха в малки,
малки -
еднороги химикалки;

дългите си
жилави опашки
те подвиха
в меки, скъпи гащи;

ех, в рогата
само е бедата,
но и с тях се справят
с вещина:

видите ли,
туй били рогата,
сложени
от бившата жена…

И избягваш
с пръст да ги покажеш,
и си ври казана
в наши дни.

И не смееш
копче да им кажеш,
камо ли пък,
че са сатани!

ВЕЧЕР В БОМБАЙ

Какво ми предлагаш, момиче,
в бомбайската вечер стаена?
Ръка ми подаваш, момиче,
ръката - студена.

Какво ми предлагаш, момиче,
в среднощните улици глухи?
В очите ти гледам, момиче,
очите ти - сухи.

Какво ми предлагаш, момиче,
в колиба от палми и слама?
Дланта ти без ласка, момиче,
устата ти - няма.

И тръпни ръце не протягам
към тебе, красавице клета:
ухо до сърцето ти слагам,
а чувам -
        звъни монета.