Редки старопечатни издания притежава библиотеката на ломското читалище “Постоянство”

Юлий Йорданов

В края на четиридесетте години на деветнадесетия век гласът на Паисий от далечен Атон достига и събужда от летаргията и позаспалия крайдунавски град Лом. През 1848 година тук е открито класно училище и за негов редовен даскал е поканен врачанинът Кръстьо Пишурка. За този голям родолюбец ломският историк и литературовед Цветан Минков отбелязва през 1927 година: “…ревностен поддържник на просветата, той пише, за да буди интерес към книгата…”

Пишурка става не само първият светски учител в града, но и първият автор на книги, първият преводач и поет. Но, ако има нещо, за което ломчани трябва да му се преклонят благодарствено, то е основаното от него читалище. Годината е 1856-а, когато се ражда у нас този социален феномен.

За него изследователят Никола Кондарев пише: “…Първото читалище е основано в Свищов през януарий 1856 година. По-късно, същата година се основаха в Лом и Шумен, обаче преди тяхното основаване има неколко културни прояви, наподобяващи на читалищата. От тях забележителни са: 1. Обща стая в Трявна, която е служила за читална и запазване на книги, и 2. Читалната на Пишурката в Лом. Последната носеше името “читалище”, но въпросът не е само до съдържанието на читалището, а до задачите, които си поставя и принципите, върху които лежи. Двете културни прояви служат за запазване на книги, за читална…”

В това отношение “читалната” на ломското читалище изпълни и днес изпълнява своята основна задача. Това потвърждава и историкът на българските читалища Стоян Чилингиров. Според ломския летописец Димитър Маринов, през есента на 1848 година Пишурка поставил на вратата на учителската стая надписа “читалище” и пренесъл там цялата си лична библиотека - вестници, списания, учебници, речници и книги. Така той става и първият дарител, при това казано на съвременен български език, защото цялата му дейност като читалищен деец е била на обществени начала. Разбира се, на културно-просветителското поприще Пишурка “не остава сам в средата”. Намират се десетки негови сподвижници-спомоществователи.

През цялата 1856 година ломското читалище развивало трескава дейност - всяка вечер се пълнело от жадната за повече знания родолюбива младеж, която тук слушала сказки и чела вестници, списания и книги. С чувство на високо съзнание и национално достойнство те научавали как “дунам по всички газети ся четеше с похвала нашето единодушие и пестене за заведението на учебното ни заведение (читалището)… и от разни места почнали бяха от родолюбците да ставят стицания и дарове не само с книги, но и с други такива, които разбудуват нашето заспало чувство към нашта народност и просвещение…” В една от дописките на “Цариградски вестник” от октомври 1856 година четем, че “скорозаведеното ни читалище само с 200-те книги, които му посвяти наскоро сръбското правителство ся обогати и украшава…”

Читалнята е пълна с “книги разни по полиците, наредени на масите стоели вестници и брошури - болгарски, сребски, гръцки и всяг от гражданите можел свободно и благочинно да отиват тамо да прочете и научи нещо полезно за себе си и общото добро.”

Увеличаващият се фонд на читалнята изправя пред трудности Пишурка и неговите книголюбци. Стаята е вече малка и тясна да изпълнява своето предназначение. Най-близките негови сътрудници - бившите му ученици Никола Първанов, Димитър Маринов, Илия Щърбанов, Коста Стаменов и други - му помагат при намирането на подходяща къща и при прехвърлянето в нея на книжнината. Поставена в още по-удобно помещение, библиотеката започнала да развива по-оживена дейност. Броят на дарителите се увеличава, а с това и нейният книжен фонд. Фактът, че дарителите били не само частни лица, но и сдружения, фирми, та дори и чужди консулства и институти, говори за нарасналата популярност на ломската библиотека. В по-голямата си част дарителите са били ломчани или живели в града книголюбци.

- От насъбраните от онова време книги днес са оцелели много малко и поради това представляват особена ценност - казва Румяна Кръстева - главен библиотекар. - Именно те изграждат старопечатния фонд на библиотеката. Днес тя притежава 165 редки старопечатни книги в 216 екземпляра, от които 11 периодични издания. По-голямата част от тези книги са написани или преведени от Кръстьо Пишурка. Сред тях най-много екземпляри са от “Рахилин плач”, “Момина китка” и “Изпаднал търговец”.

Фондът е богат в жанрово отношение. Притежание са книги от всички области на знанието. Най-голям е делът на учебно-педагогическата книжнина - 167 заглавия, художествената - 64 и научната - 72. Богословско-богослужебната литература, която преди повече от век е заемала водещо място, сега наброява 26 екземпляра. Не е малък и броят на книгите с енциклопедичен и нравствено-възпитателен характер. От научната литература преобладават историческите заглавия, следвани от тези в сферата на литературознанието, математиката и географията. Народното творчество и музикалната литература обогатяват сбирката.

Съдейки по амортизацията на книгите, може да се направи заключение, че най-много е използвана черковната и учебно-педагогическата литература. Повечето от книгите са на български и черковно-славянски език. Приблизително 90 на сто от тях са печатени в чужбина, а само 10 на сто - у нас. Най-много книги са издадени във Виена - близо половината, в Цариград, Букурещ, Белград и Русе. Няколко са книгите от печатници в Браила, Нови Сад, Москва, две - в Одеса и Петербург, а по една в Париж, Прага, Пеща и Земун.

Най-старото издание във фонда е “Български книжици” от Васил Априлов, издадено през 1841 година в Одеса. Рядко срещана ценност е книгата “Манифест на Александър II за обявяване войната с Турция”, излязло от печат през 1877 година и един атлас на руски език.