Валентин Найденов

В сборника разкази „Самолет от Цюрих” на Васил Попов, на сто седемдесет и седем страници, са намерили своето достойно място двадесет и един разказа.
Заглавието на книгата поражда в съзнанието далечни и близки асоциации. Къде беше Цюрих? Какъв е този самолет? Щом е самолет ще има летище, а на летището - обичайното барче, кафе, митничари, пътници, стюардеси, винаги чифт и никога тек хризантеми в букета.
“Аз да бях на негово място - каза барманът Петко, подпрян на цинковия кантар - отдавна да съм претръпнал.”
Сега си представете, че мъжът с белите коси е “донесъл с черната си обувка мокро кленово листо. Жълто и изящно като ръка с разперени пръсти.”
Не бих си позволил да преразкажа цялата книга, не бих си позволил и един единствен разказ да преразкажа….запомнил съм отделни изречения, които ще нося в себе си цял живот. Иначе не може да бъде. Ще ги помня ,както се помнят и красивите и страшни неща в живота - раждането, любовта, смъртта…Всичко не може да се запомни, всичко не може да се забрави.
Читателят ще премине “през чакалнята отвъд никелираните тръби на границата…” Белокосият напразно очакващ букет с чифт бройки хризантеми/както в прииждащите дни ще очакваме напразно нов разказ или роман или есе от …Васил Попов/, ще принуди със своята статичност бармана и митничаря да се замислят:
„ - Защо да го спираме - рече барманът. - Не виждаш ли, че е мръднал?
- А бе ти не ги разбираш тия работи - каза Киров, яките му челюсти се отпуснаха.- Ти гледаш нещо да прекараш, да удариш бройка, а има хора….
- Какви хора?- засегна се барманът.- Ти не гледаш ли нещо да прекараш?
- Което си е право, ама има хора - „един път обичат, за цял живот.”
Е, даже любезният читател да не е прочел нищо друго от този забележителен писател, автор на повече от двадесет книги, между които: “Корените”, “Времето на героя”, “Вечни времена”, “Низината”, след един така мъжки написан разказ е вече под властта на словото на Васил Попов. Словото - най-върховния повелител на човешката душа. Ще продължи след това словото по трудното трасе, проправено в привидния хаос на чувствата. Тук в „Улпия Романа”, “Бяла рокля за посрещане”, “Много странно”, “Екваториален полюс”……невероятно тъжният анекдот в „Малиново сладко”, ще снеме шапка пред подвига на доктор Пейчев от Русинци в „Слово за живия автобус”. Тези разкази не могат да бъдат прочетени на един дъх. Много пъти човек спира да диша. Спира бледен и в зеленото мляко на ливадата от „Конници”, за да премине галопиращ подир сянката на оня самолет, понесъл слепи пътници, оцелели от войната и едно момче….” Достига до „История”, „Първите стъпки”, „Щъркели”, „Рождение”.
Прескачам няколко разказа и достигам отново до първия -„Самолет от Цюрих”…” - В края на краищата - каза бавно и дълбокомъдрено митничарят Мартинов, като спусна фуражка над очите - никой не знае къде точно му е гроба, не е ли така…..”