Мартин Ралчевски

Eдна древна индийска легенда разказва за ненадминат в съвършенството и мъдростта си индуски монах, който от младини бил посветил целия си живот на една единствена цел - тази да разбере смисълът на човешкия живот. Когато навършил осемдесет години, ненадейно, разхождайки се в гората той срещнал Създателя си, който му се явил във вид на скромно облечен белобрад старец. Индусът веднага разбрал, че пред него стои, не кой да е, а Творецът на всичко. Без да се колебае нито миг той веднага попитал: „Щом ми се явяваш, Господи, значи, че или е дошъл краят ми или, че Си чул молитвите ми и се решил да изпълниш просбата ми.” „И за двете си прав - отвърнал Господ - тук съм, защото ти се труди неимоверно много през всичките дни, които ти бях отредил на земята с една едничка цел, да разбереш смисълът на творението Ми. Благодарение на твоето неугасващо желание и неспирно постоянство ти се доближи изключително близко до целта си и вече почти знаеш отговорът, затова реших да те възнаградя като ти изпълня едно желание”. Индусът навел поглед, защото било непосилно да гледа Създателя в очите и смирено промълвил: „Аз изживях животът си така както желаех. Придобих мъдрост и знания, каквито едва ли някой на тази земя притежава. Постигнах истинска свобода и спокойствие, за които много хора силно мечтаят, а аз имам от тях в изобилие. Едно нещо обаче не можах да разбера: какво е любовта?” „Това ли е желанието ти?” - попитал Бог. „И да, и не - отвърнал индусът, - да, защото това е наистина желанието ми, но и не, защото за да го осъществя бих искал да изживея животът си отново. Ако е възможно, искам да стана отново на двадесет години, но да запазя разума, който имам в момента.” „Всички закони и сили, които познавате вие човеците са Ми напълно подвластни - отвърнал Бог, - но има нещо, което явно все не можете да разберете, и това е, че Съм ги създал за да се спазват, а не за да бъдат нарушавани.” „Значи няма да изпълниш желанието ми?” - натъжено попитал индусът. „Ще ти дам всичко, за което мечтаят хората, но втори живот.., това не мога”. Индусът не отговорил нищо. Той мълчаливо свел глава и смирено зачакал. Бог видял и оценил голямото му смирение както и силния му сърдечен копнеж. „Понеже наистина виждам, че си мъдър, благочестив и достоен човек, ще направя изключение! - казал Той. - Ще те върна на двадесет годишна възраст, но както ти казах преди малко, не всички закони ще пристъпя. Ще те върна шейсет години назад, но без опита и мъдростта, които си придобил по време на живота си.” Индусът се натъжил, защото разбрал, че човек има само един единствен живот, за да осъществи мечтите си, както и само един единствен шанс за да познае любовта и щастието… и пожелал да умре.