Весела Димова

***
Онзи, който е в теб -
по-добрият от двамата…
Който често мълчи
и са тъжни очите му,
който носи небе
на едното си рамо,
а на другото - тежката
чанта на дните ти;
онзи, който не знае
стойността на измамата,
но цената на вярата
е платил със сърцето си -
кога за последно
си говорихте двамата?
В някой минал живот -
и на друга планета…

***
               На Н. Заяков

Когато си отиваш
отнасяш всичко със себе си
отиват си радостта и тъгата
болката щастието лудостта
като глухарче на вятъра
се разпилява надеждата
само любовта ти
ако е по-голяма от теб
ще те надживее…

***
Остани да те погледам още малко…
Преди да си изчезнал зад завоя
на улицата, къщата и времето.

Преди да си потънал в тишината,
населена със жестове и стъпки
на шест милиарда хора на планетата
и тъкмо затова непоносима…

Нека те погледам още малко -
преди да си преминал през чертата,
разделяща света на “днес” и “вчера”,
отвъд която всеки миг е спомен.

Защото любовта е сол по кожата,
камъче в черупката на мида,
сълза в смеха и гвоздей във душата -
разпятие за всички други чувства…

Защото любовта ще ни остане,
когато не остава нищо друго -
душите ни по нея ще намерят
неземната пътека към звездите…