Павлина Павлова

***

Сред прозвънващите чанове на завръщащите се овце и кози, Митрофан безпогрешно разпознаваше тяхната Милка: понеже е въртоглава, звъни по-силно, поясняваше той и отиваше да я посрещне и издои. После сядаха да вечерят.

- Какви вкусни домати! В столицата бях забравил истинския им български вкус! - възкликна Йонко, опитал салатата от домашни зеленчуци.

- Ами то по пазарите продават едни пластмасови, продукт на генно-модифицираното инженерство…

- Голямо престъпление правят, нарушава се съвършенството на природата, нейният естествен подбор.

- Това е катастрофа, синко! Защото от най-малката тревичка до най-гигантското дърво, от мравчицата до слона, всичко е свързано в една хранителна верига и когато човек я наруши, последствията са непредвидими.

- Но със сигурност, страховити. - съгласи се Йонко. - Кръговратът на природата ще бъде разкъсан, при това, необратимо.

- Спомням си борбата на китайския народ с врабчетата по време на културната им революция. - Бръчиците между веждите на Митрофан показваха колко е разтревожен от темата: - Изтребиха ги до крак, за да не им ядат ориза. И какво стана? През следващите няколко години не остана врабче, но цялата им оризова реколта беше буквално изядена от гъсеници и други насекоми.

- Ами разселването на животински видове на места, където липсват естествените им врагове? После не могат да се справят с популацията им!

- Не ти ли се струва, че през последните няколко десетилетия за все повече хора планетата Земя е заприличала на хипермаркет, в който пазаруват, без да плащат. Сякаш земните богатства са безкрайни! Но не е далече времето, когато ще свършат и нефтът, и газта, и полезните изкопаеми.

- А смогът ще ни довърши окончателно. - отсече Йонко.

След вечеря, тъкмо пуснаха телевизора, за да чуят новините, влетя Шукри, запъхтян и зачервен от вълнение.

- Добър вечер! - поздрави ги той.

- Какво става, дядо Шукри? - надигна се Йонко. - Случило ли се е нещо?

- Амии, ходих до Хахново, но изпуснах последния автобус и се наложи да наема такси. И понеже бях похарчил и последните си пари от пенсийката, та се разбрахме с шофьора да му платя с две кокошки.

- Не го усуквай, а говори направо! - смъмри го Йонко.

- Ами аз, такова…. успях да хвана само една. Подплашиха се, пущините, нали спят на черницата, хвръкнаха по-нависоко и не ги стигам. Та, ако може, да уловим една от вашите кокошки, пък утре ще ви дам една от моите.

- Не може! - строго каза Митрофан. - Нашите са носачки!

- Ама нали ви казвам, че утре…

- Чакайте! - спря ги Йонко. - Къде е шофьорът?

- Чака отвън.

- Тръгвай да се разберем с него.

Двайсетте лева, които Йонко даде на таксиджията, свършиха работа. Ако беше почтен, щеше да върне кокошката, която крякаше от багажника му, но той каза само едно:

- Готово, всичко е уредено!

И като даде газ, заподскача с колата из попътните дупки.

- Много ти благодаря, Йонко. Ще ти върна парите, щом донесат пенсията.

- Не искам да ми ги връщаш. Току-що спасих живота на една кокошка.

- Тогава ще ти набера от ранните ябълки.

- От онези, белите ли?

- От тях!

- Е, добре. Така става.

- Хайде, довиждане, че цял ден ме нямаше у дома. - сбогува се Шукри.

Йонко остана до портичката, загледан към стъмнения хоризонт, който скоро щеше да се мушне сред необозримия мрак на нощта.

Както обикновено, след като чуха новините поседнаха в лятната кухня и докато се наслаждаваха на прохладата, носена от вечерника, пиха чай и се отдадоха на обичайните си раздумки.

- Светът се направлява от шепа хора. - поклати замислено глава Митрофан. - Или от висши политици, или от провокатори, добре платени, за да извършат дадена поръчка. Спомни си как пламва Първата световна война?

- Сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник. - Йонко имаше слабост към историята и продължаваше да помни дати и имена, които отдавна не му вършеха никаква работа.

- А подпалването на Райхстага пък се прави, за да се развържат ръцете на Хитлер към обсебване на цялата власт. - продължи мисълта си Митрофан. - Или нападението над Полша от преоблечени в полски униформи есесовци, с което се слага началото на Втората световна война. Ами изстрелът на Агджа срещу папа Йоан Павел Втори, в който замесиха и България?

- И всичко - в името на едно: стремеж към световно господство. - съгласи се Йонко. - Но то възможно ли е, как мислиш?

- Не, разбира се! Ала обсебените от този стремеж твърде късно осъзнават истината. Такъв е бил Наполеон.

- И Александър Македонски.

- И Чингиз хан.

Замълчаха, объркани от сравнения между повтарящи се събития, които, независимо от тяхната отдалеченост във времето, имаха странни сходства.

- Всяка война е брутално безмилостна и жестока. - отбеляза с равен глас Йонко. - Равносметката от Първата световна война са 15 милиона жертви, от Втората - 60 милиона, повечето цивилни.

- Не си ли забелязал, че войните през последните двайсетина години се водят все срещу един човек: САЩ и НАТО срещу Саддам Хюсеин,  САЩ и НАТО срещу Милошевич, САЩ и НАТО срещу Осама Бин Ладен…

- Сега, като го казваш, изтръпвам. Абсолютно вярно! Светът срещу един човек е равно на хиляди невинни и безсмислени жертви, ужасяващи разрушения, загуба на човешки потенциал и на огромни ресурси, които биха дали тласък за развитието на човечеството.