Кръстьо Кръстев

ПАСТОРАЛ

І.

Вечер чувам сънен глас на птица
и ме лъхва дъх на чемерика.
Зная, плаче нейде улулица,
в моето селце да ме повика.
Там ще се възправи бучиниша,
пак ще ме споходи дъжд внезапен.
И на спомен благ ще замирише,
а в капчука песен ще закапе.
Ще заплачат в тъмното кавали,
а момите ще пребършат скули.
И кандилце баба ще запали,
ще въздъхнат скътаните дюли.
Ще въздъхнат жълтите тополи,
в гроба си ще се смалява мама.
На кого сега да се помолиш,
щом за тебе Господ вече няма.
Небесата с присмех ще ни гледат,
сякаш сме наръфано мушкато.
А смъртта ще драска с черна креда
своите прокоби вдън душата.

ІІ.

Заспиват вечер билките сред здрача
и се завръщат в кошера пчели.
А в небесата ангелите плачат,
навярно днешна рана ги боли.
А слънцето прибягва зад баира,
щурци засвирват приказен сонет.
На кой във млада вечер се умира -
дано да бъде в мрачен ден поне.
По зъберите вече спят орлите
не шава вейка, не трепти перце.
Дано не съм едничкият любител,
подигнал към високото сърце.
И комкан, и пречистен да закрача,
да погасят лулите си коли.
А херувими горе да заплачат -
целебен дъжд в душите да вали.
На заранта тополи, птици, жици
да засияят в есенен варак.
И те да бъдат нашите жълтици
за виното, за хляба по Господне благ.

ПОТЕРЯ

Подир мен пълзи потеря. И натирен от живота
неотменно се катеря към извечната Голгота.
А ме стига глас бездънен, пратен ми от глъбина.
Чакам своя знак отвъден - връх на горда планина.
Сипва жупел звезден восък. От горещите цветя
няма милост да изпрося - разпнат пак ще си шептя:
Кръста свой понесъл всеки, трябва да го възкачи
по безбродните пътеки, необходени с очи.
И това е мъка късна, сам, но късно я открих.
После? Нека да възкръсна в песен и в картина, в стих.

ЛИРИЧНА ИРОНИЯ

Още не разбирам от компютри,
раснал съм сред длъгневска мера.
Може би ще се науча утре,
ако дотогава не умра.

И на старостта е нужна ука,
дваж й трябват пек и резеда.
Нека съчка в огъня да пука,
пак да пием изворна вода.

Знам, така е оцелял народа
посред птици, дъждове, жита.
Ако няма мъдрата природа,
кой ще бъде същност на света.

Може би това ще е поетът,
сам постигнал Космоса дълбок.
Да, но той в душите наши шета,
другото е работа на Бог.