Иван Енчев

По всичко личи, че ние, българите, сме осъдени да живеем в една неразумна съвременност. По стара нашенска традиция продължаваме след всяка поредна смяна на властта да подлагаме на унищожителна критика всичко старо. Така беше след Втората световна война, така е и след настоящата смяна на политическата система след 1989 г.
По съвсем неоправдана логика вече заедно с отричането на всичко съветско се отрича и всичко руско - като се започне от най-обикновените стоки /с изключение на нефта/ и се стигне до руския език. Изведнъж той стана недостоен и неуместен за обучение на нашите училища. Намериха му се какви ли не кусури, за да се настройват и учители, и ученици срещу неговото преподаване в средните ни училища. И ден подир ден заслуженото място на руския език започна да се измества от английски, немски и други езици. Не! Категорично не съм против останалите езици! Но не мога да отмина с мълчание пренебрежителното отношение към най-утвърдения по света славянски език.
Как тъй изведнъж забравихме, че от всички славянски езици тъкмо руският ни е най-близък по произношение и по водещите останали езикови закони? А да припомняме ли, че тъкмо на този богат език са творили своите класически литературни произведения такива всеизвестни хуманисти и сърцеведи като Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, А. П. Чехов, И. С. Тургенев, А. С. Пушкин и още много други световно признати писатели? Нима не е срамно, че всички големи западни писатели без никакво стеснение си признават, че са се учили от великата руска литература на художествено майсторство, а ние, българите, ги задраскваме от духовния си живот с една престъпна нехайност и угодничество на политическите критерий?
Време е да се сложи край на едно неразумно посегателство върху българската култура. Употребата, присъствието, богатството на руския език не бива да се подценява. Руският език, както и всички други последствия от неговото приложение в живота на българската нация, трябва да заеме своето заслужено място. Без да се прекалява, разбира се! Нека се поучим от някои грешки на комунистическото минало, когато руският език у нас дори не се смяташе за чужд, а едва ли не за роден, което всъщност беше само едно фалшиво чуждопоклонничество. За съжаление, сега пък се хвърляме в друга крайност. Сега повсеместно сме се засилили да учим английски език. Нека! Стига да го правим цивилизовано. Ала твърде много се съмнявам, че и тук ще се проявим баш по нашенски, та в крайна сметка при разговори с чужденци ще продължим да си служим с примитивния език на пръстите и подмятанията.
Руският език, руската книга, руската култура не заслужават такова лекомислено отричане, с каквото се опитват да ги пренебрегват днес мнозина български граждани по чисто политически предубеждения и поклонничество към Запада. Наложително е да отрезвеем от пристъпите на опиянението, с което ни е завладяло новото преразпределение на силите, които управляват съдбините на света. Руският език е бил и ще бъде могъщ проводник на духовната култура. Нека го уважаваме! Не само, защото е славянски.
Ползването на няколко езика винаги се е смятало за неоценимо богатство на всяка интелигентна личност. Ала има някои исторически обусловени дадености, които никой не бива да пренебрегва. Тъкмо такава важна съставка в българската национална култура е доброто боравене с руски език. И то не как да е, а с истинско уважение. Така е било доста отдавна - и през Възраждането на българската нация, и след това. А какво ни пречи да продължаваме традицията? Руският език ще живее и ще бъде стълб на духовната култура, така както живеят и ще живеят завинаги славянските букви, тръгнали от малка България към големия свят на духовността. Нека не забравяме никога и тази свещена наша връзка - буквите. Нали тъкмо с тях и руси, и българи пишем библейските думи: в началото беше Словото…