Иван Енчев

Получих най-новата стихосбирка на Димитър Златев „Време за елегии” навръх православния празник Благовещение. Каква по-блага от тази лирическа вест! Вместо първи пролетни щъркели - свежи есенни елегии! За мене това беше твърде добро послание от един даровит литературен творец, роден в Тракия и живеещ в китното градче Чепеларе сред сърцето на Родопите.
Точно преди двадесет години имах удоволствието да публикувам отзив за неговата първа стихосбирка „Дъбове в града” /1990/. Тя стана повод да се запознаем лично и с времето да следя с интерес творческите му изяви. Още тогава неговите лирически изповеди ме впечатлиха със своята неподкупна откровеност, която е запазена и в най-новия му поетичен сборник „Време за елегии”.
Тук му е мястото да споменем, че през тази /2011/ година Димитър Златев навършва уважителната 75-годишна възраст и затова издава две юбилейни книги /бих ги нарекъл близнаци/, които съвсем нагледно отразяват същността на неговия творчески натюрел. Доста обемистият сборник „Заплащането на греха” е с избрани разкази и новели от книгите: „Ангелът” /1997/, „Терзания човешки” /2000/, „Предания край Рожен” /2004/, „Отворена клетка” /2006/, „Женска рожба” /2010, ръкопис/. А „Време за елегии” съдържа 50 подбрани по-стари и нови лирически откровения. Нека припомним и другите му стихосбирки: „Разговор с домашния заек” /1991/, „Прости чудеса” /1994/, „Кавал в подлеза” /2002/, „Най-насъщният хляб” /2006/. Към тях прибавяме обемистото литературно изследване „Миграцията в огледалото на поезията” /1997/ и книгата „Пристрастия” /2008/ с есеистика и литературни портрети и изследвания. Както се вижда, писателят е наспорил доста богат литературен урожай. Дай Боже, всекиму!
Някои по-схематично мислещи хора биха упрекнали Димитър Златев, че твори едновременно и поезия, и белетристика. Едва ли са прави. Той е еднакво отдаден и на двете проявления на своето несъмнено литературно дарование. Неговите творчески произведения са неразделно свързани като страните на една и съща монета. Белетристичните творби допълват лиричните му изяви, а стихотворенията освежават прозата му. В предговора към настоящата стихосбирка, озаглавен „Към брега на човечността”, редакторът на изданието Борислав Владиков съвсем оригинално заключава: „Той е орачът, а двата жанра са неговият двоен впряг.” Нека Димитър Златев продължава да оре своята литературна нива, както си знае, пък ние ще се радваме на неговите творчески плодове.
Книгата „Време за елегии” в известен смисъл е празнична, а не обикновена междинна стихосбирка, защото е събрала най-добрите лирически творби на Димитър Златев. Да, в тях преобладава елегичният тон на есенното настроение от преживените години, но те не внушават отчаяние и песимизъм, звучат оптимистично. Носталгията по отминалата младост намира израз в усмивката на внуците. Споменът за родния дом подхранва надеждата, че въпреки разрухата, духовна и материална, Родината ни има сили да се възправи от поредната криза. Любовта към обичания човек е трайна - тя и в есента на живота продължава да живее с някогашния младежки плам и всеотдайност.
Стихосбирката не е разделена на цикли, както се прави в повечето подобни книги, затова пък звучи монолитно. Лиричните откровения се допълват взаимно и определят общото настроение на сборника. Темите са все общочовешки: връзката между родители и деца, обичта към родния край, миграцията, духовната разруха, любовта. Не е забравена и тъгата по заминалите в чужбина деца и внуци.

Две руси плитки над овална гръд
се спускат край лицето - слънце русо!
Но устните опитват се напусто
по български въпрос да промълвят.
/Драма/

Характерна черта на художественото майсторство на Димитър Златев е неговата заразяваща искреност, простота и естественост на изказа. Стиховете звучат изповедно. От тях струи откровена човещина. В някои творби /”Майка”, „Обреченост”, „Копнежи”, „България”, „На пазар” и др./ умело се използват народни мотиви.
Стихотворенията се възприемат като трезви лирически откровения за личните преживявания и вълнения на всеки наш съвременник с чувствителна душевност и богат житейски опит.

От спомените - кладенец дълбок -
днес утолявам жажда, сбирам сили.
/Признание/

Читателят съпреживява духовното ежедневие на един буден човек, разтревожен от нерадостното настояще на България и обезпокоен за нейното неясно бъдеще. И той, както лирическия герой, е стъписан от повсеместния срив на морала и нормите на поведение на българите през последните десетилетия.

Вървя с народа си в безпътни друми,
в нощта не славей, кукумявка чух.
/Вина/

Творбите са изчистени от назидателност и декларативност. Настроенията и философските обобщения се внушават на читателя по съвсем непринуден път чрез използването на разнообразна лексика и добре овладени художествени средства. Навсякъде личи дългогодишната школовка и прецизност на един майстор на боравенето с богатия речников фонд на българския език.
Ще завършим тази съвсем кратка разходка из есенните елегии на поета Димитър Златев със строфа от неговото стихотворение „Автопосвещение”:

Денят преваля своя апогей
и ударите ще са все по-груби.
В изгарящата болка овладей
изкуството мъжествено да губиш.

Стихосбирката „Време за елегии” е добре подреден свеж букет от досегашните лирически изяви на Димитър Златев. А двете му най-нови книги сключват един голям венец на неговото разнообразно творчество, събрал аромата и неповторимостта на разцъфналите пролетни кокичета, летни рози и есенни хризантеми. С това самобитният писател вероятно е доближил хоризонта на творческите си намерения в максимална степен, но читателите са сигурни, че неговият неукротим дух ще продължава по стръмния път към върховете на литературното съвършенство, което е характерна черта за всеки истински творец.

Димитър Златев. Време за елегии. Лирика. ЗЕА-ПРИНТ. Смолян, 2011