ПИЩОВ
Едно време пищовите се правели по дюкяните. Сега ще ви разкажа за един македонски воевода, който бил предрешен като циганин. Ще ви разкажа какво му казал тюфекчията, когато воеводата пожелал да купи пищов. От тогава майсторът никога вече не си биел майтап с хората, щото станал за резил.
Случило се така, че в дюкяна му влязъл този циганин. Виждало се, че е обикалял далечни земи, имал вехти чуждоземни дрехи, алафранга били гащите му. Бил млад мъж, със зелени очи, и говорел чисто цигански. Поискал ту на турски, ту на български да купи добро оръжие. Майсторът веднага разбрал, че този циганин не купува оръжие да бие зайци. Трябвало му оръжие за човек.
Този сребърен пищов бил най-голямата гордост в дюкяна на тюфекчията. Той имал чираци и калфи. Продавал оръжие и бил ходил чак до Цариград, когато се сменяли евзалиите с кабзалии пушки. Само, че такъв пищов никой нямал. Малък пищов, ако го разглобиш ще видиш, че все същото сахат е направен. Толкова прецизно били изработени механизмите на пищова.
Босият циганин почнал да зяпа пушките, една по една. После тръгнал към пищовите. Поискал накрая да види и оня сребърен пищов зад гърба на тюфекчията. Тоз пищов не е за тебе - рекъл му тюфекчията, някак си изотгоре, все едно му казал - бе, циганин, що не си заминаваш в махалата. Дръпнал се зеленоокият настрани и пак посочил пищова. Тюфекчията бил ербап мъж и го хванало яд. И решил да си направи майтап. Нямаш толкоз злато за тоз пищов. Вземай един белгийски и иди да го гръмнеш. Щото било ясно, че зеленоокият щял да застреля някой, който му е направил лошо, и за който е излязъл от махалата посрамен и сега се връща наново.
Мъжът пак пожелал да знае колко наполеона иска за хубавия пищов. Тюфекчията подхванал пазарлък на майтап и поискал един калпак наполеони за пищовчето. Настрани от него калфите гледали и се хилели като свински пачи. Мангото трябвало да си тръгне и после да си разправят, как майсторът им поискал един калпак злато за оръжието.
Както си мислели тъй и станало. Брадясалият се обърнал и си хванал пътя. Тогаз те почнали да се присмиват, да се чешат и да си удрят шамари по стриганите кратуни и майсторът взел, че запретнал бели ръкави и си сипал чиста ракийца. После взел в ръка пищова и му заредил барабана с патрони, все същото сахат било това пищовче със сребърна дръжка, спусък като език на змийче и никой път не отказвало петлето. По едно време вратата пак се отворила и пак циганинът влязъл, а зад гърба му видели главата на бял кон с червена юзда.
Без да приказва, македонският комита дръпнал от главата на майстора - тюфекчия калпака му и почнал да го пълни с наполеони направо от кемеря си. Даже сипал и малко горница. Тогаз майсторът, без и той да се обади, дал на воеводата пищовчето.
Воеводата си тръгнал кротко като даскал и се качил от един път на коня си. Майсторът хич не погледнал повторно наполеоните, ами събрал пред тезгяха си калфи и им рекъл:
- Никой път няма да си правите майтап с човека. Не го знаеш отде иде и какъв е. Щом е човек, може и циганин да е, пак няма да си биете майтап с него. Щото всички сме хора от калта на тая земя и можеш да станеш за резил като мене.
