Кирил Павлов

Забравен лъч от слънцето скита по друмите на залеза.
Забравена сълза стои в ириса и се превръща в танцуващо кълбо под миглите.
Забравен…
Забравен чернозем - незасят, е избуял в буйни плевели и в него пълзят смъртоносни влечуги.
Забравен параклис се руши пред очите на миряните.
Забравен…
Забравен пенсионер работи на строежа, приличащ на развалина, която всеки момент може да рухне.
Забравени обещания под кожата на кметския стол пожълтели стоят и времето ги превръща в кал и мизерия.
Забравен войнишки полигон се разпада и става смрадливо бунище.
Забравен…
Забравен въглен в сърцата, обримчен в мъка и копнежи, стене в тиха обич по несбъднат зов.
Забравен, лунният диск на рамото на бора стои и в тишината скърби.
Забравен, небосводът губи звездите в нощта, защото в мрак са родени.
Забравен…
Забравен, Човекът, обречен на глад и лъжи за коричка хляб, пълзи.
Забравен, Човекът, загубил вярата, в кофата за боклук рови и я търси. А какво е без нея животът! Има ли смисъл?
Забравен…
Забравени черни забрадки сълзят.
Забравен, любовта осъжда на смърт.
Забравен от Бог и от хората.
Забравен, умираш сам като куче.
Забравен…