ВЪЗПОМЕНАНИЕ
ВЪЗПОМЕНАНИЕ
На Иван Николов
Присвоихме си паметта на поета,
разчупихме я като пита
на късове
и ядохме бавно и сладостно.
После дълго се вслушвахме в себе си -
може би ни е осенила частица
от неговото безсмъртие?
Но, ведно с хладните тръпки на ужас
от стореното,
усетихме само
колко е бил поетът
приживе
САМ!
ЗИМНА ЖЪТВА
Колко дълга е мойта присъда
в затвора на зимата?
Не ме ли помилват,
ще чакам небесно знамение!
Зимна жътва -
приятели вече заминаха
за небесните бойни полета -
а тука оставиха
мене…
Ще се срещнем на тази земя
след дванадесет века.
Ще възкръсне от прах и тъма
преродената памет.
Но, пленена, сега аз се влача
в реката на времето -
победения воин го чакат
безкрайни страдания.
Тежка жътва е -
мъдрост ли, кръв ли посяхме
в безпощадната битка на
светлината и мрака?!
Разговарят спокойно и мъдро
с отвъдния свят
заснежените,
тихи и вечни дървета
във парка.
