УЧАСТ
На Георги Струмски
Животът ни върти под своя камък
и дните ни троши като зърна.
Притихна Пеньо. И Андрей го няма.
По-тежка става празната везна.
И ходим по земята като в улей,
подхвърляни от думи и стени.
Да, жертвен кръст челата ни целуна,
вечерен знак деня ни осени.
В мъглата все по-гъста и голяма
с протегнати ръце вървим сега,
опора търсим: глас, усмивка, рамо,
дори и само полъх от ръка.
Когато се поспрем за миг единствен
и се заслушаме в единствен миг,
изтръпваме: край нас денят се плиска,
животът и без нас тече, шуми.
Не зная участ по-несправедлива
да гледаш в здрача - удивен и тих -
как този свят от тебе си отива,
преди от него да си тръгнал ти.
