Иван Дочев

ПРИЗНАНИЕ

Да си дърво,
което ме е хванало със клоните си
в момент на ярост,
ще те отсека;
да си от жилавите храсти –
ще те изтръгна с корена.
Дори ако си камък,
съборен от стихиите на пътя ми,
ще те отместя
или заобиколя.

А ти си в мен:
замрежваш погледа ми,
когато ми изменяш,
или събираш в него хиляди слънца –
когато ми принадлежиш;
участваш в дишането ми,
шумиш в кръвта…
Като жестока болест ти владееш всяка
моя клетка.
И да не искаш –
ще те нося до смъртта.

***

Ще купя два билета
за:
- най-хубавия концерт през сезона
- най-силната драма в театъра
- най-интересния цирков спектакъл
- най-голямата наша естрада;

или за последното дълго пътуване
- с експреса, дето не спира по нашите гари
- със самолета транзитен за Севера
- със лифт за шеметен връх
- със кораб за всички морета,

за да гледам –

как твоето място е празно до мен.

***

За всичко съм мечтал –
за бреговете на Сицилия и за небето на Мелбърн,
дори за полет около земята.
Но всичко във замяна аз бих дал,
за да заспиваш винаги върху ръката ми,
да слушам ритъма на твоя сън…
И мислите на нашата любов, тъй чужди,
да прогонва
усмивката на твоето събуждане.

***

Не си отивай
преди да сме направили от нашата любов
най-святото приятелство.
( Като това от Тримата другари.)
Докато не превърнем
всяко наше виждане
в един безкраен празник,
не си отивай.

След това –
ако можеш, си иди.

ПРАЗНИЧНО

За нашата светла годишнина
целувам смирено очите ти
със бялата нежност на вишните,
цъфтели насън и в действителност.