Красимира Кацарска

Сборникът „Сингартийските камбани - антология за изкуства” е интересен и провокативен опит да се съберат и предложат имената на най-популярните личности от Община Хаджидимово. Трудът на съставителя - поета Ангел Маринов, член на СБП - е огромен и заслужава адмирации. Защото тук са представени откъси от по-големи народоведчески и краеведски изследвания (на Иван Шиндов, Лиляна Сейрекова, Никола Коджабашев и Никола Аврамов). Опората в археологическите разкопки е убедително доказателство за връзката на хората от този край с родовите корени. Похвално е желанието на Лиляна Сейрекова да се захване с подобен труд. Особено вълнуващ е споменът на някогашния учител за драматичното време на преселването. Сърдечният и прочувствен поглед към хората и събитията на Никола Коджабашев показва дарбата на родения разказвач, който все още може да възпитава по-младото поколение в обич към родното. Вълнуващ е и разказът на Никола Аврамов.
Единственият публицист Димитър Шалев има изострен поглед към социалните проблеми. Неговият репортажен подход се среща с жанровете на анкетата и интервюто, за да очертае една по-ясна картина на поминъка и нравите на този край, изпълнен с човешка доброта и с усет към красивото и стойностното.
Прозаиците също имат свой поглед към живота и неговите проблеми. Интересно е да се отбележи фактът, че макар и от един и същи регион на страната, те виждат по различен начин хората и заобикалящия ги свят. Колоритните герои на Ангел Пирински умеят да диалогизират. Езикът е образен и стилистично добре използван. Хуманен е погледът на Барие Имамова към живота. Езиковият изказ е хубав, обработен, въздействащ. Лиризираната проза на Зейнел Моллова е интересна и интригуваща. Детският поглед към света на Иван Чачев радва в това време, в което светлината наистина не достига. Диалогът е искрен, непреднамерен, увлекателен. Обича поучителните финали - без назидателност. В чудесното есе на Илвие Конедарева се долавят топлотата и искреността на едно сърце, отдадено на училището.
Но като че ли най-много и най-разнообразни са поетичните текстове. Житейски правдиви са стиховете на Анка Папазова. Тя има добри лирически попадения в областта на поетиката (образност, метафоричност, диалогичност на внушенията). Ангел Маринов предлага една умъдрена и ритмична лирика. Лекият стих на Александър Косаков е насочен към ученическото ежедневие. Гатанките му разнообразяват страниците на това издание. Диана Манахова притежава усет за пейзажа, за изкуството, за естетическите измерения на света. Заразително е нейното витално светоусещане. Иван Докузов е определено граждански и социално ангажиран. Неговият бял стих, на места дисонантен, го показва като нестандартен, различен поет. Очертава се широкото му епическо мислене, което трудно се вмества в обичайния поетически изказ. Чудесен е ритъмът в стиховете на Катя Бозова. Долавя се нейният усет за детайлите. Поезията й е пъстроцветна, витална, устремена към преодоляване на сърдечните граници. Бих я определила като най-светлата поетеса на този край. Интимни са стиховете на Карамфила Терзиева и Калинка Гайтаничева, като втората показва и родолюбиви чувства в творбите, свързани не само с родния дом, но и с България.
Като особено достойнство на антологията искам да отбележа включването и на културни дейци, които не пишат, но са свързани с изкуството. Представянето на общественичката Венета Андонова е жест към хората, които подпомагат културното израстване на личностите в региона. Откроено е мястото на композитора Димитър Милушев. С особено пристрастие е представен фолклорният певец Иван Дяков. Интригуващ е изповедният тон. Има разнообразен подход за разкриване живота на по-известните хора от родния край. Неслучайно тук са и оценките на проф. Илия Манолов и на Кирил Стефанов.
Похвална е инициативата да се съберат тези имена, които се приемат като емблематични за Община Хаджидимово. Те са сигнал и за по-младите, които вероятно все още търсят свои пътища по света. Така може да се подтикнат към мисълта да се завръщат с гордост към родовите си корени в тези времена на отродяване и бездуховност. И да погледнат с надежда към бъдещето, в което биха могли да се впишат като достойни и уважавани личности.