МОЯТ ТАТКО
МОЯТ ТАТКО
Ако баща ми беше бизнесмен
и имаше завод за шоколади,
щях шоколад да хрупам всеки ден,
а не веднъж на месец, за награда.
Ако баща ми беше талантлив
началник във завода за играчки,
щях сигурно да бъда най-щастлив
с чувал играчки, не с един палячо.
Но татко полицай е. Вечерта
го чакам, през прозореца надничам.
Щом види ме, подсвирва ми с уста -
такъв засмян най-много го обичам.
ЗА МАМА
С копитца под прозореца ми рие
немирен вятър като буен кон.
А яхна ли го, бързо ще открия
примамливи посоки милион.
Възсядам го и литваме в небето,
все по-далеч, над облаците чак.
Събирам цяла кошница комети
и слагам я пред къщния ни праг.
Сега каквото мама пожелае,
ще се изпълни в този миг и час.
Какво ще иска мама не гадая,
с целувки две ще я зарадвам аз.
ЛЯТО НА СЕЛО
Всякакви истории си съчинявам -
аз във тях съм главният герой.
Часовете неусетно отминават,
подвизите вече са безброй.
Побеждавам змейове и крокодили,
пращам им куршум подир куршум.
В храстите коварно са се спотаили
врагове апахи. Бум! Бум! Бум!
Но пред вас ще си призная моя малка тайна:
страх ме е от крави и петли.
В село щом пристигнах, срещнах ги случайно,
но ви казвам - те са страшно зли!
Иначе съм храбър, в тъмнината крача
и си пея песен с пълен глас.
Дечковците само ги е страх и плачат.
А отдавна съм пораснал аз!
А КОГА ЩЕ ИГРАЯ?
Точно в десет часа към леглото поемам,
а така не обичам да спя.
За игри пред компютъра нямало време…
Абе, аз докога ще търпя!
Точно в седем без пет ме събуждат, защото
в моя ден има график и ред.
Към училище тичам унил, но без ропот,
после тенис, английски от пет.
Точно в шест вечерта, все угрижен и тъжен
аз вървя като пешка от шах.
Докога с тези чужди прищявки съм длъжен
да се мъча, това не разбрах.
Виждам как си играят деца до насита,
и крещят, цели плувнали в пот.
Аз дете ли съм? Няма кого да попитам?
Да не би да съм биоробот?
