Самира Душева

Накба е палестинска катастрофа. С тази дума палестинците определят датата на създаването на държавата Израел. На арабски думата “Nakba” (катастрофа) се отнася до националната катастрофа на палестинския народ. “Nakba” е синоним на “холокост”, с който евреите определят бедствието и геноцида на евреите през Втората световна война.
Това е терор и катастрофални загуби, чрез които над един милион души са изгонени от родината си, както и безкрайното преследване на палестинците в изгнание - изгонени от домовете си, без гражданство и без възможност да се завърнат у дома.
Накбата продължава, увеличава се несправедливостта и злодеянията на други хора и се разширява на фона на колективното ни мълчание.
Тази ситуация продължава вече 63 години. Хората още пазят документите и ключовете за домовете си, стари снимки на отминалите щастливи дни. Всички спомени са останали само в паметта на поколенията след изкуственото създаване на “държавата” на друг народ, на земята, където палестинците са живели в продължение на хилядолетия.
Ако за мнозина това е твърде дълго време и твърде сложно за разбиране, то представете за момент самите себе си в подобна ситуация, откъснати от всичко родно, познато и скъпо, и в прибързаност избягали в неизвестност, като са взели със себе си, само това което може да носи в ръце. Принудени да оставят всичко, придобито с честен труд в продължение на години - как биха се чувствали, дори и да знаят че ще се върнат?
Представете си, че се връщате обратно, само за да откриете в дома си някой, който ще ви тресне вратата, и в отговор на молбите ви, ще чуете неприятни и обидни думи….!!!
Представете си вашата улица или район, те са различни от вашите скъпи, изживени спомени…
Помислете за звуците и миризмите, които винаги са ви изпълвали с радост, когато се завръщате у дома.
Помислете за униженията пред администрацията и органите, които не се интересуват изобщо, че сте били експулсирани и които биха предпочели да сте изчезнали завинаги или никога да не сте съществували.
Представете си престоя в едно безкрайно очакване на правомощия, които силите на мира обсъждат вечно разширяващите се граници и условия , в процеса наречен “мирен”, и не обръщат внимание на вашия живот на отхвърлен.
Погледнете в очите на вашите деца и внуци, питащи с изненада, какво толкова сте направили, за да се окажат те лишени от чест, достойнство и по-голяма част от правата на човека..
Представете си какво означава да бъдеш от най-преследваните хора в света, преследвани, без никаква причина, с изключение на факта на тяхното съществуване.
Представете си себе си и си задайте въпрос: ако вашия живот беше такъв, как бихте се отнасяли към други, изправени пред същата ситуация?
Сега можете да разберете, как се чувстват седем милиона палестински бежанци, за които е трудно да останат безразлични и да не правят нищо за спиране на 63 години несправедливост?
Единадесет милиона палестинци и до днес не са забравили нищо. Тяхната колективната памет остава непроменена, дотолкова, че бива предавана на всяко едно поколение, което храни палестинските национални принципи.
Единадесет милиона палестинци - това е мълчалив свидетел на всичко, което сме направили и това, което сме. В същото време тяхната Накба- трагедия продължава без прекъсване - с напразно примирие и безсмислени декларации - продължават убийствата, насилственото изселване, арестите, лишаването от свобода, ежедневните унижения от необезпокоявани от никой и нищо “сили”, против мълчанието им.

Твърдото решение на десетки хиляди палестински принудителни преселници да се завърнат в родината си, което те показаха в неделя, 15 май 2011 г., показва, че правото на връщане никога няма да бъде забравено. То също така показва, че това е свещено право на палестинците, което Израел с режима на апартейд и пропагандната машина се опитва да отпише на бунището на историята, и остава в основата на конфликта в Близкия Изток.