Христина Христова

ВЯТЪРЪТ И ПУСТИНЯТА

Незнайно откъде той иде,
                                   не помни своето начало,
но крие всички тайни на нощта
                                   и неизвестните желания на дните,
и устрема на светлината,
                                   и силата на мрака носи.

Невидим и неукротим,
                                   незнайно откъде пристига вятърът
да сбъдне на пустинята мечтата –
                                   от пясъка да нарисува
сънищата стари на света,
                                   да слее гласовете на посоките,
във форми и движения да въплъти
                                   безбрежната стихия на духа,
която всяка песъчинка е стаила.

Невидим и неукротим,
                                   незнайно откъде приижда вятърът
в пустинята да придобие
                                   и образи, и плът, и отражения.

ЧУДО

Някъде скрито, едва доловимо
                     нещо пропълзя, клокочи,
нещо пораства, крещи и ечи,
                     удря с юмруци и стене….
Откъртва се камък, пропуква се твърд,
                     здрави прегради се срутват,
луда вода, силна вода
                     руква по всички посоки –
неудържима вилнееща плът,
                     чудо за няколко мига.

После отново е кротко и тихо,
                     познато привидно спокойствие,
но в кратките сънища пак оживява
                     и властва могъща стихията.