ПОЕЗИЯ НА САМОАНАЛИЗА…
Поезията на Мина Карагьозова обхваща три стихосбирки, в които е концентрирана цялостната й визия на творец, занимаващ се със Словото във всичките му жанрови определения и модификации като критическа интерпретация на художествени текстове,поетическа инвенция и лирическа стилизация, като алтернативност на образно-метафоричното, абсурдно-парадоксално и креативно мислене.Тя е член на СБП, което само за себе си е признание от творческите гилдии и носи дивидентите на постоянната мотивация за търсене и намиране оптималните версии на творческата реализация и признание от самия себе си. А, всъщност, това е и най-важното: Творецът да харесва сам себе си в агонията на непрестанните творчески търсения и постижения, в сложния, противоречив и мъчителен път на овладяване техниката, поетиката и стилистиката на изящната Словесност, от която са изкушени страшно много любители, почитатели, фенове на литературата. Човек, запознат с продукцията на книжния Пазар, би възкликнал: “Господи, колко много поети…” Но разликата от самодейно-любителските, аматьорски занимания до високоорганизираната материя/енергия на художественото майсторство е драстична и ВЪПРЕКИ неистовите усилия, труд, време и средства на желаещите да БЪДАТ ПОЕТИ, мечтанията на повечето от тях си остават илюзорни химери. Защото МНОГО са званите, но малко са ПРИЗВАНИТЕ и истинските творци, чиято отличителна характеристика е наличието на ТАЛАНТ…, който или го имаш от БОГА даден - какъвто за Щастие е и случаят с нашата хасковска поетеса МИНА - или го нямаш и тъжното в този случай е, че и Сизфовският труд не помага. С две думи - ПОЕТЪТ се ражда и почти никога не се създава..
Мина е от поколението впечатляващи, запомнящи се и модерни поети от т.н. “Пловдивска поетична школа”, на литературния клуб “Гео Милев”, с ръководител, през 80-те години, авангардния литературен критик и култоролог проф. Огнян Сапарев. Продукт на тази креативна школа - академия, лаборатория за таланти - са Добромир Тонев, Веселин Сариев, Тодор Чонов, Недялко Славов, Тоня Трайкова, Минко Танев, Иван Митев, Владимир Тороманов, Ели Видева, Иван Тропанкев, Александър Секулов…
Мина следва своя път през времето в любимия и обичан регион на ЮГ-а и екзотичния град Хасково, в който вероятно се чувства уютно, комфортно и щастливо в обсесията на силни местни творци от различни поколения. Практикувайки повече от три десетилетия свещената учителска професия поетесата живее преди всичко и най-вече с духовните категории и ценности, осмислящи Бита и Битието й, като до момента е издала три стихосбирки: “Постоянно местожителство-Ада”, 1992г., “Струна над бездната”, 1998г. и “Танц”, 2007г., а също активно участвува с публикации в периодичния печат, във в.” Словото днес”, сп. “Везни”, “Знаци”, “Бумеранг”, в академични научно-практически конференции с публицистика, литературнокритически есета, отзиви, анотации, психографски портрети на творци.Тя печели и награди от значими национални конкурси за поезия и художествено творчество на базата на непрекъснатото търсене, самоусъвършенстване, обновяване поетиката и техника на изказ. Едни от най-ефектните и впечатляващи лирически откровения от последната й стихосбирка “Танц” са стихотворенията „Пътят”, „Оптимистично”, „ Лято”, „Ледена приказка”, „Улица Поройна”, „Благодаря ти, Господи”.
…В семантиката на ТАНЦА, като вид Изкуство са закодирани метафоричните послания на една неразбрана Душевност, която е обречена да бди за щастието на другите, да преболедува всички вероятностни грехове и прегрешения, да достигне до катарзиса и просветлението като еманация на естетизираната религиозно-мистична евхаристия, да сугестира алтруизма като предпоставка за Спасение на Индивида…А Спасението е възможно единствено чрез Вярата, Всеопрощаващата Любов и Християнската Прошка….В този труден процес на опрощаване греховете дори и на Враговете е скрита Силата на Духа и Интелекта, които за Мина са истинските оръжия в днешния сложен, труден, динамичен и противоречив свят, в който Живият живот изисква и друг тип философия на Мислене и Поведение /Вилхелм Дилтай…/.
В последния цикъл от поетически откровения и търсения на авторката /”Свети Мина”, “Белота”, “Благовещение”/ поетесата търси пътя към Смирението, към Щастието, което е в процеса на сливането на субекта с хармонията на света около себе си и интроспективно - вътре със собственото, интимно “аз”…Мажорната тоналност отстъпва роля на пасторално-идиличното, романтично начало и се слива с черно-белите и цветни нюанси на екзистенцията.
Вярвам, че в тази художествена посока на търсения и ефектни естетически техники на поетическите решения поетесата ще има щастливата съдба на себенамирането и истинското признание в близко бъдеще.
