Мина Карагьозова

Ели Видева, „Небесен конник”, Хасково, 2003

Нарекох отзива за тази книга така, защото точно такова светоусещане внушава авторката с книгата си ” Небесен конник” - животът е вселена и обратно - вселената е живот. В книгата си „Огън под дъжда” тя е изразила особено усещане за кипяща жизненост, живот, продължаващ въпреки всичко и всички пречки, страдания и болка; за пламтящ огън който дъждът не може да угаси. Втората книга е опит да съедини в едно две, на пръв поглед, взаимно изключващи се понятия „дом” и „вселена”. В крайна сметка в тази книга авторката успява да създаде усещане на идентичност на тези два полюса - вселената е дом и домът е вселена. В „Небесен конник” авторката заявява категорично и ясно космичността на човешкото битие и оттам логично и силно извежда неговата вечност и неунищожимост.

„Светът не може да ни види сметката,
защото сме безумни като Космос.
Светът ни е длъжник заради жестове,
с които сме го извисили чак до Господ.

И нищо че сме временни и грешни-
животът ни е музика за Посветени.
Покрай заблуди може да сме смешни,
обаче ще останем. Вместо гении.”

При цялото несъвършенство и заблуди на човечеството, творците ще останат. Защото са извисили света, защото са му придали божествени измерения.
Вселената - живот обхваща всичко - майката, родината, Бога, преражданията, душата, бялата магия на белите самодиви, прабългарския корен, миналото и бъдещото. От своя ъгъл лирическата героиня мисли за бъдещето, за децата и за хляба, но не изпуска от очите и творчеството си големия Космос.

„Ъгълът, в който съм свряна, сега е на ъгъл.
И от него оглеждам вселената.”

Родината е една лайттема, пронизваща във времето и пространството всички книги на Ели. Но в тази книга тя е част от вселената - живот:

„Аз съм лош, аз съм тъжен и даже красив
пред високата кота.
Ако можеш, прости ми. Аз още съм жив
и си искам, Родино, живота.”

С много разкъсваща болка, с много печал и прошка, творецът, необичаното дете на България, се стреми към сливане с Родината:

„…ще продам от баща си последен имот,
ще откупя гранита ти
и под него ще легнем до храсти от глог
и цъфтяла метличина.”

С Родината започва книгата на Ели и завършва със Вселената.А помежду им ехтят конски копита. Езическият бог Тангра е залог за неунищожимостта на българите, които ваят от смъртта нова, истинска слава.
Небесният конник е натоварен с много значения - той е бог, той е символ на възкресението, той е „враг на живота спокоен и кратък”, той е заместител на твърдата, утъпкана земя, той е дом и вселена!

„Върху коня месото суших
и децата си раждах до коня.”

Дори „земята е тътен на копитата конски във здрача”. И така е било винаги - през хилядолетията не религиозните водачи, не царете, дори не и учените, а именно поетите се докосват до тайните на Вселената. Модерната физика плътно се доближи до тезата, че няма нито дух, нито материя - всичко е енергия в различни вибрации…Така погледнато - всичко е всичко и земята може да бъде и звук и тътен. Това, което мислим за метафори, просто за поетични образи, спокойно могат да надминат по точност и достоверност много научни истини. И много своеобразна молитва отправя Ели - молитва за яка душа и жилав корен, за кураж за живот.
Във вселената, създадена от Ели, има място за всичко, но особено място заемат децата, като силна връзка с бъдещия живот:

„ Аз знам, те ще дойдат,
ще сеят жита и съдба
и пак ще ни има -
добри, богоравни и силни.”

През огън и буря минават белите самодиви, през огън и буря минават децата и Родината, за да се върнат, добри и богоравни и силни там, откъдето са тръгнали - във вселената - живот.
Книгата е създадена в своеобразно съавторство с художника Георги Янев, който, ако правилно съм схванала посланията на неговите графики, се явява своеобразен мой съмишленик в трактовката на тази книга - 14 стихотворение плюс 15 илюстрации, плюс корица. Малко автори създават текстове, които могат да бъдат преведени на езика на пластичното изкуство. точно такива са текстовете на тази книга. В графиките присъства всичко - и коне, и птици, и деца и красиви жени, и сълзи на отсечени дървета, и кораби, и икони - с една дума - всичко. И Георги Янев е допринесъл за създаване на вселената - живот, обитаваща тази книга.
И всички ние имаме късмета да се докоснем до тази вселена и дори да станем нейни жители.