БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ
Можем просто
от кон да я видим,
колко път е -
ще го минем пешком:
две денонощия
от Девин
до Видин
и толкова
от Емине
до Ком.
България -
просната кърпа,
шарена кърпа
с дъх на рози и пот.
Морето я мокри,
рилски вятър я дърпа
и тя се ветрее
под синия свод.
Везана кърпа
с градове-мъниста,
знаме,
издигано не един път,
завързано здраво
при Видин и Силистра
на Дунава
за синия прът.
Малко взела,
много дала,
оръфана
от алчни ръце -
тя е такава,
че цяла,
цяла
се побира
в едно сърце.
***
Оттук съм аз, от този край,
над който късен сняг сияй,
от този разпилян балкан,
насечен като с ятаган.
От този край с бърда ронливи,
настръхнал със гори бодливи,
озъбил се със голи чуки,
където и медът горчи.
Където пещерите кухи
сълзят с избодени очи,
където дъбове клонати
стърчат - от мълнии сакати.
Където още от зори
пътеките върха ти сочат.
И върху остри канари
реките сабите си точат.
Оттук съм аз. И знам добре
как тук се жъне и оре.
И знам добре сред пек и жажда
какво на тази пръст се ражда:
с лице от жегата изпито,
земята не налива жито -
орачи кърми, що умеят
със кръв и пот да я полеят,
да я засеят със куршуми,
със песни и бунтовни думи.
От тази пръст съм аз замесен,
полепнал някъде в калта -
от септемвриец съм донесен
като зърно върху пета.
ВРАЧАНСКИ КАМЪК
В онези години аз нямах
тъй неразгадани чудеса:
наричаха го Врачански камък,
а толкоз приличаше на сълза,
изтекла от окото на Балкана,
в други, отколешни времена,
вечер светла - от залез огряна,
заран тъмна -от светлина;
земя и небо разполовила,
по България тя пропълзя,
сълза-възмездие, сълза-закрила,
Ботьова страшна сълза;
сълза, стаила и лед, и пламък,
свят неразбулен - и гневен, и мил.
Врачански камък, Врачански камък,
от какво си се вкаменил?
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
На Калин
Сине мой,
мое листо зелено,
ти се радваш на слънцето,
ти трептиш.
А аз гледам -
ручеи тътнат под мене,
и те питам: здраво ли
за мен се държиш?
Сине мой,
моя вейка честита,
ти се полюшваш,
с птиците си дружиш.
А аз тръпна -
далечен вятър налита,
и те питам: здраво ли
за мен се държиш?
И сам забивам корени
дълбоко-дълбоко,
държа се за камъните
и за пръстта.
Сине мой,
мое листо тъмнооко,
продължение мое
на света!
ДЛАН
Ах, пътищата, пътищата стари!
И нищо, че сега е тихо вън,
ти чуваш в тишината звън на гари
и влакове кръстосват моя сън.
Ах, спомените, спомените стари!
И нищо, че си неразделна с тях,
все по-далеч остават дни, другари
и весела тъга,
и тъжен смях.
Отиват си, не чакат и не спират…
И аз не знам в един и същи час
как на дланта ти малка се побират
и пътища,
и спомени,
и аз?
***
Научих се да минавам
през думи, очи и стени -
душата си да спасявам
при други хора и дни.
Задъхан дълго да крача
сред други рамена -
от ранната ранина,
докато падне здрача.
Под друго небе голямо,
пълно със зной и мраз.
Оставям ви усмивка само -
да мислите,
че съм при вас.
ИЗКУСТВО
Мастилото на мъката е гъсто,
от сълзата по-гъсто,
от кръвта.
Със него се пише
късо
и кръстом,
както светкавицата -
по нощта.
Но трижди по-гъсто е,
отразило
две надвесени,
гневни очи.
Написаното
с такова мастило
и огън
не може
да заличи.
СОФРА
Голяма е софрата ни. Но мама
я тъй отрупа, тъй я нареди,
че както и да иска, вече няма
место за нищо. Ала пак стои,
ръце отрупала със плодове,
награбила къде каквото хване,
донесла и една искряща кана
и с поглед по софрата пак снове.
Пред мен нарежда мама плодовете,
родени от земя и дъждове.
И аз си мисля мълком за ръцете,
понечили да пишат стихове.
РИСУНКА
Нарисувай ми голяма птица
със крила от облак
и очи от слънце.
Нарисувай ми дърво високо
с корени от мъка
и листа от смях.
Нарисувай ми стогласа песен
с музика от скръб
и думи от цветя.
Чак тогава ти ще нарисуваш
моята България
в цял ръст!
***
Моят път
нагоре
е обратен на посоката
на падаща звезда…
Остава ми
да вярвам,
че за разлика от нея
ще съумея
да се върна пак
на моето небе -
Земята.
***
Когато мечтаеш
с изсъхнало гърло и устни изпръхнали
за глътка горски поток -
това
не е още
никаква жажда;
когато мечтаеш
с изсъхнало гърло и устни изпръхнали
за целия горски поток -
това
може би
е някаква жажда;
когато мечтаеш
с изсъхнало гърло и устни изпръхнали
да бъдеш горски поток -
това
е вече
истинска жажда.
ДЪЖД
Весел-весел,
весел дъжд вали -
над тревата зелена,
над белите камъни,
над рохката пръст.
Тъжно е само,
че весело пак ще вали -
над тревата корава,
над студените камъни,
над безмълвната пръст -
под които
аз ще лежа.
ПЧЕЛИ
Цял ден
по цъфналите слънчогледи -
забързани, угрижени,
улисани пчели;
цял ден
от цъфналите слънчогледи
прилежно те се учат как
да правят златни къщички.
***
Кокошката кудкудяка
и изкудкудяква
всеки ден по едно яйце;
бисерната мида мълчи
и измълчава
за цял живот
една вкаменена сълза!
НОЩ
Такава тишина -
че птиците заспиваха дълбоко
и падаха от клоните
върху заспалата трева.
И все не се събуждаха,
и продължаваха да спят -
защото мислеха,
че е насън.