ГРАФИКА В БЯЛО
ГРАФИКА В БЯЛО
Човекът снежен с име - зима
души купува - карнавал!
Народ без хляб и разноимен,
народ от вери оскотял.
Разстрел. На улицата. Червей.
Крещи от упор Бяла смърт:
“Животът твой от нощ по-чер е.
От сняг по-бял е моят път.
Слепецът го пое, щастливо,
че ще избяга от света,
от болките, от всичко живо.
О, благодарна суета!
А ти нещастният безумец
снега ми тъпчеш с патос луд.
Не искаш ли да те целуна
и да те стопля с моя студ?”
НЕБЕСА
Ние много, тъй много сме чакали
тази пролет - усмивка единствена.
Тя не тича след книжните влакове,
не заплаква за шапка измислена,
не цъфти с лудостта на салкъмите,
не наднича в ушите ни иглени.
Тя в декември се носи по стръмните
небеса, закопани зад миглите.
Тази пролет, която сме чакали
с гладни мисли за близко възмездие
в часовете, безгласно изплакани,
с виковете, погребани в бездните,
дето няма дори очертания -
само хаос от думи събудени,
думи, дето напиват пияния,
думи, дето влудяват и лудия…
