Валентин Найденов

Вилнее блуден вятър и бележи морави следи върху лицето ни българско.
В това времена на потрес на мен се падна жребия да представя големия български поет Воймир Асенов пред сливенската литературна и културна общественост.
Лесно е да се каже, че стиховете, свързани с блудният вятър ни представят корумпирания и неблагочестив наш днешен свят, където самотата, безпътието, и опорочението са толкова ежедневни, колкото и убийствата на надеждите.
Наместо да изреждам откъде е поетът, а той е родом от Петрич и на колко стихосбирки е автор, какви награди е добил и как се оценява от литературната критика, аз ще си позволя да представя стихотворението “Изворът” от неговата книга ” Блудният вятър”.

“Рупите - една вулканична чаша
между хълма “Кожух” и река Струма…
Рупите - моето детство слънчасало -
неразгадало до днес тази дума…
Рупите - извор сред топли пясъци -
антична руина и мое съвремие…
Рупите - между Пирин и Беласица -
тема за цяла космична поема…
Може би тук е било оброчище
или енергийно депо на Ангели?!…
Днес тук е църквата на Пророчицата,
на човеколюбката леля Ванга…
Днес тук е спирката на Надеждата.
Днес тук е моята предпоследна гара,
където със свещ в ръка се навеждам
пред най-новата икона на България…
И виждам - до леля Ванга и мама -
те бяха приятелки, те бяха връстнички -
и светят в очите ми два пламъка
на две мъченици и на две светици!
Сега чак разбрах що значат Рупите -
те са ми Изворът, родното място.
Те са в живота ми най-скъпото -
Рупите - вулканът на моето щастие!”

Поетът Воймир Асенов… представете си го срещу Блудния вятър, едър и с огънче между шепите пред храма на българската поезия.
Той е сътворил 18 стихосбирки, връчени са му авторитетни награди от Съюза на Българските писатели, награда от „Земята и хората” , както и с първа награда на вестник „Пулс” в отдавнашната 1969 година.

03.11.2005