Ели Видева

БАЛАДА ЗА НОТАТА „ДО”

Приличаше на всички други тя,
но някакво измислено камшиче
се залепи от задната страна
и й отне предишното величие.
А беше тартор. Даже байрактар.
Предвождаше парада напористо.
Отиваше й ролята на гард!
И петолинието беше чисто
от навлеци досадни и дори
подобно Бог във роля вездесъща
успяваше отпреде да стои
и най-отзад да се изправи също..
Обаче този никакъв камшик,
незнайно откъде катапултирал
залепна за свещения й лик
и ролята й финтово шутира.
Така внезапно тя се промени!
Снагата си приведе и изгърби
и кимаше в съгласие дори
когато трябваше да се озъби.
Накрая я прогониха съвсем -
останалите просто я изритаха.
Не може лидерът да клати теме,
а другите да ходят вечно бити и…
По петолинието почна гмеж.
Овакантена, шефската позиция
възбуди неочакван луд стремеж
сред бити, тъй де, и недоубити.
Заформиха се изборни бюра,
комисии, комплоти, партийчета.
Тогава нашта нота пощуря
и тутакси за помощ се завтече.
Един почти известен композитор
реши: ще я оправя тази каша.
Той, вярно, нищичко и не попита,
отмести недопитата си чаша
и перна с нокътя съвсем нехайно
въпросното нахакано камшиче.
В живота няма нищичко случайно.
Ако не вярваш, нотата попитай.

КВАРТАЛНА БАЛАДА

(За добрия, лошия и тъпото копеле)

Те бяха колорита на града -
червен пискюл на сивата му дреха.
Но бяха част от нас и затова
се питахме отде и как се взеха.

1.Добрия беше истински абдал.
Ветрееше едничката си риза,
а другата отдавна бе продал,
за да нахрани помияра рижав.
Палтото парцаливо беше герб,
по който го познаваше тълпата.
Наистина си бе особен терк.
Ала веднъж се влюби без остатък
в една красива лъскава жена.
Как искаше от раз да я превземе!
Обаче тя, подобно на стена
отказваше. И правеше проблеми.
Изискваше от него само лукс.
Горкия, с добротата накъде е?
Той пренебрегна принципи и вкус
и тръгна след измислената фея.
Разбира се, тя просто го разби.
Сега събира рекет на пазара.
От добротата, нищичко, уви,
не оцеля. И оцелява в бара.

2.А лошият миришеше на страх.
Пребиваше хлапета, баби, котки,
прозорците трошеше със замах,
пред мацките се правеше на готин,
на непукист и на разкрепостен.
Играеше с едни такива финти,
че нямаше реално нито ден
във който да не получава кинти.
Сега келепирджията обаче
във бизнеса за имидж се старае.
С една ръка подава на сираче,
а с двете разорение вещае.

3.Уж копелето беше тъпо -
зад ъгъла го дебнеха шамари.
Светът се гавреше на всяка стъпка
с битийността му на клошар,
със кривия му крак, а вечер
в потайните покрайнини
разправяха, че ставал вещер.
А той преглъщаше сълзи
за неизбежната спирала
на ежедневния си ад.
Веднъж избяга от нормалните.
И няма връщане назад.

Кварталът ни съвсем осиротя -
почти като в американски екшън.
Сега си търсим някаква игра,
която да ни учи на човечност.