ТАРАЛЕЖЧЕ
ТАРАЛЕЖЧЕ
Бе слънчев ден, но есенният вятър
студен и страшен, мигом налетя,
от тоя студ потръпна планината
и захвърчаха паднали листа.
И срещу него в миг настръхна всичко:
скали, дървета голи и треви.
И даже таралежчето самичко
до камъка настръхнало се сви.
И хукна вятърът в дола безводен
да се превързва с меките мъгли,
издраскан от трънаците, набоден,
от хилядите борови игли.
Помислило, че то го е наболо,
муцунка таралежчето откри,
търкулна се по сипея надолу
и радостно в шумака се зари…
ДРЕБОСЪЧЕ
Дребосъче е росата
най-нищожно на земята:
по-голяма от росата
е тревата,
над тревата
са цветята,
над цветята
са децата,
над децата -
дървесата,
а над тях е
планината,
а над нея -
небесата.
Ала в капка от росата
се побират небесата,
заедно със планината,
с дървесата
и децата,
и цветята,
и тревата…
Няма втори на земята
великан
като росата!
***
Есента разгаря весели пожари,
сякаш са огньове дъбовете стари.
Катеричка малка, като въглен черна,
в пламъците жълти вихрено се мерна.
Тежко се издига като дим мъглата
и кълба от нея вятърът подмята.
И една огромна жълта гъба бляска,
сякаш е изгубена пожарникарска каска.
***
Летят година след година,
в нощта изчезват ден след ден.
Ала до днес не си замина,
остана детството при мен.
И радостно ми е, и мило,
че то и в зло, и във добро,
като привързано хвърчило
трепти над моето перо.
