ЖИТЕЛСТВО

Славимир Генчев

ЖИТЕЛСТВО

За да живея в този град,
не ми е нужно да съм жител;
навсякъде съм цял и млад,
родина ми е всяка битка.

Понякога с отсъстващ вид
сред суетня и шум блуждая,
но щом със себе си съм квит,
защо ми е да се играя?

Съдбата ми предложи брод
към Острова на вдъхновението,
за да не търся друг живот,
а неговото продължение.

Животът ми е неделим
на битие и на изкуство.
Сега съм по-богат от Рим,
превзет от безпощадни чувства.

И столицата ми е там,
където хълмът на Венера
ме съблазнява като храм
да му разбия всички двери.


ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ПОЕЗИЯТА

Съвсем познато усещане:
че ви разкъсват думите.
Тъй си разкъсват дрехите
скръбните и безумните,

дигите си - реката,
стената си - язовирът.
А уж са наред нещата
и времената -
мирни…

Чувам и без да слушам,
виждам и без да гледам
как главите ви пушат
от беди
до победи.

Да, светът не е същият.
Всичко е променено.
Но бумерангът се връща
и без
аборигени.

И блясва над хоризонта
окървавено слово….

Ако не спи,
астрономът
би записал:
“Свръхнова”.


ПОЗНАНИЕ

Когато няма вярно правило,
върлува личната цена
и кандидатите за слава
живеят без величина.

Единствено неизкушеният
не пада в своя собствен пъп
и помни, че по всяко време
талант е синоним на скъп.

Ще се повтаря всичко първо
през който и да е живот.
Не е възможно дон Кихот
забогатял да се завърне.

Познанието е вина.
Тя трябва да се изживее -
да бъдеш в тъмната страна
и да не станеш част от нея.

Излез в живота и не зяпай
от ъгъла си към света,
че миналият между капките
не знае нищо за дъжда.


РЕЗОН

Знам защо
се събират облаците
и къде
скърца вратата.
Освободените роби
тъпчат с гняв свободата.

Гледам прямо.
До дънце.
Сякаш не виждам измамите.
Ново под слънцето
няма.
Но
има слънце.

Щом търсиш
теле под вола,
как ще пиеш от истината?
Тя, освен чисто гола,
трябва
да е и чиста.

От любопитство,
впрочем,
нито ще чупя миди,
нито кусур ще соча
просто за да ме видят.

Нека друг се преструва
я на керван,
я на куче.
Хубавите неща
съществуват.
Лошите
само се случват.